site.btaСбирките на Лудвиг Куба са документ, разкриващ период на трансформации в музикалната култура, каза Веселка Тончева

„Сбирките на Лудвиг Куба са документ, който ни предоставя нови музикални сведения и, без съмнение, има своя принос за изучаването на един период на трансформации в музикалната култура“, каза доц. д-р Веселка Тончева.

Тя представи своето проучване на тема „Лудвиг Куба и българската песенна култура от края на XIX и началото на XX век: между града и селото“ пред аудитория от експерти в областта на етнологията и фолклористиката.

Събитието се проведе в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН) и беше част от семинара „Музика и танц в етноложки изследователски терени – 2“.

В своята лекция доц. д-р Тончева разгледа сбирките Písně makedonské („Македонски песни“) и Písně bulharské („Български песни“), издадени съответно през 1928 и 1929 г., които са последните от поредицата на Куба, озаглавена „Славянски песни“. Тя подчерта, че тези трудове са сред първите фолклорни сборници у нас, които събират фолклорни песни от различни селища и отразяват активното взаимодействие между градската и селската песенна култура от края на XIX и началото на XX век.

“Лудвиг Куба улавя онова, което теренът му предлага в социокултурната му роля на чужденец, издирващ песенен фолклор. Вероятно тази позиция на външен за българската културна среда, която има своите културни и ценностни кодове, също има значение за състава на песенните сбирки. Затова в полезрението му попадат както традиционни селски образци, така и популярни градски и градско-селски песни“, каза Веселка Тончева.

По време на лекцията Тончева представи на слушателите музикален анализ, който се концентрира върху специфични примери от двете колекции – както традиционни селски песни, така и популярни градски и градско-селски песни от този период, които, както подчерта тя, остават актуални и до днес.

Лудвиг Куба (1863–1956) е чешки художник, учил и специализирал в Прага, Париж и Мюнхен, представител на късния импресионизъм, почетен доктор на Карловия университет, почетен професор на Академията за изящни изкуства в Прага и народен художник на Чехословакия. Едновременно с това той остава в историята и като фолклорист и музиколог, който сам теренно събира, записва (нотира) и обработва народни песни на славянските народи, резултат от което са 15 книги (някои многочастни), издадени в периода 1884–1929 г. и съдържащи общо 1558 песенни образци.