site.btaБългария ще инвестира над 3 милиона евро в нова станция за астрономически изследвания

България ще инвестира над 3 милиона евро в нова станция за астрономически изследвания
България ще инвестира над 3 милиона евро в нова станция за астрономически изследвания
На снимката е територията край Рожен, където ще бъде изградена станцията. Източник: ASTRON

България планира да инвестира над 3,2 милиона евро за изграждането на българската LOFAR станция за астрономически изследвания. Това съоръжение ще бъде част от един от най-интересните и модерни проекти в световен мащаб, свързан с космическите изследвания и с изследванията на Слънцето, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).

Средствата за българската LOFAR станция са заложени в Националната пътна карта за научна инфраструктура. Новият обект ще бъде разположен в непосредствена близост до обсерваторията в Рожен. Координатор на консорциума от научни институти и висши училища, който изпълнява проекта LOFAR-BG, е Институтът по астрономия с НАО към БАН.

Учените от обсерваторията и от новата станция ще работят съвместно.

Водещата в света изследователска инфраструктура LOFAR (LOw Frequency ARray) вече направи революция в нискочестотните радиоастрономически изследвания, което доведе до лавина от научни публикации през последното десетилетие.

Според д-р Рене Вермюлен, директор-основател на LOFAR ERIC, създаването на LOFAR ERIC консолидира водещите световни постижения за Европа. Това ще бъде мощен авангарден център на астрономическата наука и технологии, с потенциал да допринесе за справянето с по-мащабни и сложни научни предизвикателства.

LOFAR ERIC ще предостави на астрономическата общност авангарден пакет от възможности за наблюдение и обработка на данни от огромно зрително поле в небето, безпрецедентна чувствителност и разделителна способност на изображенията, както и нови възможности за наблюдение в няколко посоки едновременно.

Научната инфраструктура ще позволи на изследователите да осъществяват широкомащабни иновативни проекти, включително такива, които изследват свойствата на далечната млада вселена, образуването и еволюцията на галактиките, физиката на пулсарите и временните радио явления, природата на космическите частици със свръхвисока енергия, условията в междузвездната среда и структурата на космическите магнитни полета.

LOFAR ERIC ще позволи и изследване на важни за обществото явления, като мълнии, йоносферни смущения и космическо време. LOFAR ERIC ще улесни достъпа на учените до своите продукти и научни данни чрез публично отворения си архив.

Страните - учредители на LOFAR ERIC, са България, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия и Полша.

Сътрудничеството с институти във Франция, Латвия, Швеция и Обединеното кралство ще подготви тяхното по-нататъшно участие в разпределената инфраструктура и изследователската програма LOFAR.

Седалището на LOFAR ERIC е в Дуингелу (Dwingeloo), Нидерландия, като домакин е Холандският институт за радиоастрономия.

Както БТА писа на 21 декември 2023 г., Европейската комисия (ЕК) одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium - Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълноправен член учредител, съобщиха тогава от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките (НАО-БАН).

Основната задача на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или нискочестотен масив), най-големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz - мегахерца. LOFAR ERIC има за цел да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце, и на динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни станции, разположени в осем европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027) LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа - нова и единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа. 

 

 

 

 

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:22 на 11.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация