site.btaЕкосхемите в Стратегическия план са написани така, че да отказват земеделските производители от тях

Браншови организации от секторите плодове и зеленчуци апелират за незабавни промени в Стратегическия план за развитие на земеделието в България. 

"Установихме крещящо неведение относно това какво предстои в земеделието от тази година нататък. Правихме многократни опити да постигнем диалог с Министерството на земеделието и служебния министър Явор Гечев, неведнъж сме изпращали към тях своето становище, позиции, дефектите на Стратегическия план, но без успех. Изпратихме покана за среща и към президента Румен Радев, тъй като разчитаме на подкрепа и от негова страна, за да може новата кампания да започне безпрепятствено, да минимизираме грешките и проблемите, каза Живка Гроздева, председател на Асоциация на овощарите в България, по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. Според браншовите организации от секторите плодове и зеленчуци, Планът е с по-ниски ставки за подпомагане за реалните производители срещу повече възможности и условия за непроизводствени направления, улесняващи източването му.

По думите на Гроздева проблемите със Стратегическия план не са малко, но сред тях се отличава един кардинален – екосхемите. Те са 8 на брой и са съвсем нови за българските земеделци. ЕС насочва към тях 25 процента от общия бюджет – над 1 млрд. лева, който, ако не бъде усвоен, се връща. "По начина, по който са разписани и планирани към момента обаче, плащанията на площ не покриват разходите, следователно земеделският производител ще има допълнителни разходи", коментира тя.

"Да вземем за пример екосхемата за екологично поддържане на трайни насаждения, която е с едногодишен ангажимент. Ставката ѝ е намалена от миналия програмен период от 32 на 22 лв./дка, а освен това има повече изисквания. Как да убедим земеделските производители да се включат в тази схема, при положение, че ще губят много от нея", пита Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари.

Димитричка Търпанова, заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз, подчерта, че европейският регламент казва, че екосхемите са доброволни, но България е с подпомагане под средното по отношение на ЕС, нашите производители са на около 25 процента подпомагане от колегите си от Западна Европа. "След първата година работа по този начин, с очакваното свито потребление, европейските производители ще бъдат с по-добри цени от нас. Как нашият производител ще си продаде продукцията при силната конкуренция на пазара и конкурентните цени", попита Търпанова.

Според нея така поставени нещата не оставят на земеделските производители голям избор - ако не приемат екосхемите остават с по-високи разходи за тяхна сметка, ако ги приемат, рискуват в края на петата година да не могат да си платят даже анализите, които държавата им иска задължително всяка година.

Търпанова посочва, че що се отнася до средните и малките производители няма кой да изкорени и да засади наново, хората просто се отказват.

"Биоземеделие и биопроизводство няма да има в България. Секторът е ощетен със 180 млн. лева – 50 млн. евро бяха отнети от мярка 11 и предоставени по други направления, защото били намалели площите. И ще продължават да намаляват. Останали 80 млн. лева са отнети именно по Стратегическия план", обясни Слави Трифонов, председател на Националната Био асоциация.

Той припомни препоръката на ЕК до 2030 г. биологичното производство да достигне до 30 процента. По думите му ние сме се насочили към 7 процента, тръгвайки от база 1,7 процента. "Самите колеги от Министерство на земеделието са с настройка 2 процента", съобщи Трифонов.

Лобитата надделяха в изграждането и формирането на този Стратегически план, каза Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България. "Това доведе до странни решения. Като огромни предвидени бюджети за необработвани площи, за консултантски услуги, за планински плодове и зеленчуци", допълни тя, изтъквайки, че е немислимо предложението на Министерството на земеделието по време на заседание на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите "да поработим тази година така и да видим какви ще са резултатите". Милтенова съобщи, че вчера от аграрното ведомство са им дали потвърждение, че исканите поправки няма да бъдат направени.

Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, апелира към президента и министър-председателя да назначат такъв служебен кабинет, който да работи в полза на българското земеделие. "Искаме Стратегическият план, който ще дава посока на развитие на земеделието в България поне 5 години, да стартира с корекции и в края на пролетта да стартираме кампанията с работещи екосхеми", заяви Живка Гроздева.