site.btaОфициално запитване до външната комисия на ЕП за македонската идентичност и македонския език

Сдружение „Потомци на бежанци и преселници от територията на Република северна Македония и приятели“

София, 1 юли 2025 г.

До: Председателя на Комисията по външни работи на Европейския парламент Дейвид Макалистър

Копие до:

Кая Калас, заместник-председателя на Европейската комисия, Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Всички евродепутати

ОФИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТНОСНО ФОРМУЛИРОВКИ В ДОКЛАДА ЗА НАПРЕДЪКА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Уважаеми г-н Макалистър,

На 24 юни 2025 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) прие доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. Докладът констатира необходимостта от продължаване на реформите, включително във връзка с борбата с корупцията, и изпълнение на поетите ангажименти. В настоящия доклад се съдържат формулировки относно „македонска идентичност“ и „македонски език“, които отсъстват в предходните доклади на Европейския парламент и в становищата на Европейската комисия. На основание чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 11, ал. 4 от Договора за Европейския съюз, чл. 227 от Договора за функционирането на ЕС и Кодекса за добро административно поведение на Европейския парламент и чл. 209 и сл. от Вътрешния правилник на Европейския парламент, настояваме за писмен отговор от Вас в качеството Ви на председател на Комисията по външни работи, на следните въпроси:

1. Тъй като в становищата на Европейската комисия от 2023 и 2024 г. за Република Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до „македонска идентичност“ и „македонски език“, поставяме въпроса какво налага включването на тези категории в доклада на Европейския парламент от 2025 г. по същата тема и какво е тяхното значение и връзка с оценката за напредъка на страната?

2. Съществува ли друг акт на Европейския парламент, с който се признават или споменават каквито и да са идентичности? Ако съществуват такива документи, кое е наложило това споменаване/признаване и какви са юридическите последици от такова споменаване в официален документ на ЕП?

3. В съвременната научна литература се разглеждат няколко различни основни видове идентичности:

·  лична (индивидуална) идентичност

·  социална идентичност

·  културна идентичност

·  национална идентичност

·  етническа идентичност

·  политическа идентичност

·  религиозна идентичност

·  регионална и локална идентичност

·  често пъти когато се прилага насилие, могат да съществуват скрити, преходни или множествени идентичности

В модерната наука идентичността се възприема като конструкция, а не като фиксирана същност – тя е динамична, многостепенна, контекстуална и може да бъде множествена. Тъй като Република Северна Македония заема около 37% от географската област Македония, а останалите 63% се намират в Гърция, България и Албания, то македонската идентичност може да се отнася до чувство за принадлежност към конкретния географски регион и попада в пресечната точка между регионалната, политическата, националната, етническата и др. идентичности. В този контекст формулировката „македонска идентичност“, ако не е точно дефинирана, може да бъде обект на многозначно тълкуване и да предизвика дипломатически или междуобщностни напрежения.

Какъв вид „македонска идентичност“ е имала предвид Комисията при включването ѝ в доклада? Защо не е посочено дали става дума за национална, регионална или друга идентичност?

4. Защо, след като в доклада за 2025 г. за напредъка на Република Северна Македония се съдържат формулировки, признаващи „македонската идентичност“, в същия документ не се споменават или признават идентичностите на останалите етнически общности, живеещи в тази държава? Този въпрос е особено актуален по отношение на представителите на българската общност, чието конституционно признаване е поставено като условие от Европейския съюз за започване на преговори за членство на Република Северна Македония. Считате ли, че подобна избирателност в подхода към идентичностните категории е в съответствие с принципите за равнопоставеност, недискриминация и обективност, заложени в правото на ЕС?

5. С оглед на сложния и многостепенен характер на понятието „идентичност“, дали Комисията по външни работи на Европейския парламент при подготовката на доклада за 2025 г. за напредъка на Република Северна Македония се е консултирала с утвърдени специалисти в областта на идентичността и междудисциплинарни изследвания, и ако да – кои са те?

6. С оглед на сложната историческа еволюция на понятието „македонски език“ и неговата кодификация едва през 1945 г., следвани от опити за налагане чрез външна пропаганда, бихме искали да знаем: С кои лингвисти и специалисти по езикова политика се е консултирала Комисията при формулиране на тази част от доклада?

Мотивите ни да поставим този въпрос са приложени в отделно историческо резюме.

Вашите отговори ще бъдат от огромно значение при бъдещото разглеждане в ЕП на доклада за 2025 г. за напредъка на Република Северна Македония, защото всяка формулировка, отнасяща се до идентичностни характеристики, следва да бъде ясно дефинирана, научно аргументирана и юридически обоснована, особено когато:

·  има последици върху междудържавни отношения, рефлектиращи върху сигурността и стабилността на Европа;

·  засяга самосъзнанието на други общности;

·  е в разрез с принципите на обективност, безпристрастност и фактическа точност в докладите на Европейския парламент.

Неясната или неправилна употреба на идентичностни категории може да бъде изтълкувана като заемане на политическа страна в чувствителни регионални въпроси, което не е в съответствие с ролята на Европейския парламент като посредник и гарант на балансиран диалог.

Като граждани на Република България, ще изискаме от всички български представители в Европейския парламент да следят отблизо процеса по разглеждане на настоящото официално запитване.

С уважение,

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев, Илия Стояновски

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров           

Настоящото изложение се подкрепя и от Нова политическа емиграция на македонските българи, представлявана от Благой Шаторов и Горан Серафимов.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Факти, свързани с понятието „македонски език“

Терминът „македонски език“ започва да се използва през втората половина на 19 век в рамките на сръбската национална стратегия за влияние в региона, като част от резервен вариант, развит в доктрината на македонизма. До края на 1944 г. такъв писмен език не съществува, а местните възрожденци разглеждат родните си диалекти като български. В същото време местните културни дейци и революционерите в своята легална и нелегална дейност използват книжовния български език.

За първи път „македонски език“ е кодифициран през 1945 г., като азбуката му, представляваща модифициран вариант на сръбската, е приета на 3 май 1945 г., а на 7 юни, е утвърден и правописът. Прилагаме първа страница от протокола на езиковата комисия, в който е записано, че „днешната историческа конференция е единствена по своето значение, защото за първи път в историята на нашия народ се постави въпроса за македонска азбука и за македонски културен, литературен език“. Фотокопие от този протокол е публикувано за първи път от северномакедонския учен Стоян Ристевски през 2000 г. и той нарича случилото се „създаване на съвременния македонски литературен език“.

През периода до 1948 г. Югославия по линия на комунистическата пропаганда изпраща свои емисари в районите на географската област Македония, намиращи се в Гърция, България и Албания, които да се опитат да наложат въвеждането в употреба на този нов писмен език. Въпреки това, въпросният езиков проект не намира подкрепа сред населението и след 1948 г. е отхвърлен. За известен период в Гърция и Албания се използват местните диалекти, изписвани с българска азбука, а в България се възстановява употребата само на книжовния български език.

Съществуващото легално и нелегално македонско освободително движение след 1944 г. никога не приема „македонския език“, а го разглежда като форма на сърбизация на местното българско население.

С оглед на тези факти, за които има изобилие от документи, е очевидно, че категорията „македонски език“ се отнася само за Република Северна Македония и няма нищо общо с останалите части на географската област Македония. В същото време чрез използване само на определението „македонски“, волно или неволно, се прави асоциация и с останалите части на географската област Македония в Гърция, България и Албания, с което се създават предпоставки за подклаждане на политически претенции и напрежения, особено в контекста на външни влияния от Белград, Москва и определени кръгове в Скопие.

Официално запитване