site.btaНово проучване на ЕСВП очертава външнополитическите програми на претендиращите за власт популистки партии в ЕС

В ново проучване, публикувано от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), се очертават външнополитическите програми на  възходящите популистки партии от радикалната десница и радикалната левица. Проучването, чиито автори са Джереми Клиф, Тереза Коратела, Камий Льон и Артуро Варвели, показва как нарастващото влияние на тези претенденти за властта  и готовността на администрацията на Тръмп да ги подкрепи, пренареждат европейския мейнстрийм. 

Проучването “Новите контра-играчи: европейските популистки партии и бъдещето на външната политика на Европа” представя външнополитическите програми на 16 партии, сред които са германската „Алтернатива за Германия“ (AfD), полската партия „Право и справедливост“ (PiS), италианската „Италиански братя“ (FdI) и френският „Национален сбор“ (RN). Докладът се базира върху проучвания на общоевропейска мрежа от експерти на ЕСВП, които са анализирали стотици речи, изявления и изборни резултати, за да очертаят общите черти и различията между тези партии. Проучването показва приликите и разликите между новите претенденти за властта - контра-играчите на Европа: 

• Новите трансатлантически отношения: Голяма част се опитват да балансират между националния суверенитет и възхищението от Тръмп. За някои от тях това може да се окаже трудно.  
  Русия и Украйна: Много от тях трябваше да ограничат про-путинските си импулси след руската инвазия в Украйна. Сега продължаващите мирни преговори окуражават някои да се върнат към инстинктите си отпреди 2022 г. 
• Миграция: Макар че повечето партии-претенденти са твърдо против миграцията, поразителна констатация е сближаването между тях и европейския мейнстрийм. Тази някога най-отличителна тема на популистките партии сега е темата, по която те най-трудно се различават от старите партии в Европа. 
• Сигурност и отбрана: Макар че геополитическата несигурност увеличи подкрепата за разходите за отбрана, контра-играчите в Европа се придържат към националната визия за отбраната. Те са традиционно скептични по отношение на НАТО и  военната координация между западните държави. 
• Идеята за Европа: Всички  споделят обща евроскептична основа. През последните години обаче позициите им се развиват от твърд евроскептицизъм до желание за „реформи отвътре“, като могат да се открият много противоречия. 
• Отношенията между Европа и Китай: Повечето от претендентите предпочитат да се ангажират с Пекин като желана противотежест на САЩ и Брюксел. Все пак позициите се размиват, когато се разкъсват между сигурната мултиполярност и националистическия суверенитет. 
• Търговия, икономика и климат: Темите, свързани с глобализацията, са областите, в които тези партии запазват най-силно изразени популистки позиции – особено с остро противопоставяне на свободната търговия и политиките в областта на климата. Тези позиции обаче невинаги съвпадат, като левите популистки партии обикновено са по-близо до мейнстрийма по втория въпрос. 
• Израел и Газа: Конфликтът в Близкия изток често се разглежда през призмата на вътрешната политика. Разделенията се състоят в разделение между ляво и дясно, като десните претенденти са все по-израелски настроени, а левите са по-критични.

Проучването стига до заключението, че макар и европейските контра-играчи да се различават по много ключови въпроси, в техните възгледи се забелязват значителни тенденции, които представляват сериозно предизвикателство за европейския мейнстрийм. Докладът на ЕСВП представя пет възможни варианта за бъдещето, които илюстрират как продължаващият им възход може да повлияе на външната политика до края на десетилетието: 

• Поляризация по линия на Тръмп – натискът на Тръмп изостря разделението между популистите и мейнстрийма в европейската външна политика и засилва първите; 
• Тръмписткото премеждие – вторият мандат на Тръмп води до нови коалиции и разломи в европейската външна политика, които противоречат на утвърдената логика;
• Цивилизационна Европа – суверенистите, непокорни на САЩ, стават най-влиятелната сила; 
• Орбанизирана Европа – силно непостоянни популисти, които удобно се разпростират в сферите на влияние на по-големите сили, доминират във външната политика на Европа; 
• Коалиция на европеистите – силата на контра-играчите достига своя връх, а умерените се промъкват до позиция на трайно влияние.

Това са сценарии, а не прогнози. Tе очертават нови възможни конфигурации и трудни избори за основните политически сили, които ще трябва да разберат и да се адаптират към възхода на популистките партии, за да могат да създадат коалиции, способни да гарантират европейския суверенитет. Мястото на Европа във външния свят ще бъде определено от онези, които успеят да изградят такива нови коалиции. 

„Традиционните партийни семейства в Европа изковаха геополитическите основи на континента през десетилетията след 1945 г. и в годините след 1989 г. Днес обаче нови политически сили, които стоят извън този исторически консенсус и почти не са участвали в неговото изграждане, все повече оформят публичния дебат и разполагат с реална власт“, казва Джереми Клиф, редакционен директор на ЕСВП и един от авторите на изследването. „Това е значима промяна. Именно затова е по-важно от всякога да разберем тези нови политически играчи – техните външнополитически възгледи и инстинкти – и как те биха могли да определят бъдещето.“