site.btaНационалното училище по изкуствата във Варна отбеляза 150-годишнината от рождението на своя патрон Добри Христов

Националното училище по изкуствата (НУИ) във Варна отбеляза 150-годишнината от рождението на своя патрон Добри Христов с празничен концерт във Фестивалния и конгресен център. 

Огромен е приносът на големия наш музикант, композитор, педагог, музиковед и общественик към българската музикална култура и образование, посочи директорката на училището Румяна Петрова на събитието. Тя уточни, че за концерта са подбрали оригинални пиеси за хор и са добавили към тях инструментален съпровод, за да може всеки ученик да участва в изпълнението на тези произведения, да се докосне до музиката на Добри Христов и лично да прижевее вълнението от тази среща. 

Пиесите отразяват основните насоки в развитието на творческата дейност на композитора - народната музика и нейната роля в утвърждаването на българската национална музикална школа; църковната музика в контекста на професионалното композиторско творчество; и въпросите на хоровото дело и музикалното възпитание и обучение на децата, поясни Петрова.

Тя добави, че със своето живо публицистично перо Добри Христов посочва верния път към международно признание на зараждащата се българска национална композиторска школа. Оставя завет „да създаваме художествена музика, която дълбоко се корени в простонародната и има всемирна цена, защото колкото по-дълбоко национална е една музика, толкова е по-интернационална“. Според Петрова върху тази естетическа основа е изградена цялата творческа и публицистична дейност на Добри Христов. 

Началото на концерта даде песента „Едничък чуй се вик“ в изпълнение на хор и оркестър от ученици от начален етап. Тази българска песен от македонската област Добри Христов обработва и издава като част от сборник с детски песни, а по-късно Панчо Владигеров я използва като тематична основа за рапсодия „Вардар“. 

Сред заветните цели на Добри Христов е създаването на църковна музика, независима от византийската и руската, макар че се учи от техни образци, припомни Петрова. Той издирва български песнопения, които са записани в руски сборници като „болгарский распев“. Стреми се да бъде повече реформатор, отколкото безлик продължител, каза тя. На концерта прозвуча „Во царствие твое“ в обработка на Валери Пашов за трио цугтромбони и вокал, със солист София Иванова, както и „Тебе поем“ със струнен оркестър и вокален октет. 

Интересът на Добри Христов към българския фолклор е огромен, но се сблъсква с композиционно-техническите проблеми на народната песен, каза още водещата като припомни, че като академичен музикант той излага своите търсения и находки в труда „Метричните и ритмичните основи на българската музика“ от 1913 г., който става основа за теорията и практиката на композитори и музиковеди. Според нея в хоровата песен забележителният му дар му се изявява най-пълно в хармонично разработената авторска песен, изграждаща мост между многовековната едногласова народна песен и многогласовата хармонична европейска музика. 

На концерта звучаха емблематични пиеси на Добри Христов като „Ръченица“, „Родна песен нас навек ни свързва“, „Айде завила се“, „Девойчиня, гугутчиня“ в изпълнения на различни комбинации от струнен и духов оркестър съвместно с класически и народен хор. 

Творческият принос на Христов в създаването на образци и обогатяването на българския хоров репертоар е огромен, но не по-малко значима е неговата дейност на общественик за създаване на певчески дружества, хорове и въобще за организирането на хоровото дело в България в първата половина на ХХ век, каза още директорката на Музикалното училище във Варна. Тя припомни, че градската управа осигурява обучението на Добри Христов в продължение на три години в Пражката консерватория при Антонин Дворжак. 

Както БТА писа, 150-годишнината на композитора бе отбелязана във Варна през месец ноември с валидиране на пощенска марка и концерт. 

Добри Христов е роден във Варна на 14 декември. Гимназиално образование получава в родния си град. От ранна възраст проявява музикално дарование, участва в църковни хорове. На 14 години сам придобива нотна грамотност, като записва с ноти слушани мелодии, обучава се и по малка флейта и цигулка. На 15-годишна възраст започва да съчинява свои произведения. Преписва гласове от църковните книги, които подрежда в партитури, за да изучава хармония. Участва като цигулар в любителския градски оркестър. По-късно сам основава такъв със свои съученици. 
След завършване на гимназията става основен учител във Варна. Започва активна културно-обществена дейност. Основава и дирижира първия ученически хор в града. Взема участие в създаването на музикално дружество с хор и оркестър. Отпускат му градска стипендия за следване на музика в чужбина. Постъпва без изпит в Пражката консерватория, където за три години (1900-1903) завършва с пълно отличие композиционния отдел като ученик на Антонин Дворжак. На изпит в Рудолфинския салон сам дирижира своята оркестрова сюита „Балкански звуци“. Като студент получава премия след участие в конкурс с композицията си „Кантата за Царя Освободител“ по текст на Иван Вазов. 
От 1903 до 1907 г. отново е учител във Варна, след което преподава в София. Основава хоровото дружество „Родна песен“. От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в Музикалната академия в София. Развива научна дейност, която е високо оценена. 
Композиторът твори за разнообразни състави, като най-ярка следа оставя хоровото му творчество. Има оркестрови, хорови, солови вокални и инструментални, музикално-сценични произведения, църковна музика, сборници с песни за деца, пише и за камерни състави. Специфично за хоровите му творби е възможността да бъдат изпълнявани от различни формации. Най-емблематичното му църковно произведение е „Литургия на св. Йоан Златоуст с допълнителни песнопения“ за смесен хор, завършена през 1924 г., е на Софийския митрополит Стефан и е изпълнена за първи път на 13 септември с. г. на освещаването на храм-паметника „Александър Невски“. 
Почитта на други български композитори към делото на Добри Христов може да се проследи в емблематичната рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров, изградена върху тържествената химнова песен „Едничък чуй се вик“ от Христов. Марин Големинов използва „Пирин планина“ като тема в „Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ през 1942-ра - година след кончината на композитора. (базирано на материала на Петя Цветанова „Феноменът Добри Христов (1875-1941) в българската музикална култура. 150 години от рождението му“, изнесен като доклад на тазгодишната научна конференция в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“).