site.btaИСС отправи препоръки за преодоляване на енергийната бедност и ценовите диспропорции на електроенергия в България спрямо Централна Европа

1,8 млн. души или около 30% от населението на България, попадат в групата на енергийно бедни домакинства, които нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. Допълнително около 365 000 са със статут на уязвими клиенти. В България хората, които са били неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл са 20,7%, като страната ни е на първо място в ЕС по този показател. На европейско ниво през 2023 г. се отчита сериозно нарастване до 10,6% спрямо 6,9% през 2021 г.,  посочва Икономическият и социален съвет в становище на тема „Измерване на енергийната бедност в България и Европа. Политики за справяне с енергийната бедност в България в контекста на либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители“.

Правителството изостава с въвеждането на административни механизми за оценка, идентифициране и мониторинг на енергийно бедните домакинства в България. ИСС подчертава необходимостта от разработването на цялостна национална стратегия за борба с енергийната бедност с ясно дефинирани мерки за защита като първа и най-важна стъпка за справяне. Eдна от препоръките на съвета е социалните партньори и държавата да обсъдят към формулата за определяне на официалната линия на бедност да се добави индекс за инфлация, за да се преодолее изоставянето на доходния критерий при определяне на статута на домакинствата. Като част от националната стратегия за борба с енергийната бедност, да бъде създаден механизъм за определяне на степента на компенсации в условията на либерализиран пазар за различните групи битови потребители. Компенсациите да се отпускат диференцирано според доходите и вида на бенефициентите и да бъдат ограничени до сметките за електроенергия за основното жилище на домакинствата. 

Либерализацията на пазара на електрическата енергия за битовите потребители ще доведе до повишаване на цените, ако електропреносната мрежа на България не бъде свързана с Общия енергиен пазар на Централна Европа и не бъде подобрен възприетият начин на ценообразуване на пазара на едро. При него за цена на електрическата енергия на пазара в рамките на деня се приема цената на производителя с най-скъпа електрическа енергия.

Според ИСС през периода на отлагане, усилията на държавата трябва да бъдат насочени към постигане на междусистемна свързаност на електроенергийната система на България и Югоизточна Европа с електроенергийните системи на Централна и Северна Европа, без което не сме част от общия енергиен пазар в Европа. 

 Разликите в цените в Югоизточна Европа и Централна Европа са постоянни и устойчиви - за цялата 2024 г. разликата с Централна Европа е + 30%, а в отделни месеци надхвърля 50%. През юли 2024 г. средномесечната цена на електроенергията в България, Румъния и Гърция е с над 110% по-висока от тази в централноевропейските страни като Германия, Австрия, Чехия. Още по-значими са разликите в сравнение с пазарното обединение на скандинавските страни. В резултат българският бизнес и българската държава чрез компенсациите, които предоставя, плащат непосилно висока цена за електрическата енергия и това има крайно неблагоприятно влияние върху икономическата конкурентоспособност и стандарта на живот. 

България, по възможност съвместно с Гърция и Румъния, да инициира пред Европейската комисия създаването на Фонд за европейска енергийна солидарност, който да компенсира разликите в цените на борсите в Югоизточна Европа с тези в Централна Европа, настояват представителите на бизнеса, синдикатите и гражданските организации. 

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, се подчертава и в становище на тема „Ценовите диспропорции на пазарите на електроенергия в Европа – предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им“. Съветът подчертава негативните ефекти от това и ги свързва с редица рискове. Сред тях са увеличаване на инфлацията и разходите за производство, влошаване на индустриалната конкурентоспособност и бизнес средата за развитие на вериги на доставки, засилване на риска от изместване на производства към други страни в и извън ЕС, негативен отпечатък върху доходите на работещите, както и увеличаване на домакинствата в положение на енергийна бедност и уязвимите клиенти. Проблемите със свръхвисоките цени на електрическата енергия налагат спешни действия за възстановяване на икономическата конкурентоспособност в Европа и предпазване на покупателната способност на домакинствата от енергийна инфлация. Особено засегната е българската енергоинтензивна индустрия, която изнася между 70 и 100% от своята продукция основно в европейските страни.

Двете становища бяха приети на Пленарна сесия на ИСС. В рамките на заседанието Съветът гласува и единодушно подкрепи и Анализ на размерите на неравенството в българското общество, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание.