Министерски съвет – Прессъобщение

site.btaМинистерски съвет: Решения

Министерски съвет: Решения
Министерски съвет: Решения

България и Румъния стартират съвместни обществени поръчки за подобряване на корабоплаването по Дунав

 

Министерският съвет одобри Споразумение между ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“ и Речна администрация за Долен Дунав - Галац, Румъния за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо- румънски участък на р. Дунав - FAST Danube 2”. Дейностите обхващат мониторинг на околната среда, проектиране и строителство, както и упражняване на строителен надзор.

Проект FAST Danube 2 е подготвен в партньорство между България и Румъния и е одобрен за финансиране по Механизма за свързване на Европа. Стойността на проекта е близо 230 млн. евро без ДДС. Предвижда се финансовите ангажименти на българската страна да са в размер на 111,8 млн. евро, в т. ч. безвъзмездни средства до 85%. Предвидените инженерни мерки в общия участък на реката ще подобрят условията за корабоплаване, безопасността на трафика по река Дунав.

 

Специализирани кораби под знамето на Либерия и Ямайка ще извършват хидротехнически дейности на пристанище Одесос ПМБ

 

Министерският съвет одобри извършването на хидротехнически работи във вътрешните морски води на България за разширяване на пристанищен терминал „Одесос ПБМ - Варна“. За изпълнение на дейностите ще се използват специализирани кораби - дълбачка „UMD Hercules“, плаваща под знамето на Либерия, и баржа „МР 26“, плаваща под знамето на Ямайка. Срокът на валидност на разрешението е 100 дни.

Целта е подобряване на пристанищната инфраструктура за обществен транспорт, увеличаване на капацитета, осигуряване на по-добра навигационна безопасност, съобразно инвестиционната програма за разширение на пристанищен терминал „Одесос ПБМ - Варна“.

 

Приет е отчетът за дейността на АДФИ за 2024 г.

 

Правителството прие отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2024 година.

През изминалата година органите на АДФИ са приключили 614 финансови инспекции и проверки, свързани с разходването на публични средства. Постъпили са общо 605 сигнала и искания за извършване на финансови инспекции. От тях 563 са сигнали и искания, които са от компетентността на АДФИ, а 42 от общо постъпилите сигнали за нарушения са препратени по компетентност на други държавни органи. Най-висок дял (60%) от всички постъпили сигнали и искания за извършване на финансови инспекции са тези от физически и юридически лица. Съществен дял (30%) от постъпилите искания са от министъра на финансите и органите на Прокуратурата, с които общо е възложено извършването на финансови инспекции на 329 обекта. Исканията за извършване на финансови инспекции от Сметната палата и Агенцията по обществени поръчки са за 102 обекта (10%). С най-голям дял от всички извършени финансови инспекции са тези в общините (60%), следвани от инспекции в държавни предприятия и търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала (17%), разпоредители по държавния бюджет (14%), други разпоредители с бюджет по общинските бюджети (6%) и др.

Установените нецелево разходвани средства са в общ размер на 5 511 584 лв., от които 687 251 лв. са възстановени до приключването на финансовите инспекции, като за останалата част са дадени указания по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. При 22 извършени финансови инспекции и проверки са установени 35 индикатора за измама.

През 2024 г. 447 са инспекциите с обект на проверка възлагането и изпълнението на обществени поръчки, което е 73% от всички извършени финансови инспекции. Проверени са 2165 обществени поръчки, при които са разходвани средства на обща стойност 2 822 793 964 лв. При 519 от тях, на обща стойност 613 452 823 лв., са установени нарушения.

Вследствие на образуваните административнонаказателни производства са съставени 940 бр. АУАН, в т.ч. 918 бр. срещу физически лица и 22 бр. срещу юридически лица. Издадени са общо 450 бр. наказателни постановления и са сключени 362 бр. споразумения по чл.58г от ЗАНН. От общо издадените наказателни постановления, потвърдени от съда са 66%, отменени са 3% и 31% не са влезли в сила, тъй като са обжалвани или не са връчени на нарушителите.

 

Правителството одобри проект на Споразумение с ОИСР относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията

 

Министерският съвет одобри днес проект на Споразумение между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията.

Споразумението между Република България и ОИСР урежда статута на Организацията, имунитета на служителите й, неприкосновеността на нейните помещения и превозни средства, регламентира данъчни облекчения и правна защита, аналогични на имунитетите и привилегиите на останалите международни организации на територията на страната. Сключването му е необходимо условие за присъединяване към Организацията и представлява неразделна част от общите задължения, които следва да бъдат приети от страните-кандидати с оглед осигуряване на условия за независимостта и нормалното функциониране на ОИСР на тяхна територия.

Подписването на споразумението по време на годишната среща на Съвета на ОИСР на ниво министри, която ще се проведе в Париж през юни 2025 г., ще бъде важен политически сигнал за готовността на страната ни да се присъедини към Организацията в най-кратки срокове. Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание.

С влизането си в сила настоящото споразумение заменя „Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията“, подписано на 11 октомври 1996 г.

 

Правителството се разпореди с имоти

 

С решение на правителството се отчуждават имоти - частна собственост, необходими за изграждането на обслужваща техническа инфраструктура - път за достъп до (СОГ) „Кулата“ и (КВ) „Кулата“ на Обект „Лупинг от Кулата до Кресна“. Те се намират на територията на област Благоевград и са част от проект „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България“.

Подлежащите на отчуждаване имоти се намират в землището на с. Кулата, местност „Горни дупки“, община Петрич.

Средствата за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, се осигуряват от „Булгартрансгаз“ ЕАД.

Решението може да се обжалва пред административен съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Министерският съвет прие решение за определяне на стойностите, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електрическа енергия през 2025 г.

 

Министерският съвет прие на днешното си заседание решение за определяне на стойностите, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електрическа енергия от 1 юли 2025 г. до края на 2025 г. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Мярката за изчисляване на таван на приходите за отделните типове производители се доказа като устойчиво решение, балансиращо интересите на производителите и гарантиращо акумулирането на финансов ресурс във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Определените в решението стойности, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи за отделните типове производители, са:

- АЕЦ „Козлодуй" - 120 лв./MWh;

- Водноелектрически централи, собственост на „Национална електрическа компания" ЕАД - 140 лв./MWh;

- Производителите на електрическа енергия от кондензационна електрическа централа на въглища, включително и от лигнитни въглища - 400 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh;

- Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 400 лв., увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh;

- Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 300 лв./MWh.

 

Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения за бавно правосъдие

 

Допълнителни разходи в размер на 170 545 лева по бюджета на Министерството на правосъдието бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.

Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 януари 2025 г. до 31 март 2025 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.

Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.

 

Правителството одобри подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на адвокатската професия

 

Министерският съвет одобри Конвенцията на Съвета на Европа за защита на адвокатската професия. Правителството упълномощава министъра на правосъдието да подпише Конвенцията от името на Република България при условие на последваща ратификация.

Актът определя минимални стандарти за закрила не само на отделните адвокати, но също и на адвокатските колегии и професионалните сдружения. В обхвата при определени условия влизат и адвокати, които упражняват професията в държава, различна от тази, в която първоначално са били упълномощени да я упражняват. Някои от разпоредбите на Конвенцията се прилагат и за лица извън адвокатската професия.

Предвидени са редица правни гаранции за упражняване на адвокатската професия, сред които: независимост и самоуправление на професионалните сдружения; улесняване на достъпа до професията и продължаващо обучение; бърз достъп до клиенти при задържането им и активно участие в производствата; право на поверителност в отношенията на адвоката с неговите клиенти; защитни мерки в ситуации, когато адвокати са лишени от свобода или когато са обект на претърсване и изземване.

Въпреки съществуването на други международни правни инструменти със сходна цел - да се гарантира ефективната защита на адвокатската професия, Конвенцията се очаква да бъде първият международен правно обвързващ инструмент в тази област.

 

Определени са условията и редът, по които Агенцията по заетостта ще получава данни за икономически неактивните хора

 

Правителството одобри постановление за определяне на условията и реда, по които ще се обменя информация от различни институции за определяне на икономически неактивните хора в трудоспособна възраст по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

Целта е АЗ да разполага с необходимата информация, за да може да идентифицира икономически неактивните лица и да ги информира и мотивира да бъдат активни на пазара на труда. По този начин ще се повиши ефективността на работата на Агенцията по заетостта и ще се намали рискът икономически неактивните хора да изпаднат в бедност и социална изолация.

С Постановлението на Министерския съвет се правят изменения и допълнения и в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Чрез тях наименованията на институциите, участващи в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се привеждат в съответствие с актуалните към момента.

 

Приети са промени в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта

 

Приети са промени в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. С промените се преодоляват проблеми в логическото обвързване на данните от регистъра на заетостта с подаваните през минали периоди данни в регистъра на трудовите договори. 

Чрез промените се създават ясни правила, ред и срокове за вписване, коригиране и заличаване на данните за трудовите правоотношения в регистър на заетостта, които ще се прилагат от 1 юни 2025 г. С цел намаляване на административната тежест се регламентира изрична възможност за подаване на данни в регистъра на заетостта чрез използването на персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите. 

Приети са и други правно-технически промени, които ще са от полза за ясното и безпроблемно вписване, коригиране и заличаване на данни в регистър на заетостта.

 

Сдружение „Съюз на слепите в България“ беше признато за национално представителна организация

 

Правителството призна Сдружение „Съюз на слепите в България“ за национално представителна организация за срок от четири години.

Сдружението осъществява дейност в обществена полза, в която акцентът е защитата на човешките, гражданските, социалните и икономическите права на хората със зрителни увреждания и тяхното пълноценно приобщаване в обществото.

 

Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ беше признато за национално представителна организация

 

Правителството призна Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ за национално представителна организация за срок от четири години. Сдружението осъществява дейност в обществена полза, като защитава правата интересите на военноинвалидите и военнопострадалите и подпомага реализацията на личностните им качества.

 

Актуализират се нормативните такси на акредитационните процедури на НАОА

 

Министерският съвет актуализира нормативите за заплащане на разходите по акредитационни процедури, извършвани от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

Агенцията оценява и акредитира общо 51 висши училища и научни организации. В същото време нормативите, по които заявителите заплащат разходите за оценяване и акредитация, не са променяни от 2008 г., което ги прави неактуални спрямо текущата икономическа обстановка. Пример за това е минималната работна заплата за страната, която през 2008 г. е била 220 лв., а от 1 януари 2025 г. е 1077 лв.

За да бъдат извършени оценките по акредитация, експертите и служителите на постоянните комисии и акредитационния съвет биват командировани в оценяваните институции - висши училища и научни организации. В периода между 2008 и 2025 г. разходите за труд са увеличени многократно, а командировъчните двойно. Този дисбаланс води до все по-голям отлив на желаещи експерти да участват в дейностите по акредитация и оценяване.

Настоящите промени ще отговорят на съвременната икономическа обстановка и ще помогнат за нормалното функциониране на агенцията. Човешкият ресурс и потенциал е най-значимата предпоставка за усъвършенстване на акредитационния модел и подобряване на оценяването на висшите училища и научните организации в страната. 

 

Кабинетът одобри нов устройствен правилник на Фонд „Научни изследвания“

 

Правителството одобри нов Правилник на Фонд „Научни изследвания“, който е предвиден в новия Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Целта е създаване на конкретни и устойчиви правила и процедури за работата на фонда с гарантирана прозрачност при взимането на решения.

Предвижда се управителят на фонда да се назначава от министъра на образованието и науката след проведен конкурс. Към фонда ще се създават временни и постоянни научно-експертни комисии. Първите ще организират оценяването и ще класират научноизследователските проекти в конкурсите, а постоянните комисии ще извършват анализ и оценка на изпълнението на финансираните проекти в съответните научни области.

Дейността на Фонда ще се осъществява въз основа на тригодишна оперативна програма, изготвена в съответствие с Рамковата програма за научни изследвания и иновации. Тя ще се разработва от управителя на Фонда и ще се приема от Изпълнителния съвет, а министърът на образованието и науката ще я утвърждава след съгласуване с министъра на иновациите и растежа.

Фондът и Националният иновационен фонд ще работят синхронизирано, като координацията при финансирането на фундаменталните и приложните научни изследвания, включително дейностите по разпространението на получените резултати и иновациите, новите технологии, технологичния трансфер, изграждането на предприемачески умения и популяризирането им ще бъде подпомагано от Съвета по иновации и научни изследвания и с помощта на участието на представители на МОН и представител на Министерството на иновациите и растежа в Изпълнителния съвет на фонда.

 

Правителството одобри годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2025 г.

 

Министерският съвет одобри годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2025 г. Планирани са общо 4 286,92 млн. лева за финансиране на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието, селските райони, рибарството и аквакултурите. От тях 3 421,23 млн. лева са за сметка на Европейския съюз и 865,69 млн. лева са от националния бюджет.

По Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. са предвидени 1 484,22 млн. лв., основно по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал“, мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“.

За интервенциите, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г„ са планирани 984,31 млн. лв. От тях 687,72 млн. лв. са предвидени за директни плащания по направленията „Задължения в областта на околната среда и водите“, „Природни и други специфични ограничения“ и „Специфични за района неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания“.

За пазарните мерки са планирани 150,74 млн. лв., в това число 78,22 млн. лв. са по линия на Стратегическия план. Основните предвидени плащания са за лозаро-винарство, пчеларство, училищен плод и училищно мляко.         ’

1 627,07 млн. лв. са предвидени за директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Прилаганите схеми са „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, „Обвързано с производството подпомагане на доходите“, „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“, „Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани“, „Специално плащане за култура - памук“ и „Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните“.

За политиката в областта на рибарството са предвидени 40,58 млн. лв.

 

България и Ирак ще си сътрудничат в областта на земеделието и храните

 

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието и храните на Република България и Министерството на земеделието на Република Ирак за сътрудничество в областта на земеделието и храните.

С подписването на документа ще бъде създадена нормативна рамка за бъдещото развитие на двустранните отношения в областта на животновъдството, растениевъдството, храните, развитието на селските райони и научните изследвания. Двете институции ще си сътрудничат и в сферата на ветеринарномедицинските продукти, при контрола на болестите по животните, в рибарството, както и в борбата с и предотвратяване на опустиняването.

Целта на сключването на Меморандума е задълбочаване на взаимното сътрудничество между двете министерства, чрез съвместни мероприятия и дейности като семинари и курсове за обучение, обмен на информация и трансфер на експертни знания. Предвижда се въвеждане и на нови технологии в растениевъдството, животновъдството, рибарството и аквакултурите и техническия, и административен капацитет.

 

За ратификация се предлагат Международните здравни правила, изменени с резолюция на Световната здравна асамблея

 

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране със закон на Международни здравни правила (2005), изменени с резолюция WHA77.17 на Световната здравна асамблея и приети на 1 юни 2024 г.

МЗП целят превенция, подготовка, защита, контрол и осигуряване на отговор на общественото здраве при международно разпространение на болести по начини, които са съизмерими и ограничени в рамките на рисковете за общественото здраве и с които се избягва ненужно въздействие върху международния трафик и търговия.

Прилагането на МЗП се ръководи от принципите: Пълно зачитане на човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи на хората и насърчаване равнопоставеността и солидарността; Прилагане в рамките на Хартата на Организацията на обединените нации и Конституцията на Световната здравна организация; Универсално приложение за предпазване на всички хора по света от международното разпространение на болести; Суверенно право на държавите членки на ООН и СЗО да създават и прилагат законодателство в изпълнение на техните национални здравни политики.

Изменените Международни здравни правила (2005) целят прилагане на научените уроци от пандемията от COVID-19. С тях се поставя фокус и върху подготвеността и превенцията, а не само върху наблюдението и реакцията при извънредни ситуации в областта на общественото здраве на международно ниво. Това са и два основни приоритета на действията на ЕС в областта на глобалното здраве. 

 

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2025 година

 

Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи в размер на 77 576 000 лв. по бюджета на Министерството на финансите (МФ) за 2025 г. за изпълнение на Националната стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2024 -2027 г. и дейности по приходни и контролни функции на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.

Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за тази година. По този начин ще бъдат изпълнени стратегическите цели за увеличаване на пропускателната способност на Гранично контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) на външни граници на страната, за ефективно управление на риска по отношение на сигурността на държавната граница и за повишаване ефективността на граничния контрол.

С постановлението се увеличава в бюджета на МФ максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2025 г. с 95 380 509 лв., а със 77 361 000 лв. - максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през настоящата година. Целта е да се обезпечават дейности по приходни и контролни функции на Националната агенция за приходите и изпълнение на ангажиментите на Република България по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и осъществяването на интегрирано гранично управление на граничните контролно-пропускателни пунктове, предвид нарастващия обем на трафика през външните граници на ЕС и заложените цели за улесняване на законния бизнес.

 

Осигуряват се допълнителни средства по бюджета на МРРБ за 2025 г.

 

Министерският съвет прие постановление, с което одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. в размер на 444 789 300 лв. От тях 3 млн. лв. са за изплащане на изпълнени кадастрални и геодезически дейности. Останалият ресурс е за изплащане на задължения (част от които просрочени) по сключени спогодби за изпълнени дейности по договорите за поддържане на републиканската пътна мрежа (РПМ). Средствата са и за изменение на стойността на изпълнени дейности по договори за поддържане на РПМ, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища, полагане на хоризонтална маркировка и производство, доставка и монтаж на пътни знаци, изчислени съгласно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Необходимият ресурс се осигурява за сметка на предвидените по централния бюджет разходи за тази година.

С приемането на постановлението се осигурява възможност за разплащане на изпълнени дейности по договори за преизмерване на държавната нивелачна мрежа и за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Ще се погасят и част от задълженията към изпълнителите, формирани от главници по неразплатените фактури по договорите за поддържане на РПМ, както и на лихвите за забава по тях. Предвижда се дължимите суми по тези договори да се изплащат поетапно през 2025 г. в периода от август до ноември.

 

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет

 

Правителството прие Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2025 г. за областна администрация София за дейности по охрана на демонтираните бронзови фигури и барелефи - част от монумент „Паметник на Съветската армия“, наем на скеле и наем на ограда за обезопасяване на монумента, извършвани от областния управител на област София.

 

Държавата осигурява допълнителна подкрепа за обучението по още три специалности в професионалното образование

 

Три нови специалности са включени в Списъка със специалностите от професии с очакван недостиг на пазара на труда за учебната 2025/2026 година. Това са „Ремонт на електронно-приборна авиационна техника“, „Газова техника“ и „Пчеларство и бубарство“.

Правителството актуализира Списъка със специалностите от професии с очакван недостиг на пазара на труда по предложения на Министерство на транспорта и съобщенията, Българската асоциация „Природен газ“ и Националния браншови пчеларски съюз. Предложения за такива специалности се получават от ресорните министерства, работодателските и браншовите организации.

С актуализацията се дава възможност за осигуряване на кадри за области, приоритетни за развитието на икономиката на страната. Учениците от осми до десети клас получават стипендии, ако изберат такива специалности. Училищата получават допълнително финансиране от бюджета и възможност за сформиране на малки паралелки с 12 ученици, а не с 26, както е при обикновените паралелки.

В Списъка на защитените от държавата специалности няма промени.

 

Довършва се законодателната реформа за престъпленията „обида“ и „клевета“

 

Минималното наказание за престъплението „обида“ да се намали от хиляда на петстотин лева, а минималното наказание за престъплението „клевета“ - от три хиляди на хиляда лева. Това предлага Министерският съвет чрез одобрени днес изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК).

Така се довършва започнатата през 2023 г. законодателна реформа по отношение на налаганите санкции за двете престъпления в изпълнение на поредица постановени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъдителни решения срещу България за нарушения на свободата на изразяване на мнение (чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). По делата „Божков“ и „Касабова“ - двама журналисти, осъдени за клевета, ЕСПЧ установи нарушения включително заради наложените прекомерни санкции.

През 2023 г. законодателят вече прие голяма част от необходимите изменения в НК, които предвидиха освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт; заличени бяха специалните състави за обида и клевета на длъжностни лица; намалиха се долните граници на глобите за квалифицираните състави на двете престъпления, съответно на 500 лв. и 1000 лв.

Одобрените днес от правителството изменения в разпоредбите на НК, регламентиращи обидата (чл. 146, ал.1 НК) и клеветата (чл. 147, ал. 1 НК), поправят наличния дисбаланс в предвидените наказания в основните и квалифицирани състави на двете престъпления и оставят на съда широка възможност за преценка при индивидуализацията на санкциите.         

Изменя се също и разпоредбата на чл. 1446, ал. 1 от НК, с която през 2023 г. бе криминализирано деянието „изтезание“, което от своя страна ще доведе до пълното изпълнение на международноправните ангажименти на Република България, свързани с Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

 

Правителството предлага създаването на специална глава „Тероризъм“ в Наказателния кодекс

 

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), сред акцентите в който е създаването на нова глава първа „а“ „Тероризъм“. В новата глава влизат всички престъпни състави, свързани с тероризма, определени като такива в международни и европейски актове, по които Република България е страна.

Предложените изменения и допълнения на НК имат за цел да изпълнят препоръките в Доклада от Петия оценителен кръг на MONEYVAL (Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа) от 18 май 2022 г. С проекта се постига и пълноценно съответствие на българския наказателен закон с всички действащи международни и европейски актове в областта на тероризма и изпирането на пари. Това е важно и за изваждане на България от „сивия списък“ на FATF (Групата за финансово действие). Цели се и цялостно усъвършенстване на наказателния закон с оглед подобрена защита на българското общество и икономика срещу престъпността.

Предлаганата нова глава първа „а“ „Тероризъм“ обхваща всички престъпления с терористичен характер, като е разделена на два раздела и допълнителна разпоредба относно допълнителните наказания и режима на отнемане на имущества, предназначени за терористична дейност.

Първият раздел обхваща същинските терористични престъпления, криминализиращи самите терористични действия. Сред тях са престъпленията, насочени срещу лица, ползващи се с международна закрила; вземането на заложници; завладяването и разрушаването на плавателни средства; застрашаването на сигурността на въздухоплаването; престъпленията с предмет ядрен материал; както и познатите досега престъпления с терористична цел, довели до смърт, телесни повреди, унищожаване на сгради и обекти и др.

Вторият раздел обхваща несъщински терористични престъпления, които се отнасят до по-ранни подготвителни етапи (приготовление, набиране и обучаване на терористи), съпътстващи и подкрепящи дейности (финансиране, организирана терористична дейност, пътуване с цел тероризъм, лично укривателство на терорист и др.), както и прояви, свързани със застрашаване с тероризъм (заканване).

 

Изменения в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания изпълняват препоръките на ОИСР, MONEYVAL и решение на Съда на ЕС

 

Същностни изменения в три закона одобри Министерският съвет в изпълнение на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от ключово знамение за оценката на готовността на България за членство в организацията. Приетият проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), с който съпътстващо се изменят Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) и Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН), изпълнява също препоръките от Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL), както и решение на Съда на Европейския съюз.

Основните акценти са изменения в състава на престъплението подкуп на длъжностно лице и чуждо длъжностно лице (в НК); паралелно развитие на производството срещу физически и юридически лица в едно наказателно дело при извършено престъпление (в НПК); въвеждане на по-ефективни, пропорционални и възпиращи имуществени санкции и допълнителни неимуществени санкции срещу юридическите лица в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (в ЗАНН).

Одобрените изменения и допълнения в НК уеднаквяват режима на наказателна отговорност за активен и пасивен подкуп на местно и чуждо длъжностно лице, включително и квалифицираните случаи. Инкриминира се всяко използване на положението на длъжностното лице, по повод на което е приета или поискана неследваща се облага, независимо дали попада в пряката компетентност на служителя или е извън нея. Заличава се изискването за предварително съгласие на длъжностното лице подкупът да бъде обещан, предложен или даден в полза на трети лица.

С измененията в НПК за първи път в българското наказателнопроцесуално право се въвежда принципното положение, че отговорността на юридическото лице при извършено престъпление (тероризъм, приготовление към тероризъм, пране на пари, наркотрафик, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, ръководене и участие в организираната престъпност, длъжностно присвояване, престъпления против равенството на гражданите, изповеданията, интелектуалната собственост и др. изрично изброени) ще се реализира в рамките на наказателното производство, водено срещу физическото лице, обвинено за извършеното престъпление. В НПК се въвежда процесуалната фигура на заинтересованото юридическо лице, което се представлява от повереник, а в някои случаи и от особен представител - адвокат. Производството срещу юридическото лице ще се инициира въз основа на мотивирано предложение от прокурора за налагане на санкция, в приложение към обвинителния акт. Предлага се детайлна уредба на допълнителното съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице и на въпросите за неговата отговорност. Така се съобразява и Решение на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“.

С измененията и допълненията в ЗАНН за първи път се регламентира възможността за образуване на производство за реализиране на отговорността на юридическото лице, създадено или използвано за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организираната престъпност. Предвижда се търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица и когато не е налице облага от извършеното престъпление.

За първи път в областта на отговорността на юридическите лица при извършено престъпление се предвижда възможност съдът да наложи на юридическото лице и допълнителни неимуществени санкции. Сред тях са: временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии; временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на ЕС; временна забрана да се получават данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет. Тези санкции могат да бъдат с продължителност от една до три години. Предлага се в каталога на допълнителните санкции да бъде включено и публичното оповестяване на съдебното решение по подобие на общественото порицание.

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 21:29 на 29.05.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация