site.btaПърви кулинарен празник на крутмача събра занаятчии и ценители на българските традиции в димитровградското село Крепост

Първи кулинарен празник на крутмача събра занаятчии и ценители на българските традиции в димитровградското село Крепост
Първи кулинарен празник на крутмача събра занаятчии и ценители на българските традиции в димитровградското село Крепост
Първи кулинарен празник на крутмача събра занаятчии и ценители на българските традиции в димитровградското село Крепост. Снимка: Кореспондент на БТА в Хасково Красимира Славова

Първи кулинарен празник на крутмача, каквато е популярната дума в този край на страната за кремообразното сирене, се проведе в димитровградското село Крепост. В Двора на местното училище "Христо Ботев" се събраха освен производители на млечното изделие и други занаятчии и кулинарни майстори.

Отрупаното с ръкоделия пространство привлече ценители на българските традиции от близо и далеч. А в празничната програма се включиха с изпълнения фолклорни състави от селото и от Хасково.

В Крепост от стари времена се е правил крутмач, разказа за БТА кметът на селото Димитрия Русева. В спомените си от дете тя пази гледка на пълни дворове на къщите с овце. „Нямаше къща в Крепост, в която по това време на годината-края на август, началото на септември, когато овчето мляко е най-гъсто, да не се бърка крутмач“, спомня си тя.

Идеята да се посвети празник на изделието с резлив солено-кисел вкус дошла от местни хора – семейство Добрина Делчева и съпругът ѝ Кирил Кирев. Макар Добрина да е по образование инженер-физик, години наред основно нейно занимание била дърворезбата, обясни кметицата. Съпругът ѝ Кирил, химик по образование, работи като шлосер. Преди пандемията семейството се завръща в Крепост и започва да пробва различни начини за производство на бутикови количества сирене- крутмач, със сирене в гърненца и кратунки. Днес имат цял арсенал от асортимент, добави Димитрия Русева.

Сред тези, които на място демонстрираха уменията си на празника в село Крепост, бе Васил Танев. Мъжът, който е на 73 години, е потомствен метличар. Научил се е от баща си и дядо си. Години наред бил в чужбина, но при завръщането си отново в родното си село Крепост, възродил занаята. Растението метла отглежда в двора си. Казва, че на пръв поглед изглежда, че не е трудно да направиш от сноповете домакинска метла, но всъщност това си е пипкава работа и си има тънкости. Макар в съвремието ни да има много техника за почистване на домашните ни пространства, хората продължават да търсят и да купуват метли от естествен материал, каза майсторът. Той връзва метлите си само със син конец - за късмет и за измитане на лошото.

 

/БИ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 10:27 на 08.09.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация