site.btaБалетистът Владислав Лантратов: Позитивизмът е непобедим - това важи за всяка професия и като цяло в живота

BOBSTH 06:45:01 20-10-2018
AM1731BO.008 06:45
балет - Владислав Лантратов - интервю

Балетистът Владислав Лантратов:
Позитивизмът е непобедим - това важи
за всяка професия и като цяло в живота


София/Москва, 20 октомври /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Позитивизмът е непобедим - това важи за всяка професия и като цяло в живота. Това каза в интервю за БТА балетистът от "Болшой театър" Владислав Лантратов, който заедно с водещи солисти на Московския театър за опера и балет ще бъде на сцената на зала 1 на НДК на 29 октомври за грандиозен гала спектакъл.
Владислав Лантратов поясни, че това е уникален по рода си спектакъл, който ще бъде представен за първи път в България и то само в София, само с един спектакъл, в една единствена вечер. По думите му постановката е на световно ниво, с драматургия, музика и хореография от висока класа и безкомпромисен професионализъм, изящни костюми, впечатляваща мултимедия и ефектно осветление. Танцьорите, които ще се качат на сцената на зала 1 на НДК са: Мария Александрова, Екатерина Крисанова, Анастасия Сташкевич, Маргарита Шрайнер, Руслан Скворцов, Вячеслав Лопатин, Артур Мкрчян и много други, отбеляза той.
Публиката ще се наслади на чиста, пречиста класика. В програма са включени известни балети от световната класика: "Дон Кихот","Спящата красавица", "Лешникотрошачката", "Раймонда", "Пламъците на Париж", "Силфида", "Талисман", както и богат съвременен репертоар, разказа Лантратов.
"Бих искал залата да е пълна, да видя колкото се може повече усмихнати лица, които да греят като слънца. Бих искал хората да са здрави и щастливи, позитивни, усмихнати, ненапрегнати и да дойдат да видят нашето изкуство", каза балетистът.
Владислав Лантратов е роден на 8 октомври 1988 г. в балетно семейство. Едва 9-годишен е приет в Московската Хореографска балетна академия. Баща му, народният артист на Русия, Валерий Лантратов е балетист на Московския музикален театър "К. С. Станиславски и Вл. И. Немирович-Данченко" и солист на Кремълския балет. Майка му е известната солистка на балета на Московския музикален театър - заслужената артистка на Русия - Инна Лещинская. Брат му, Антон Лещинский е също артист на балета на "Болшой театър".

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Лантратов, роден сте в балетно семейство и едва 9-годишен сте приет в Московската балетна хореографска академия. Това Ваше решение ли беше или на родителите Ви?
Отговор: Ще бъда откровен, това беше изключително тяхно решение. Аз нямах понятие от трудността на балета по онова време. Да, като дете присъствах непрекъснато на техните постановки, гледах почти ежедневно мама и татко на сцената. Харесваше ми това, което правят, харесваха ми танците, костюмите, цялата приказка, която се разиграваше на сцената, но и понятие си нямах от самата техника, от трудностите, които крие тази професия и от балета като цяло. Така че моето кандидатстване в хореографската академия бе изцяло мечта на моите родители, които в мен виждаха приемствеността и надеждата изкуството да продължи с мен. Така и стана.

Въпрос: Колко дълго прекарвахте на сцената като малък?
Отговор: Образованието в балетното училище е с продължителност осем години. През това време, освен ежедневните репетиции, вече гастролирахме по сцените както на "Болшой театър", така и в различни градове в Русия. Така че, ако трябва да изчислявам - целият ми ден преминаваше на сцената - през деня на репетиции, вечерите бяха заети от спектакли. Това е начин на живот, както при спортистите, художниците, певците.

Въпрос: Не ви ли се искаше да ритате футбол в двора с момчетата?
Отговор: Не съм се лишавал от топката. Ритахме с момчетата в самия двор на академията. Не се оплаквам. И футболната топка е минала през краката ми! Все пак в малкото свободно време се стараехме да наваксаме това, което на другите връстници им беше дадено в изобилие. Детството ми беше ограничено от гледна точка на развлечения, но въпреки това успявах всичко - и да ритам топка, и да ходя на кино, и да си правя домашните, и да уча и да успявам прекрасно по другите общообразователни предмети. Да си танцьор или балетист, както искате го назовете, не е наказание, това е определен начин на живот, който много ми харесва и допада с неговата необятна красота.

Въпрос: Не сте ли мислил за друга професия? Не ви ли е минавало през ум поне за миг да смените професията?
Отговор: Никога не съм искал да си сменя професията. Но съм се замислял за резервен вариант, в случай, че не потръгнат нещата в балета - отивам в драматичния театър и ставам актьор. Да, ама нещата взеха и потръгнаха, и така театърът се лиши от моето присъствие!

Въпрос: Имал ли сте мечта в детството? А сега?
Отговор: Всяко дете има мечта. Това е нещо нормално, друг е въпросът каква ще е твоята мечта, когато вече си реализиран и пораснал. Сега не бих казал, че това е точно мечта, по-скоро е желание, и то е - всичките ми близки и роднини да са здрави, успешни, много щастливи, всичко останало е второстепенно и само ще си дойде на мястото. Това мисля, че е най-главното - да сме живи и здрави, да мислим позитивно и само тогава и всички около нас ще са добре.

Въпрос: Сега, когато сте не просто утвърден танцьор, но сте премиер балетист на "Болшой театър", давате ли си сметка, кое е най-трудното във Вашата професия?
Отговор: За много от моите колеги това е мързелът. Идва момент, в който направо ти писва постоянно да си на репетиция, да играеш. Но аз съм много работоспособен и работлив, и не страдам от този синдром. Репетициите не ми тежат. По-скоро ми е трудно да се справя с нервите си и да се договоря сам със себе си. Целият ден от сутринта репетирам, вечер съм на спектакъл - реално нямам време дори да се замисля кое е най-трудното в тази професия, защото на мен тя не ми е трудна.

Въпрос: Някога имал ли сте непредвидени ситуации на сцената?
Отговор: Разбира се! Всеки има. Лъже този, който ще ви каже, че е нямал някакво произшествие на сцената. И аз съм падал, и партньорката съм подвеждал в началото поради неопитност. Важното е да не загубим самообладание. Превключваме на следващия режим и продължаваме. Зрителят нищо не трябва да разбере. Просто продължаваме и това е. Все едно нищо не се е случило. В това е силата и майсторлъка на всяка една професия, и най-вече на зрелищните. Продължаваме напред и то с широка усмивка и блясък в очите. Краката болят, травмата иска да те победи и да надделее лошото, но ние излизаме от тази ситуация с усмивка, с лъчезарни лица, с непобедим позитивизъм. В това е силата. Позитивизмът е непобедим! И това важи за всяка една професия и като цяло в живота.

Въпрос: Бихте ли променил нещо в живота си сега?
Отговор: Не, за нищо на света. Щастлив съм. Много съм щастлив от своя житейски път, не се оплаквам и съм благодарен на Бога!

Въпрос: Щастлив ли сте в личен план?
Отговор: Да, щастлив съм! Партньорка в живота и на сцената ми е Мария Александрова. Не само че не си омръзваме, а двамата взаимно се зареждаме. А зарядът за нашите успехи е любовта! Да, любовта! Човек, когато е обичан, и когато обича е напълно имунизиран от лоши очи, лоши хора, завистници, енергии, както искате го наречете. Моята партньорка Мария Александрова ме зарежда както на сцената, така и в къщи. Имаме си пълно доверие един на друг както в живота, така и на сцената. А това, че танцувам на сцената с човека, когото обичам в живота, е повече от прекрасно. Влагам цялата си истинска, искрена любов, прилагам я на сцената и магията се получава! Танцът, който вижда публиката не е просто изпълнение, а една истина приподнесена на зрителя. Негово Величество зрителят гледа три часа една истинска любов на сцената. По този начин ние пренасяме нашия позитивизъм към зрителя и залата грее от нашето щастие, озарено не от прожекторите, а от истинската светлина на любовта.

Въпрос: Имате голям репертоар в "Болшой театър". Не ви ли се иска вече да прекрачите рамката и да излезете на световната сцена?
Отговор: Отдавна съм го сторил. Всеки си има дом, нали. "Болшой театър" е моят дом, където живея. Но, това не означава, че не ходя на гости или че нямам право да ходя на гости. Аз съм чест гост на много европейски сцени. В този аспект, неотдавна бях гост на Римската опера, където танцувах в балета "Спящата красавица" в ролята на принца. Да се танцува принцът не е лесно, още повече на европейска сцена. Принцът трябва да е идеален, за да може зрителят да повярва в приказката и това е една от най-трудните роли.

Въпрос: През 2018 година сте взели голямата международна награда "Бенуа за танц" за блестящото изпълнение на партията на Рудолф Нуриев в балета на Юрий Посохов "Нуреев". Нещо повече за тази роля?
Отговор: Да, така е. Фантастична роля, много обичам да я изпълнявам, вживявам се в нея, влизам в образ, от който после трудно излизам. Самото произведение "Нуреев" получи оценката на критиката и много награди, а аз получих отличието "най-добър танцьор" за ролята. Между другото, българската публика ще има възможността да види точно този пасаж от балета. Ще покажем "Дуета на Рудолф Нуриев и Марго Фонтейн" в мое изпълнение в ролята на Нуреев и моята партньорка на сцената и в живота Мария Александрова. Убеден съм, че българският зрител много ще хареса този балет, който е не само удивителен като произведение на изкуството, но е с уникална хореография на изключително високо и изискано ниво.

Въпрос: С кого ще танцувате на българската сцена? Кой ще ви партнира?
Отговор: Най-големите звезди на руския балет ще стъпят на българската сцена. Ще ви покажем зашеметяващ гала спектакъл с участието на водещи солисти на "Болшой театър". Показваме този уникален по рода си спектакъл за първи път в България, и то само в София, само с един спектакъл, в една единствена вечер - на 29 октомври в зала 1 на НДК. Десет водещи солисти на "Болшой театър" ще се съберем на една сцена за грандиозния гала спектакъл. Изумителните танцьори, които ще се качат на сцената на зала 1 на НДК, са: Мария Александрова, Екатерина Крисанова, Анастасия Сташкевич, Маргарита Шрайнер, Руслан Скворцов, Вячеслав Лопатин, Артур Мкрчян и много други, боя се да не пропусна някого.

Въпрос: Какво ще е уникалното в спектакъла?
Отговор: Откъс от постановката на "Болшой театър" "Нуреев" ще бъде представен премиерно по време на гала спектакъла с: "Дует на Руди и Марго" в мое изпълнение в ролята на Нуреев и моята партньорка на сцената и в живота Мария Александрова и "Писмо" - соло на Денис Савин. "Нуреев" получи оценката на критиката и много награди, а аз получих отличие "най-добър танцьор" за ролята. Така че се надявам на българската публика да й хареса не само този балет и нашето изпълнение, но и целият букет от най-доброто, което сме ви подготвили. Освен това и най-добрите примабалерини и премиер балетисти на "Болшой театър" ще изпълнят Pas De Deux - танцов дует, в който двама танцьори, изпълняват балета заедно. Нещо изключително трудно и несъизмеримо красиво.

Въпрос: С какво още ще зарадвате българския зрител?
Отговор: Публиката ще се наслади на една чиста, пречиста класика. В програма са включени известни балети от световната класика: "Дон Кихот" по романа "Дон Кихот де ла Манча" на испанския писател Мигел де Сервантес, "Спящата красавица" - любим балет на малки и големи от П. И. Чайковски, "Лешникотрошачката" - приказният балет от П. И. Чайковски , "Раймонда" - рицарска легенда, муз. Ал. Глазунов, "Пламъците на Париж" - легендарен балет, посветен на Великата френска революция, муз. Борис Асафиев, "Силфида" - приказка за феи и любов, "Талисман", както и богат съвременен репертоар. Гала спектакълът е на световно ниво, с драматургия, музика и хореография с висока класа и безкомпромисен професионализъм, изящни костюми, впечатляваща мултимедия и ефектно осветление.

Въпрос: Били сте в нашата страна? Какво ви впечатли в България?
Отговор: Бяхме миналата зима в София и във Варна. Впечатлен съм и от двата града, от техния уют и гостоприемството на българите. Освен това съм влюбен в българската кухня, която въпреки своето многообразие, изобилие и безупречен вкус не се отрази на фигурата ми. Очаквам с нетърпение следващата седмица, когато отново ще сме на българска земя, при гостоприемните и приветливи наши български братя и, естествено, при изключителната българска публика. Бих искал да отбележа, че българската публика е една от най-прекрасните в света. Аплодисментите винаги ни топлят, въодушевяват и мотивират, а в България тези аплодисменти са стотици и това ни радва много.

Въпрос: Какво ще пожелаете на българските ценители на балетното изкуство, на цялостната аудитория?
Отговор: Бих искал залата да е пълна, да видя колкото се може повече усмихнати лица, които да греят като слънца. Бих искал хората да са здрави и щастливи, позитивни, усмихнати, ненапрегнати и да дойдат да видят нашето изкуство. Дори, ако сте имали в този ден проблеми в работата или в къщи, дори да сте изморени - въпреки това елате и ви гарантирам, че ще излезете от залата бодри, с усмивка и заредени с положителна енергия, и то за дълго! До скоро, скъпи български приятели!
/АМ/