site.btaЗлатоград е добрият пример за публично-частно партньорство в туризма, според кмета Мирослав Янчев

BOBSTH 06:30:01 20-09-2019
AM1535BO.006 06:30
Златоград - кмет - интервю

Златоград е добрият пример
за публично-частно партньорство
в туризма, според кмета Мирослав Янчев


Смолян, 20 септември /Христина Георгиева, БТА/
Златоград е добрият пример за публично-частно партньорство в туризма, заяви в интервю за БТА кметът на общината Мирослав Янчев. Той посочва като успешен модел развитието на Етнографския ареален комплекс, който е отдаден на концесия на частно дружество.
Само в сътрудничество между местната власт и бизнеса може да се допълват нови туристически продукти, атракции и събития в празничния календар на Община Златоград, категоричен е Янчев. Според него Златоград се възползва от предимствата от това да е град на кръстопът. Откриването на ГКПП доведе до оживление на търговията и туризма, стабилизиране на малкия бизнес. По-амбициозните планове на града са свързани с проекта за експлоатация на находището на гореща минерална вода край с. Ерма река, с което палитрата от различни видове туризъм ще се обогати и с балнеоложки, отбелязва кметът.
Последната година от поредния мандат на Мирослав Янчев като кмет на Златоград е с близо 12 млн. лв. инвестиционна програма. Подобрения в инфраструктурата и саниране на сгради с мерки за енергийна ефективност са основните акценти в програмата.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Янчев, кои са важните и преобразяващи инвестиции за Златоград през приключващия мандат?
Отговор: Една от най-важните задачи, която осъществихме заедно с екипа ми, бяха обектите с мерки за енергийната ефективност. Ефектът от санирането е важен не само за чистотата на атмосферния въздух, но и за подобряване облика на града. Примерите са със старите сгради, които бяха обновени. Предстои още 32 сгради да бъдат санирани. Преди това санирахме 20 сгради по националната програма, както и други по "Региони в растеж". Това може би е най-големият ни успех. Обектите с подобряване на енергийната ефективност в градска среда бяха от най-голямо значение. Наред с това се ремонтират и реконструират пътища, улици, във всяко населено място в общината има подобрения по инфраструктурата.

Въпрос: За какъв размер на инвестициите става дума?
Отговор: Инвестиционната програма за 2019 г. е на стойност около 12 млн. лв. В това число са договори, подписани с ПРСР за пътищата Аламовци-Златоград и Страшимир-Печинско, реконструкция на 17 улици, площад в Долен, изграждане на колектор в Златоград и др.

Въпрос: На каква фаза е проектът за използване на геотермалната вода?
Отговор: Проектът за геотермалната вода е може би най-важният за икономическото развитие на града. По отношение на инфраструктурата, хората напоследък не могат да се оплачат или да ни поставят проблеми, които отправяха преди 10 години. Сега тези проблеми, като че ли частично са решени, но основно остава въпросът със запазване на младите жители и изобщо на работещите хора в Златоградска община. Иначе, когато няма добри или никакви доходи, когато младият човек не вижда алтернатива, той търси препитание навън. И това е предизвикателството пред местната власт, да развиваме проекта за минералната вода. Имаме редица дейности, които са свършени през годините. Категорично имаме много добро развитие, защото нашият проект е вече в работна фаза, имаме работен проект и изпълнен в първи лот сондаж. Разполагаме с напълно изпълнен сондаж. Водата от Ерма река вече е на повърхността. Това се реализира преди няколко години с финансиране по ПУДООС. Сега предстои да се осигури финансиране за тръбопровод и довеждане на горещата минерална вода от Ерма река до Златоград.

Въпрос: Колко средства са нужни, за да стигне минералната вода до Златоград?
Отговор: Около 18-20 млн. са необходими, за да може да се реализира водата първо за отопление, после за балнеология.

Въпрос: Има ли интерес от страна на инвеститори?
Отговор: Категорично има интерес. Разполагаме със сериозен ресурс, дебитът на водата е 26 л/сек, което дава добри възможности да се развие балнеология в големи мащаби. Предизвикателството пред местната власт е да се инвестира в този сериозен ресурс от гореща минерална вода, за да се даде възможност на много инвеститори да се възползват. Както местни инвеститори, така и външни, които гарантират развитие на туризма в сегмент балнеология.

Въпрос: Имаше идеи и за оранжерийно производство с геотермалната вода от Ерморечието.
Отговор: Когато минералната вода бъде в Златоград, тя ще е с възможности за развитие и на оранжерийното производство. Замисълът е на първо място, приоритетно да я използваме за отопление на 8 обществени сгради. Водата е с потенциал за отопление на много повече сгради, но проектът е с първоначално обхващане на общински и държавни институции. На следващ етап са възможностите за включване на големи енергоемки предприятия, хотели, дори частни къщи. Отоплението на сградите е приоритетно, а балнеологията, оранжерийното производство и др. подобни направления са възможности впоследствие да се включат.

Въпрос: Как се развива градът като център за културно-исторически туризъм. Туризмът ли е бъдещето за развитие на Златоград?
Отговор: За една малка родопска община като Златоград, която освен че има малък бизнес и почти 100 процента от работоспособните хора са обхванати, туризмът е една добавка, осигуряваща заетост на малки фирми. Златоград успешно през последните години развива културно-исторически туризъм. Това се случва с подкрепата и с помощта на бизнеса и фирми като Бултекс. Тази фирма ползва на концесия Стария град, а Златоград е пример за най-доброто публично-частно партньорство в тази посока. Ние сме пример за развитието на туризма, съвместно с бизнеса и общината. Смятам, че това е модел, който може да бъде мултиплициран и в други направления, след като в туризма успешно го развиваме от 15 години. Затова градът се радва на посещаемост от много туристи, вече и от чужбина. Тук е задачата на местния бизнес и на общинската власт да търсим и други атракции, за да се задържат повече време хората в Златоград. Трябва да има обединение на силите на местния туристически бизнес, за да може да се работи в направление за увеличаване на атракциите. Говорейки за развитие на туризма, имам предвид не само потенциала в града. Убеден съм, че в много скоро време такъв потенциал ще бъде разкрит и в няколко села в общината, ще се доразвие със селски, планински, спортен и ловен туризъм.

Въпрос: Какви са предимствата от това един град да бъде на кръстопът?
Отговор: Това, че Златоград има наличие на ГКПП, дава своята добавена стойност. Потокът от хора, който минаваше през годините в голяма степен помогна за развитието на малките фирми, на малкия бизнес в сферата на услугите, доставките, търговията. И дори на производството, имаме фирми от гръцка страна, които инвестират в Златоград. В някакъв мащаб ни е помогнало много, че сме на кръстопът. И не само в туризма, във всички сфери на икономиката.

Въпрос: Туристическият имидж на Златоград включва много празници. Има ли нови събития в празничния календар на Златоград или нов прочит на стари традиции?
Отговор: Когато има повече атракции, има нови възможности за туризъм и по-голям шанс да се привлекат туристи. Златоград е може би един от малкото градове, където се опитваме съвместно с бизнеса да обогатяваме празниците и да развиваме атракциите за туристите. Традиционните Делюви празници имат голямо значение за културния туризъм. На 22 септември ще направим традиционната възстановка на един пазарен ден. Всички гости могат да видят нашите носии, музейните сбирки на Златоград, да се докоснат до културата, бита, обичаите и кухнята на родопчани. Празникът на златоградското чеверме също се утвърди като събитие. Имаме Трифониада,Тодоровден и много други празници в Стария град, двигател на които е Александър Митушев.
/АМ/