Три са проблемите на новинарските медии – намаляващ интерес, намаляващо доверие в новините сред публиката и журналистите, и падащи приходи от новини. Това каза по време на медийната конференция 25 Online днес Люба Късова, директор на AKAS, журналист и анализатор.
„От 2021 година търсенето на новини намалява, както в България, така и по света. Половината от българите се интересуват много от новините, което е с 1/5 по-малко отпреди пет години. При българите на възраст 18-24 години по-малко от 1/3 се интересуват изключително от новини. Тенденцията е сходна с други държави от западния свят и Източна Европа“, заяви Късова.
„Осемдесет процента в България, поне от време на време, избягват да консумират новини. 47% го правят понякога или много често. Това е огромен брой хора, които са лабилни за нашата индустрия“, допълни тя.
Според нея липсата на релевантни новини, прекален негативизъм, прекалено много новини и липса на доверие, са причините за избягването на новини сред българите.
Люба Късова каза, че само малка част от аудиторията вярва на новините. „Още по-малко журналисти вярват в собствената си професия. Една трета от българите – 35% вярват на новините според Ройтерс. Доверието в новините намалява в много страни. Същата е тенденцията за младите хора. България е на 49-о място от 51 държави. Шест от тези държави са били с популистки правителства“, каза тя.
„Дванадесет процента от 95-те държави в света са с популистки правителства. В такива държави журналистите са пет пъти по-склонни да не вярват в своята индустрия“, каза още Късова.
Според нея един от ключовите фактори по отношение на аудиторията е, че новинарското отразяване не отговаря в достатъчна степен на нуждите на аудиториите.
„Четиридесет и три процента от българите са заинтересовани от международни новини, а според „Ройтерс рипорт“ цифрата е 57%. Българите искат да излязат от балона, в който живеят. Но само 6% от първите страници на вестниците са посветени на международни новини“, казва Люба Късова.
За доверието в медиите говориха Илияна Захариева, комуникационен експерт, спортният журналист от „24 часа“ Найден Тодоров, основател на „Булфото“, и радиоводещият Васил Върбанов. Модератор на дискусията бе журналистката Ива Дойчинова.
„Има спад в доверието не само в медиите, но в правителствата, неправителствените организации, дори корпорациите. Интересно е, че някои търсачки имат ръст в доверието. Тоест, хората вярват на търсачките, на това, че те подреждат по някакъв начин най-добрите и най-верните резултати. Пресата е стабилна, няма спад на доверие“, каза Илияна Захариева, комуникационен експерт.
„Вярвам, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, макар и малко стабилно място“, допълни тя.
„Пандемията от коронавирус отмина, но качествената журналистика може да каже това и с десет думи, и със сто, обаче се намира в тежка пандемична обстановка. И сами трябва да намерим ваксина“, каза журналистът от „24 часа“ Найден Тодоров.
„Изкуственият интелект не е враг, ще го използваме, но дайте да съхраняваме това, което прави истинската журналистика“, допълни той.
„Когато през 2000 година ние започвахме, снимането с дигитален фотоапарат изглеждаше някаква фантастика. Възможността, докато другите проявят филмите си, ти да си изпратил снимките, готови за публикуване, изглеждаше много удобно“, каза създателят на „Булфото“ Евгени Димитров. Сега обаче намира бързината за недостатък.
„Преди можехме да видим най-хубавите кадри от мача. Сега, ако на четвъртата минута не си качил нищо, си пълен загубеняк. Бързината се превърна в по-важен фактор от качеството“, допълни Димитров.
„За мен най-важното е да запазим своя висок професионализъм и качество на снимката, която ние даваме – да е интересна, красива, да отразява по-важното от това, което се случва, да не лъже и да бъде запомнена“, каза фотографът.
Той обясни как могат да се разпознаят фалшиви снимки и изображения: „Две неща са много важни – човекът, който гледа, трябва да има информирано око и да открие несъответствията във фактите. Второ, всичките тези фалшиви снимки имат много хубава и равна градация в светлосенките. Като видиш съвършена полусянка, вероятно снимката е фалшива“.
„Информацията, по принцип, съществува, има я. Проблемът е само и единствено в това, че тя може да манипулира“, каза радиоводещият Васил Върбанов. „Голямото нещо, което се промени заради технологиите, е така нареченият подкаст. Възможността да не гледаш това, което дават по телевизията, а да си го върнеш, когато на теб ти е удобно. Този модел на цепене на минало, настоящо и бъдеще не е изследвано“, допълни той.
„Всички ние сме консуматори на медии. И сме там, защото им имаме доверие“, каза Ива Дойчинова.
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
