site.btaПодходът на Запада, който "не вижда зло" в сръбския президент Александър Вучич, дестабилизира Балканите, се посочва в обширен анализ на Си Ен Ен

Когато Русия нахлу в Украйна, САЩ и Европейският съюз ускориха преориентирането си към Сърбия. Вместо да жонглират с противоречивите искания на разединените балкански държави, западните столици съсредоточиха повечето си усилия върху една единствена цел, се посочва в обширен анализ на Си Ен Ен, цитиран от сръбския вестник "Данас".

Тяхната политика имаше две цели. Първо, да привлече Сърбия в западното лоно, далеч от Русия. Второ, да позволи на техните администрации да се съсредоточат по-пълно върху подкрепата на Украйна.

Белград, традиционно един от най-близките съюзници на Москва в Европа, отдавна се опитва да върви по ръба между историческите си връзки с Русия и потенциалното бъдеще на по-силна европейска интеграция. Западните дипломати се опитаха да изтеглят сръбския президент Александър Вучич от орбитата на руския президент Владимир Путин, като обещаха по-бърз път към членство в ЕС и същевременно предупредиха за изолация в случай на неподчинение.

Но 18 месеца по-късно някои наблюдатели казват, че настоящият подход е бил само морков, но без тояга, което е довело до провал в постигането и на двете цели.

Сърбия отказа да участва във всички кръгове от санкции на ЕС срещу Путин и продължи да преследва собствените си интереси в региона с все по-малко отговорност, подклаждайки конфликти отвъд границите си, за да отвлече вниманието от недоволството у дома, уверена, че няма да бъде упрекната от Запад.

Последствията от подобен подход бяха най-остро усетени в Косово, което получи независимост от Сърбия през 2008 г. след кървавите балкански войни от 90-те години. Но Белград, както и много етнически сърби в Северно Косово, все още отказват да признаят суверенитета му, което обтяга отношенията между двете съседни страни.

Си Ен Ен разговаря с няколко експерти, както и с местни жители в Сърбия и Северно Косово, които са разтревожени от опитите на САЩ и ЕС да привлекат Сърбия в евроатлантическата общност и които твърдят, че продължаващото следване на тази политика заплашва да отблъсне демократичните съюзници и засилва опасенията за сигурността в региона.

"Руски троянски кон"

Западните правителства отдавна се отнасят към Сърбия като към незаменим балкански глас, понякога за сметка на по-периферни играчи, казват някои наблюдатели.

"Тяхното убеждение е, че Сърбия е балканска страна, както те я виждат. Сърбия е тази, с която, ако можете да я привлечете на ваша страна, всичко ще бъде по-лесно“, каза пред Си Ен Ен Ясмин Муянович, политолог, специалист по Западните Балкани.

Докато няколко поредни администрации на САЩ се опитваха да привлекат обратно Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП), тези усилия са "особено дръзки" от началото на войната в Украйна, каза Муянович, но не са постигнали целите на САЩ.

"Те изглежда вярват, че доближават Сърбия до ЕС и НАТО и до западното мислене и отдалечават тази страна от Русия... Но това не е нещо, което бих казала, че се случва на място“, каза  пред Си Ен Ен британската депутатка Алиша Кърнс, председателка на парламентарната комисия по външни работи.

Вучич отдавна поддържа близки отношения с руския си колега Путин. Говорейки след заседанието на Съвета за национална сигурност през февруари, Вучич обясни решението да не санкционира Русия с това, че по думите му Русия е "единствената страна, която не ни наложи санкции през 90-те години".

/Това е цитат от Cи Ен Ен. През 1992 г. Русия всъщност гласува за въвеждането на санкции срещу СР Югославия, което самият Вучич признава и използва като аргумент за възможността да се присъедини към санкциите срещу Москва - бел. "Данас"/

"Те подкрепиха нашата териториална цялост в ООН", добави Вучич, имайки предвид отказа на Русия да признае независимостта на Косово. Сърбия загуби контрол над Косово след бомбардировките на НАТО през 1999 г., които сложиха край на клането от сръбските сили на етническите албанци, които съставляват над 90 процента от населението на Косово.

Въпреки че ЕС подкрепя усилията на страната за енергиен преход, Сърбия остава силно зависима от Русия,  след като продаде мажоритарния дял в петролната си компания на руския държавен гигант Газпром.

Резултатът е, че въпреки надеждите на Сърбия да се присъедини към ЕС, Вучич продължава да върви по въже между Москва и западните сили. Въпреки че се присъедини към резолюциите на ООН, осъждащи инвазията на Русия в Украйна, сръбският лидер не прояви особено желание да се присъедини към западните санкции.

През април сръбското правителство отрече съобщенията, че е продавало оръжия и боеприпаси на Украйна, след като се появи документ на Пентагона, който твърди обратното. Тогава Сърбия заяви, че се придържа към политиката си на неутралитет, макар че някои западни представители приеха докладите като доказателство, че тяхната политика работи.

Няколко анализатори казаха пред Си Ен Ен, че Сърбия е трябвало да направи много малко, за да спечели похвали от американските и европейските служители, и че в действителност Вучич е "оставил следа от неспазени обещания".

"Когато Вучич бе преизбран през 2020 г., на всички ни беше казано: "Просто изчакайте след изборите и изведнъж ще го видите да стане много западно и европейски ориентиран“, каза Кърнс. Това не се случи.

Казваха ни, че Сърбия няма да се сближи с Русия. Вучич подписа споразумение за сигурност с Путин през септември. От време на време той се смее в лицето на Запада. И когато попитам западни представители "защо сте толкова решени да оставите Вучич да ви надиграе?", те казват, че той е най-добрият вариант", каза Кърнс.

Кърнс беше една от малкото западни представители, които публично критикуваха Сърбия. Но това си имаше цена. След като тя говори пред Си Ен Ен, Вучич отправи очевидна заплаха срещу нея по време на обръщение по държавната телевизия с думите, че „ако правителството на Обединеното кралство не отговори“ на нейните критики към Сърбия, "ще бъдем принудени да реагираме“.

Като се има предвид подобно поведение, някои се съмняват, че при сегашното управление целият проект за сръбска интеграция е устойчив.

"Ако приемем, че по някакво чудо вкараме Сърбия в ЕС, с този вид режим вие на практика вкарвате още един руски троянски кон в ЕС, като този на (унгарския премиер Виктор) Орбан“, каза пред Cи Ен Ен Майда Руге, експерт по Балканите от Европейския съвет за външни отношения (ECFR).

"Да, може да повлияете на разширяването, но със сигурност няма да неутрализирате руското влияние в региона – само ще го внесете в ЕС", каза тя.

Косово и върховенството на закона

Ефектите от прощаващия подход на Запада към Белград се усещат най-остро в Косово, което е зависимо от западната подкрепа от обявяването на независимостта си. Докато над 100 държави признават суверенитета на Косово, Сърбия не го признава, а го разглежда като отцепила се своя област. Опитите за нормализиране на отношенията между двете страни, под егидата на САЩ и ЕС, бяха трудни и понякога придружени с насилие.

Най-ожесточеният конфликт възникна след изборите за кметове на четири общини в Северно Косово през май. Тези избори често преминават без фанфари: около 90 процента от населението в този регион са етнически сърби, така че при нормални обстоятелства сърбите се избират за кметове.

Но това не бяха обикновени обстоятелства. През ноември кметове от подкрепяната от Белград партия Сръбска листа, която доминира в четири общини, подадоха едновременно оставки. Оставки подадоха също етническите сръбски полицаи, административният персонал и съдиите в региона.

Техните оставки предизвикаха нови избори, които трябваше да се проведат през декември. Сръбската листа обяви, че няма да участва в изборите, след като сърбите в региона ги бойкотираха с пълната подкрепа на Вучич. Но като се има предвид напрежението, Косово се съгласи да отложи изборите до април - решение, одобрено от Квинтата - неформална група, съставена от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия.

Тъй като косовските сърби не участваха в изборите, кандидатите на етнически албанци спечелиха. Изборната администрация каза, че само около 1500 души са гласували в четирите общини, което е избирателна активност от едва 3,5 процента. Някои кметове бяха избрани с малко над 100 гласа.

Но въпреки че изборите в никакъв случай не бяха представителни, за косовския премиер Албин Курти този въпрос представляваше върховенство на закона.

"Имаме четирима кметове, чиято легитимност е ниска. Но все пак няма по-легитимни от тях. Трябва да имаме върховенство на закона. Ние сме демократична република", каза Курти пред Си Ен Ен през май.

Въпреки това позицията на премиера е критикувана като твърда и непримирима. Съюзниците му го обвиниха, че косовската полиция е нахлула в кметствата на 26 май, когато много от тях бяха заобиколени от протестиращи.

"САЩ казаха на Курти – и това е по негова вина – казаха му да не настанява кметовете в общинските сгради. И това конкретно бе пренебрегнато от Курти", каза Едуард Джоузеф, професор по външна политика в университета Джонс Хопкинс, който е работил на Балканите, включително в НАТО, в продължение на десет години.

Представител на правителството в Прищина каза пред Си Ен Ен, че те не искат да "предават" официални правителствени сгради на протестиращите. "Кметовете влязоха в кабинетите си... Сърбия призова сърбите да бойкотират изборите. Сега те искаха никой да не влиза в тези сгради. Но тогава възниква въпросът, ако кметовете не трябва да влизат в сградата, кой трябва?“

Но докато Курти може да е предприел некоординирани действия, отговорът на това не беше неизбежен. Най-тежкото насилие не дойде в деня, когато кметовете влязоха в офисите си, а три дни по-късно, в град Звечан, когато кметът дори не беше в сградата.

Насилието беше изключително. Десетки миротворци от НАТО бяха ранени, след като бяха нападнати от етнически сърби. Някои наранявания са тежки: трима унгарски войници са простреляни, на един му ампутираха крака.

Курти каза пред Си Ен Ен, че това не са "мирни протестиращи", а "фашистка милиция", за която е известно, че действа в северната част на Косово, "платена и получаваща заповеди от Белград".

Сръбското правителство не отговори на множеството искания за коментар.

Други са съгласни с Kурти. Кърнс каза пред Си Ен Ен, че британските войски, разположени в Косово, са открили "склад с оръжия, които сръбската милиция е скрила в църкви и линейки в Северно Косово. Чухме за гранати пред праговете на хората, ако откажат да подкрепят сръбската милиция."

Въпреки това голяма част от дипломатическия отговор се фокусира върху действията на Курти, за които Косово плати висока цена. След неуспешните избори Косово беше изключено от съвместни военни учения със САЩ, беше изключено от европейски инфраструктурни проекти и бе подложено на санкции, които според Косовския бизнес алианс могат да струват на икономиката му 500 милиона евро (550 милиона долара) до края на този период.

Кърнс критикува "небалансирания" отговор на Запада, заявявайки, че той пренебрегва истинската причина за проблема. "Началото на кризата беше външната намеса на сръбското правителство във вътрешните работи на Косово, където на косовските сърби беше казано да не гласуват на местните избори. Това е чужда намеса", каза тя.

Курти се опита да обяви суверенитета на Косово срещу двойните сили на чужда намеса и организирано насилие, на което според Муянович САЩ и ЕС отговориха: „Не. Не е подходящо при тези обстоятелства.”

"Зеленски на Балканите"

Като се има предвид зависимостта на Косово от западната подкрепа, някои се опасяват, че непримиримостта на Курти разочарова съюзниците му и отслабва страната му. Някои призовават за пълна промяна на линията на поведение.

"Той се опитва да бъде Зеленски на Балканите“, каза Шчиприм Арифи, кмет на южния сръбски Прешево, пред Си Ен Ен. "Той използва аргумента за върховенството на закона риторично и по популистки начин. Той иска да бъде Зеленски на албанците".

Сръбската Прешевска долина представлява обратната страна на Северно Косово. Докато северната част на Косово е населена предимно с етнически сърби в страна с преобладаващо албанско население, долината Прешево е населена предимно с етнически албанци в страна със сръбско мнозинство.

Най-добрият начин за подобряване на ситуацията, каза Арифи, е Курти да направи това, което искат западните съюзници: да работи за създаването на Съюз на сръбските общини (ССO) в Северно Косово.

Курти е обвинен, че възпрепятства прилагането на самоуправление от сръбските общини, както е посочено в Брюкселското споразумение от 2013 г., което има за цел да нормализира отношенията между балканските съседи. Съгласно споразумението Сърбия може да създаде ССО в северната част на Косово, който да действа в рамките на правната система на Косово, а косовската полиция ще остане единственият правоприлагащ орган.

Десетилетие по-късно такъв Съюз не е създаден, оставяйки спорове за степента на автономия на косовските сърби.

Но има съмнения дали това решение, за което сега силно настояват САЩ и ЕС, ще облекчи напрежението.

"Повярвайте ми, това няма да е най-доброто решение", каза пред Си Ен Ен Душан, сърбин от община Лепосавич. "Може би през първите няколко месеца това ще бъде облекчение. Може би. О, вижте, най-накрая имаме нещо."

Но това би било фалшива вяра. "От икономическа гледна точка животът ни няма да се подобри, а ще се влоши", каза той, защото гражданите ще трябва да започнат да плащат за услуги и данъци, които в момента се покриват от правителството на Косово. Си Ен Ен не разкри истинското име на Душан, тъй като той се страхува, че коментарите му могат да повлияят на живота му.

Има и опасения, че ССO може да предизвика повече геополитическо напрежение.

"Не знаем каква ще бъде тази общност", каза Кърнс. "Само местните общини ли ще бъдат отговорни за водата, електричеството и данъците? Или това ще бъде нова Република Сръбска? Реалността е, че не мисля, че някой иска друга Република Сръбска".

Република Сръбска, едно от двете образувания, съставляващи Босна и Херцеговина, обяви независимост през 1992 г. и беше официално призната от Дейтънското споразумение през 1995 г. /като съставна част от Босна - бел.ред./ През последните месеци нейният проруски президент Милорад Додик се опита да проправи пътя за отделянето й от Босна.

През юни депутатите от Република Сръбска гласуваха за спиране на решенията на Конституционния съд на Босна, ход, който експертите описаха като "юридическо отцепване" и тежко нарушение на Дейтънското споразумение. САЩ осъдиха този ход, заявявайки, че той застрашава суверенитета на Босна.

"Хората в Прищина и Курти показаха много, много ясно, че виждат нова Република Сръбска в автономните общини. И те не виждат решение за Косово в този модел. Те виждат нова версия, ново поколение на кризата за Косово и в крайна сметка за региона като цяло“, каза Муянович.

Грешният кон?

През последните месеци на напрежение САЩ и ЕС многократно потвърдиха ангажимента си за целта да привлекат Вучич на своя страна. Но Сърбия действаше с нарастваща неохота, представлявайки това, което Кернс нарича "провал на възпиращата дипломация".

Един вреден епизод се случи в Охрид, Северна Македония, през март, когато след месеци на преговори с посредничеството на САЩ и ЕС Сърбия и Косово най-накрая приеха двустранно споразумение, насочено към нормализиране на отношенията между двете страни. Но докато беше обявено за пробив, Вучич напусна преговорите, без да подпише документа, твърдейки в телевизионно обръщение, че не е в състояние да го направи: "Имам ужасна болка в дясната си ръка... болката се очаква да продължи четири години."

Вторият епизод дойде, когато сръбските власти арестуваха трима косовски полицаи, за които твърдяха, че са навлезли "дълбоко в територията на централна Сърбия" и се готвят да извършат "терористичен акт". Но Косово настоя, че офицерите са  се намирали вътре в границите на Косово и са били "отвлечени" и че Сърбия е извършила "акт на агресия".

САЩ и ЕС реагираха бавно на този инцидент. КейФОР, силите на НАТО в Косово, излязоха с изявление 48 часа след като офицерите бяха обявени за изчезнали. САЩ излязоха три дни по-късно с изявление, в което се твърди, че арестите се основават на "фалшиви твърдения".

Джоузеф каза пред Си Ен Ен, че е трудно да се повярва на сръбския разказ за събитията и че формулировката на изявлението на САЩ предполага, че техните служители вероятно също не го приемат. "Ако САЩ наистина не са сигурни дали косовската полиция е в Сърбия, тогава защо се използва такъв категоричен термин (като "фалшив"), който навлиза в обхвата и преценката на сръбския съд?"

И въпреки това Сърбия не беше наказана за арестите. Освобождаването на офицерите бе осигурено две седмици по-късно – не от западните съюзници, а от Виктор Орбан.

След подобни епизоди Джоузеф каза пред Cи Ен Ен, че подходът "не виждам зло" в режима на Вучич може би започва да се пропуква.

"Тук възниква въпросът: кой в администрацията на Байдън все още вярва, че Вучич е този партньор", каза той, посочвайки неотдавнашното санкциониране на Александър Вулин, директор на сръбската разузнавателна служба, като доказателство, че администрацията на Байдън "вече не е в плен на страх и илюзии за Вучич."

Не е ясно обаче дали това ще доведе до промяна в политиката.

Междувременно Вучич вдигна залога. В отговор на санкциите срещу Вулин Вучич забрани износа на оръжие от Сърбия за 30 дни, като твърди, че "всичко трябва да бъде подготвено в случай на агресия срещу Република Сърбия".

"Той всъщност казва: "ще влезем в конфликт, трябва незабавно да спрем целия износ на оръжия, защото имаме нужда от тях за нашата национална сигурност". Той буквално заплашва с война. Никога преди не съм го виждала толкова да се изрази толкова  ясно", каза Руге от ECFR.

А посланието на президента беше прието и от някои граждани на Сърбия. На футболен мач на Цървена звезда миналия месец сръбски националистически фенове издигнаха транспарант с надпис "Когато армията се върне в Косово". Вучич е присъствал на мача, съобщават местните медии.

Ситуацията е ясна, вижда се кой е побойникът на Балканите, каза Мелиза Харадинай, бивш министър на външните работи на Косово, пред Си Ен Ен . "Времето ще покаже, че тази "инвестиция" в успокояване на Сърбия ще бъде напразна".