site.btaДо края на годината България ще има нов цезиев часовник

България вече има еталон за време, но той се нуждае от доокомплектовка и подмяна на част от състава му. Това съобщи в интервю за БТА изпълняващият длъжността председател на Българския институт по метрология (БИМ) Паун Илчев по повод днешния Световен ден на метрологията. Като първа стъпка е проведена процедура по Закона за обществените поръчки, в резултат на която е подписан договор за покупка на нов цезиев генератор - часовник, който ще бъде доставен до края на 2023 г. Сигналът от новия цезиев часовник се предава постоянно за международно дистанционно сравнение, като резултатите се публикуват всеки месец на интернет страницата на Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM). По стандарт еталонът за време трябва да е съставен от поне два цезиеви часовника. След доставката на новия националният ни времеви еталон ще в пълно съответствие с изискванията на международните стандарти, каза Паун Илчев.

Изпълняващият длъжността председател на Българския институт по метрология каза още, че за 2024 г. са планирани средства по бюджета на БИМ в размер на 3 300 000 лв. за изпълнение на Дългосрочната програма за развитие на националните еталони на  България за периода 2023-2027 г. В тригодишната бюджетна прогноза за същия период предвидените средства са в размер 3 300 000 лв. за 2023 г. и още толкова за 2025 г.

Илчев съобщи, че с представената тригодишна прогноза за периода 2024-2026 г. е поискано допълнително осигуряване на финансови средства към вече осигурените по години в размер на 12 198 800 лв. за доставка на еталони за Главна дирекция "Национален център по метрология" (ГД НЦМ).

Предстои доставка на еталонно оборудване за измерване на време и честота, електрични и температурни измервания, посочи още Илчев. 

Следва пълният текст на интервюто:

- Господин Илчев, темата на Световния ден на метрологията през 2023 г. е "Измерванията в подкрепа на глобалната хранителна система" и е избрана поради нарастващите предизвикателства на изменението на климата и глобалното разпределение на храната в световен мащаб. Как се позиционира българската метрология в този контекст?

- Съгласно действащото законодателство в областта на измерванията, Българският институт по метрология (БИМ) има за задача чрез метрологичен контрол да осигури точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания, и търговските плащания. В изпълнение на задълженията си, свързани с веригата на доставка на хранителните продукти, БИМ осъществява контрол на везни с неавтоматично действие, везни с автоматично действие, измервателни системи за мляко, разходомери и др., въз основа на показанията на които се определя количеството на продукта, свързано с търговското плащане. По отношение на храните БИМ поддържа и използва национален първичен еталон за измерване на рН, произвежда сертифицирани референтни материали за рН, извършва елементен и йонен анализ на храни и др. Също така, в качеството си на национален метрологичен институт, БИМ поддържа еталони, чрез които разпространява единиците чрез калибриране към еталони от следващо ниво и към средствата за измерване (СИ), използвани по време на производствения процес на храните, СИ, които се използват от лабораториите за анализ на храните, за контрол на качеството на хранителните продукти и др. 

- Вашият предшественик минала година съобщи, че повече от десетилетие България не е купувала никакви национални еталони, поради което участието й в международни сравнения и проекти е силно затруднено, страната стои изолирано в света на световната метрология. Каква е картината към днешна дата?

- Твърденията на моя предшественик са крайно некоректни и показват незапознатост с процесите и дейността в БИМ, въпреки дългогодишния й професионален опит в Института. 

През 2022 г. бяха отпуснати първите 809 162 лв. за целта, през лятото беше стартирана тръжна процедура, в резултат от която в края на годината бяха сключени договори и беше извършена доставка на една част от необходимото еталонно оборудване в няколко области на измерване – оптични измервания, измерване на вибрации и измерване на маса. По същата обществена поръчка, съгласно сроковете в сключените договори, предстои доставка на друга част оборудване за измерване на време и честота, електрични и температурни измервания.

През изминалите 10 години за осигуряване на финансиране за доставка на оборудване за ГД НЦМ се използваха предимно възможностите по оперативни програми. Бяха предоставени средства по бюджет и се изпълниха 2 проекта: 

·       Проект: № BG161PO003-4.3.01-0002 "Подобряване на инфраструктурата по качество и на предлаганите от Българския институт по метрология услуги – фактор за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия"  по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013. Проектът приключи на 31 декември 2015 г. Общия размер на допустимите разходи за изпълнение на проекта възлиза на 12 718 460 лв. Разходите за доставка на оборудване за нуждите на ГД НЦМ са в размер на 4 549 711,10 лв.

·       Проект № BG16RFOP002-2.011-0002-C01/14.02.2019 г. "Предоставяне на подобрени услуги и осигуряване на благоприятна бизнес среда посредством модернизация, дооборудване и разширяване обхвата на дейност на национални еталонни лаборатории в Български Институт по Метрология" по Оперативна програма "Иновации и Конкурентоспособност". Разходите по проекта са в размер на 756 772 лв., от които за доставка на оборудване за нуждите на ГД НЦМ в размер на 700 993 лв.

През 2022 г.  по бюджета на БИМ е доставено оборудване на ГД НЦМ в размер на 809 162 лв. През 2020 г. и 2021 г. няма отпуснати средства по бюджета на БИМ  за доставка на еталони.

- За да обнови България националните си еталони, са необходими близо 10 млн. лева, според Дългосрочна програма за развитие на националните еталони на България за периода до 2025 г. За тази година предвидени ли са средства – колко са и за колко еталона ще стигнат? Какви са предложенията в проектоюджета на служебното правителството като цяло за бюджета на Института и дали има ръст спрямо предходния период и с колко?

- В изпълнение на Дългосрочна програма за развитие на националните еталони на България за периода 2023 г. – 2027 г. в тригодишната бюджетна прогноза за същия период са предвидени средства в размер на: за 2023 г. - 3 300 000 лв.; за 2024 г. -3 300 000 лв.; за 2025 г.- 3 300 000 лв.

- За догодина колко средства сте поискали за възобновяване на еталонната база?

- За 2024 г. са планирани средства по бюджета на БИМ в размер на 3 300 000 лв. за изпълнение на Дългосрочна програма за развитие на националните еталони на Р България за периода 2023 г. – 2027 г. С представената тригодишна прогноза за периода 2024-2026 г. е поискано допълнително осигуряване на финансови средства към вече осигурените по години в размер на 12 198 800 лв.  за доставка на еталони за ГД НЦМ както следва: Разходи 2024 г.- 825 000 лева, по § 52-00 Придобиване на дълготрайни материални активи – 825 000 лв., Разходи 2025 г.- 7 380 400 лева, по § 52-00 Придобиване на дълготрайни материални активи – 7 380 400 лева. Разходи 2026 г.- 3 993 400 лева, по § 52-00 Придобиване на дълготрайни материални активи – 3 993 400 лева.

- Закупен ли е вече първият еталон за време и България вече има ли изцяло нов цезиев часовник?

- Еталон за време има, но той се нуждае от доокомплектовка и подмяна на част от състава му. Като първа стъпка е проведена процедура по ЗОП, в резултат на която е подписан договор за покупка на нов цезиев генератор, който ще бъде доставен до края на 2023 г.

- Дали се разреши проблемът с липсата на генератори, които застрашаваха работа на стария часовник?

- След доставката на новия генератор този проблем в БИМ ще бъде решен.

- От началото на годината какви тенденции могат да се изведат след проверките по бензиностанциите, на фискалните устройства и игралните апарати – колко на брой са били проверките в трите сегмента и какви са констатациите, сравнени с миналата година?

- Като цяло, на годишна база, при проверките на всички видове средства за измерване, извършвани от БИМ, при около процент от тях са констатирани несъответствия с изискванията и те са спрени от употреба до отстраняването на метрологичните проблеми.

Проверките на измервателните системи за течности, различни от вода (бензинови и газколонки) се изпълняват с равномерно темпо през цялата календарна година. Резултатите до края на месец април потвърждават това. През същия период на 2022 г. са направени 7786 проверки, а през 2023 г. - 7907 проверки. По същия начин стои въпросът и с проверките на нивомерните измервателни системи (НИС): през периода до края на април 2022 г. са извършени 3107 проверки, а през настоящата година - 3138 проверки на НИС.

За периода е извършена проверка и на 479 електронни системи с фискална памет, използвани в търговските обекти за продажба на гориво, което е над 95 на сто спрямо същия период на миналата година. 

По отношение на контрола на фискалните устройства до пускането им в действие, цифрите са аналогични. До края на април т. г. е извършено изпитване и са издадени свидетелства за одобрен тип на 27 типа фискални устройства (9 типа електрони касови апарати с фискална памет, 16 типа електронни системи с фискална памет и 2 типа интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност). Като брой одобрени типове за периода през 2022 г. цифрата съвпада - одобрени са също 27 типа фискални устройства (1 тип електронен касов апарат с фискална памет, 14 типа електронни системи с фискална памет и 12 типа интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност). За осъществяване на ремонт и сервиз на фискални устройства/ интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД) в регистъра са вписани 43 лица през 2023 г., докато броят им през 2022 г. е бил 37. Съгласно Закона за хазарта (ЗХ) акредитираната лаборатория към БИМ е извършила 21 изпитвания на типове игрални съоръжения до края на април т. г. Броят на изпитаните типове през 2022 г. е бил 24. Вписани в регистрите по чл. 20, ал.2, ЗХ са 38 типа игрални съоръжения, докато цифрата за 2022 г. е 58 типа.