site.btaВъв видинското Ново село, известно със своята червена "Гъмза", по стародавна традиция тачат празника "Трифон Зарезан"

BOBSTH 15:54:01 14-02-2021
PP1550BO.039
Видин - Трифон Зарезан

Във видинското Ново село, известно със своята червена "Гъмза", по стародавна традиция тачат
празника "Трифон Зарезан"


Видин, 14 февруари /Ирена Данаилова, БТА/
Видинското Ново село - на брега Дунав, се слави от векове със своите лозя и уникално червено вино, произвеждано от сорта "Гъмза". Затова и най-таченият празник в селото е "Трифон Зарезан", който се отбелязва по стар стил на 14 февруари.
За празника, съхранил народната традиция, разказва за БТА етнографът в Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова. Според записаното през 1900-1901 г. от Петко Кольов Гъбьов, в Ново село на Трифон му викали "Трифон пиянчина". Той, според легендите, си отрязал носа, като "разправял" как "ръжал" и как не "ръжал" лозето си, обяснява Бизеранова.
И до днес е запазена традицията празникът във всеки новоселски дом да започва от рано сутринта. Стопанката замесва хляб, който задължително е кръгъл, с богата украса: на него е изобразена лоза, грозд, бъчва. След това се сварява кокошка, слага се сирене, напълва се кратуна с вино, припомня традицията етнографът. Приготвеното се слага в торба, дава се на стопанина, който тръгва за лозето. Стигайки там, той първо прелива с виното върху няколко главини и тогава извършва символично зарязване. Първата пръчка той свива на венец, закичва я на калпака си, и отново полива с вино, наричайки: "Колкото капки, толкова бурета с вино! Айде, нека да има берекет! Да прелива през праговете!...".
Постепенно от индивидуален, изпълнен със свещенодействие, празникът през годините започва да се отбелязва в селото по махали. Съседи и приятели отиват заедно на лозето на всеки, зарязват, събират се на едно място - до оброчния кръст, който фамилията тачи, където се черпят с донесеното вино, хляб, кокошка. Започва се веселба, а накрая избират кой ще бъде "Трифул" (на новоселски диалект) до следващия Трифоновден. След порядъчно пийване, развеселената дружина се прибира в селото, носейки Трифул на рамене. Вечерта всички се събират в неговия дом. Неговата съпруга ги гощава щедро, за да е плодовита идната реколта, разказва етнографът.
От средата на ХХ в. "Трифон Зарезан" се превръща в общоселски празник. Той придобива характеристики, които са общи за цялата страна - избира се Цар на лозята, главните действащи лица са обществени фигури, които неизменно присъстват на шумните тържества. От обичая са запазени традиционното зарязване на лозята, дегустацията и изборът на най-хубавото вино, както и веселието.
В основите на празника стои езическото почитане на бог Дионис, покровител на лозарството и винарството, обяснява Бизеранова. Поливането с вино, обредната трапеза, избирането на Цар, са остатъци от култа към него. Християнството слага своя отпечатък; действията са близки, но култът е към Св. Трифон.
В народния календар Трифоновден се свързва с празниците, посветени на прехода от зима към лято. Времето е гранично и затова се практикуват редица забрани, гадания и магически практики - чрез словесни формули и действия, допълва Сашка Бизеранова.
На този ден не трябва да се зачева дете. Ако в къщата има бременна, то се гадае какво ще бъде детето по първия човек, който пристъпи прага на дома - ако е мъж, ще се роди момче, ако е жена - ще се роди момиче. За да е щедра и успешна стопанската година, се закичват воловете, "заплашват" се дръвчетата, които не са родили предходната година, че ще бъдат отсечени, ако отново нямат плод. В някои селища се извършва първа оран, прекажда се под лозите и дръвчетата. Така с имитативна магия и молитва се цели да се неутрализират силите на злото, обобщава Бизеранова.
И за да е празникът наистина празник, и да се лее - и по много, червено руйно вино, етнографът припомня заръките на "Клуба на трезвеника" в специален апел към гражданите, публикуван в списание в началото на 30-те години на миналия век: да не се преяжда, да се пие редовно, но да не се смесват питиетата.









/ПП/