site.btaСтаринен великденски обичай, характерен за Търговищкия регион, припомнят от Регионалния историческия музей

BOBSTH 16:15:01 28-04-2021
RM1614BO.029
Търговище - Великден - обичай

Старинен великденски обичай, характерен за Търговищкия регион, припомнят от Регионалния историческия музей


Търговище, 28 април /Боряна Димитрова, БТА/
Старинен великденски обичай, характерен за някои населени места от Търговищкия регион, припомнят от Регионалния историческия музей. Спомени за него са съхранени в селата Конак, Алваново и Вардун, в които някога е живяло старо местно население, разказва уредникът в отдел "Етнография" към културната институция Дияна Жекова. От обичая идва и използваният и в наши дни израз "Гледана като писано яйце".
По думите на специалиста, част от традициите, свързани с Великден се помнят и спазват и днес - ходенето на черква, боядисването и боренето с яйца, приготвянето на козунаците, заменили обредните хлябове. Но този обичай е отдавна забравен и не толкова известен и отличава Търговищкия край.
Според него всяка година по Великден сгодените през изминалата зима моми трябва да приготвят между 20 и 50 бели писани "годенишки" яйца, които да дарят на роднините на годеника си. Най-често се рисуват два мотива, разположени срещуположно. Контурите им се изписват с оцветен в черно восък с помощта на специална писалка, след което се оцветяват с различни цветове, допълват от музея. Мотивите са специални, в зависимост от това за кого е предназначено яйцето. Значение има както възрастта на човека, така и ролята му в семейството. По традиция най-напред се изписва яйцето на годеника, украсено с изображение на "булка" и "скорпион". Композицията "момиче" и "детелина" е предназначена за сестрите на бъдещия младоженец. За свекър или девер изписват яйцето с "лемеж" и "две сърца". Яйца със "свастика" и "слънце" годениците приготвят за семейството на кръстниците, обяснява Жекова.
На третия ден на Великден, когато цялото село се събере на хорото на мегдана, годеницата поднася яйцата на определените роднини, целува им ръка и им честити празника. Така семействата на двата рода дават гласност на бъдещата женитба.
Проучванията на уредниците в Историческия музей сочат, че последните годенишки яйца се раздават на великденското хоро в село Конак през 30-те години на 20 век.
Писаните яйца се пазят като ценен дар - те не се ядат, с тях не се "борят", те са само за гледане. Оттам идва и изразът "Гледана като писано яйце".

/РУМ/