Атанас Мочуров - Сломер, поет, писател, литературен критик и публицист
Атанас Мочуров - Сломер, поет, писател, литературен критик и публицист
На 12 май 1931 г. е роден Атанас Мочуров - Сломер, поет, писател, литературен критик, драматург и публицист (1931-2022).
Работил е като учител и редактор. От 1967 г. работи в книгоиздателство „Георги Бакалов“ във Варна, в Радио Варна и в алманах „Простори“. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Съставител на антологията „Поети от Варна“ (1996). Автор е на поетичните сборници „Доверие“ (1960), „Стихотворения“ (1963), „Вървя към теб“ (1968), „Но животът е прекрасен“ (1972), „Кой ще спре дъжда“ (1976), „Всичко съм простил“ (1977), „Живея все така“ (1981, избрано), „Венчалните пръстени“ (1983), Но аз убих момичето (1993), на романите „Мамо, ти си плакала“ (1967), „Последното отечество“ (1977), „Покажи ми пътя към дома“ (1982), „И над бездната има небе“ (1983), „Болките се будят нощем“ (1989), „Странникът“ (1990), на книгите за деца „Приключения с петлета“ (1968) „Веселите петлета“ (1976), „Откраднатата баба“ (1987), „Хитър Петьо“ (1976) и няколко куклени пиеси за деца, както и на книги с литературна критика, история и публицистика: „Николай Марангозов“ (1964), „Александър Геров“ (1979), „Разорани сънища“ (1990), „Сезонът на илюзиите свърши“ (1994), „Речник на римите в българския език: Практическо помагало за професионалисти и начинаещи“ (1999), „Пълен Речник на римите в българския език“ (2008), „А ето как се пишат стихове“ (2002), „Книга за българския народ“ (2002). /МГ
На снимката: София (12 юли 1991) Атанас Мочуров подписва на Конституцията на България по време на VII Велико народно събрание (1990-1991). Пресфото-БТА, снимка: Петър Ганев/архив (ВЯ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Работил е като учител и редактор. От 1967 г. работи в книгоиздателство „Георги Бакалов“ във Варна, в Радио Варна и в алманах „Простори“. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Съставител на антологията „Поети от Варна“ (1996). Автор е на поетичните сборници „Доверие“ (1960), „Стихотворения“ (1963), „Вървя към теб“ (1968), „Но животът е прекрасен“ (1972), „Кой ще спре дъжда“ (1976), „Всичко съм простил“ (1977), „Живея все така“ (1981, избрано), „Венчалните пръстени“ (1983), Но аз убих момичето (1993), на романите „Мамо, ти си плакала“ (1967), „Последното отечество“ (1977), „Покажи ми пътя към дома“ (1982), „И над бездната има небе“ (1983), „Болките се будят нощем“ (1989), „Странникът“ (1990), на книгите за деца „Приключения с петлета“ (1968) „Веселите петлета“ (1976), „Откраднатата баба“ (1987), „Хитър Петьо“ (1976) и няколко куклени пиеси за деца, както и на книги с литературна критика, история и публицистика: „Николай Марангозов“ (1964), „Александър Геров“ (1979), „Разорани сънища“ (1990), „Сезонът на илюзиите свърши“ (1994), „Речник на римите в българския език: Практическо помагало за професионалисти и начинаещи“ (1999), „Пълен Речник на римите в българския език“ (2008), „А ето как се пишат стихове“ (2002), „Книга за българския народ“ (2002). /МГ
На снимката: София (12 юли 1991) Атанас Мочуров подписва на Конституцията на България по време на VII Велико народно събрание (1990-1991). Пресфото-БТА, снимка: Петър Ганев/архив (ВЯ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите