site.btaТеодор Ушев: Когато танковете работят, перата заглъхват

Целият сценарий на филма на Теодор Ушев „φ1.618“ е замислен като игра, като лабиринт из неговата история. Почти всеки негов кадър е цитат от филм, а зрителите могат да видят препратки към творчеството на Дзига Вертов, Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и филмите „Метрополис“ и „Кин-дза-дза!“. Това разказа режисьорът Теодор Ушев, след като филмът беше излъчен пред брюкселска публика.  

„Във филма има поне стотици препратки към известни филми и те са много видни. Също към театъра и към книги. Много от диалозите ги взимахме от театрални пиеси и това беше най-големият кеф на актьорите. Половината от монолозите на Деян Донков са от пиеси от Чехов, които е играл. И всички си играехме така - да цитираме нещо, операторът цитираше, сценографката цитираше. Много от идеите ги прихващах и ги прилагах - почти всеки кадър е цитат от филм, който аз много харесвам. Ако започна да казвам всички филми, които сме окрали, няма да ми стигнат часове. През цялата история на киното минахме“, сподели режисьорът след прожекцията.

Теодор Ушев разказа още, че е започнал работа по филма „φ1.618“, след като авторът на романа „Пумпал“ Владислав Тодоров му се е обадил и го е попитал иска ли да направи филм по книгата. 

„Той е известен с това, че всичките му книги са направени на филми. Може би сте гледали „Дзифт“ или „Цветът на хамелеона“. И ми се обади за този роман, аз го прочетох и въобще не ми хареса. И си казах – това е предизвикателство. Тъй като имам една теория, че филм може да се направи дори по телефонен указател. Имаше много интересни неща, които аз започнах да си представям визуално. Затова се захванах с този проект, предизвикателството беше толкова голямо, че нямаше как да му откажа. Казах си - аз ако не го направя, няма кой да го направи и Влади Тодоров го знаеше това. Това е откровената история на този филм“, каза още авторът пред зрителите.

За процеса по създаването на филма Теодор Ушев сподели, че е бил труден. „Много се карахме със сценариста, но с всички останали се разбирахме чудесно и затова беше страхотен кеф да направим този филм. И аз съм много щастлив, че го направих“, допълни той.

Филмът попада в селекцията на редица фестивали и среща добър прием в Съединените американски щати, посочи още авторът.

„В САЩ не обичат да четат субтитри. И когато показахме филма, той спечели много награди там, особено на фестивали на фантастичното кино. Тогава те ми казаха – ние по едно време спряхме да четем и просто гледахме, защото картинката ни говореше достатъчно, така че да разбираме историята“, допълни той.

Теодор Ушев говори пред публиката и за търсенето на смисъла във времената, в които живеем: „Аз се лутам като в някаква люлка между периоди на екстаз и на отчаяние постоянно. От това, което се случва в света. Като ту си казвам, че има смисъл от това, което върша, от изкуството, ту си казвам, че няма никакъв смисъл, защото, когато танковете работят, перата заглъхват. Събуждам се сутрин и си казвам – има смисъл, и лягам с мисълта, че няма никакъв смисъл. С мисълта на Конфуций: „Да не дава Господ да живееш в интересни времена“.

Теодор Ушев сподели още, че когато се връща в България, се връща заради природата. „Природата е най-важната. Аз обожавам българската природа. Обикалям като луд, катеря се из планините, обикалям горите, седя на морето по два месеца и то на места, които са възможно най-дивите и няма никакви хора. Когато се връщам в родния Кюстендил, прекарвам по осем часа горе по планините, горите. По-добре е човек, като изчезне, да остане тази природа, ако остане нещо. До такъв нихилизъм понякога стигам“.

Сценарист на пълнометражния филм „φ1.618“ е Владислав Тодоров, оператор е Емил Христов. Прожекцията се състоя в музей CIVA в Брюксел, в рамките на Българския културен фестивал в Белгия, организиран от Българската културна асоциация „Диоген“, в партньорство с Посолството на България в Белгия.

Ден по-рано пред публиката беше показан филмът „Теодор Ушев: Невидими връзки“ и зрителите отново имаха възможност да участват в дискусия с визуалния артист и аниматор. Домакин на събитието беше Посолството на България в Белгия.