Клуб „На хорото в Брюксел“ проведе свой традиционен семинар за разучаване на хора. Събитието се състоя в Белгия на 30 септември и 1 октомври, посочват от клуба в своята Фейсбук страница.
Гост-лекторът доц. Георги Гаров, преподавател в катедра „Хореография“ на Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, постави специален акцент върху движението на хорото като фигура.
„Отмина годишният ни семинар за разучаване на хора. Гостът ни, доц. Георги Гаров, предложи по-различен поглед към някои от най-известните хора и наблегна на старинния начин на танцуване, като показа, обясни подробно движенията и разказа за произхода, разпространението и историята на всяко хоро. Хорото се виеше, както е било навремето - опашката и началото не спираха, танцьорите - също. Беше интересно, силно обогатяващо и вдъхновяващо. Смяната на гледната точка винаги ни държи будни. Благодарим от все сърце и до нови срещи, на доц. Гаров и на всички участници“, допълват организаторите.
За рубриката „БГ Свят“ на БТА, ръководителят на танцова група „На хорото в Брюксел“ Мария Цветкова сподели, че лекторът е поставил специален акцент върху старинния начин на танцуване така, както се е танцувало наистина от хората по селата.
„В съвременната хореография има тенденция за истинско хоро да се взема това, което е показано на сцената. Докато лекторът наблегна и държа да ни покаже образци от стари хора, танцувани от възрастни хора, по начина, по който са се танцували в някои региони, по начин, който е различен от сценичното претворяване на дадено хоро. Едното е създадено за сцена, направено е с малко по-атрактивни движения, каквито може да няма в тези, които са се играели и играят на село“, допълва Мария и продължава, че целта на семинара е била въз основа на проучвания на лектора и на стари архивни записи на възрастни хора на терен, а не на сцена, да се придобие един по-дълбок поглед.
„И също движението на хорото като фигура, разиграването на началото и опашката, което е един истински образец на екипна работа, защото не зависи само от първия човек - водача, в началото и от края на опашката, а цялата групичка покрай тях трябва да тръгне навътре или навън. Тоест как хората са отивали да го вият и кършат хорото, както се пее в народните песни. Без да взимат уроци, а играейки така, те са се разбирали с поглед. Сътворява се хармония, която няма нужда от обяснение. Това беше уникално като подход, защото обикновено идват и ти обясняват едни стъпки. Тук вникнахме по-надълбоко. Известните хора, които битуват в клубовете са хореографско създание, което някой е видял и наименувал, и пресъздал на сцена в рамките на някакъв спектакъл", казва още Мария Цветкова.
Както БТА писа, клубът „На хорото в Брюксел“ е създаден от български служители в институции на Европейския съюз. Неговият състав е редовен гост при честването на български празници в белгийската столица. В момента участниците в него са около сто, отворен е за всички, желаещи да разучават български хора. Заниманията се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел.
От февруари 2012 г. клубът започва да организира така наречените „Големи хорà“-вечери, по време на които се играят само български народни танци. Те са възможни благодарение на доброволческо участие на членовете на клуба, които извършват всички дейности, необходими за предварителната организация и провеждане на събитията.
/ЙК/
news.modal.text
