site.bta„Голямото хоро“ в Брюксел събра българи от Белгия, Холандия и Франция

Българи от Белгия, Холандия и Франция се събраха по случай 31-ото издание на Голямото хоро в Брюксел, което традиционно се организира от българска танцова група „На хорото в Брюксел“. По-рано тази година събитието отбеляза юбилейното си 30-о издание с рекорден брой посетители – над четиристотин и петдесет. 

В четиричасовата програма на 31-ото издание бяха включени общо хоро, изучаване на хорà от различни краища на България, както и акапелно изпълнение на певчески състав „Булгапея“, към което се включиха и присъстващите гости. Това съобщи за рубриката БГ Свят на БТА Георги Вутов, дългогодишен жител на Брюксел. На събитието бе представена и фолклорна група „Зора“, която през януари беше почетен гост на юбилейното 30-о издание на събитието. „Всичко правим на доброволни начала“, сподели за БТА главният организатор и ръководител на танцова група „На хорото в Брюксел“ Мария Цветкова. „Това издание няма специален гост. Събитието е по-спонтанно, не е официално – лято е!“.

„В началото организирахме по едно издание на сезон, общо четири на година. Те бяха по-официални, правихме ги в по-голяма зала, там имахме гости и от България. После станаха атентатите, стана и КОВИД-19 и се наложи да пропуснем няколко издания. Сега е малко по-трудно. В допълнение започнахме да правим и есенен семинар всяка година с гост-хореограф по народни танци, което всъщност се превръща в есенно издание на Голямото хоро. Та, в момента правим около 2 хора годишно.“, разказа още тя.

За лятното издание тази година, организаторите имаха предвиден по-широк репертоар от хорà, който не попречи на непринуедния дух на събитието, към което се включиха почти двеста души.

На въпрос какво си пожелава за следващите 31 издания на „Голямото хоро“, Мария Цветкова с усмивка отговори, „На първо място, да сме още тук, да ни държат краката! И тези хора, които 10 години вече не спират да дават доброволческия си труд, да не се отказват. Да привлечем и нови участници, и повече чужденци! Тази вечер сред публиката има и поляк, и фламандец.“

Цветкова разказа и за началните стъпки в организирането на редовното събитие, което вече повече от десет години привлича интереса на местната българска общност. „Най-първото издание на Голямото хоро, през февруари 2012 г., го направихме по идея на Люк [Леенс]. Той е искрата, двигателят, хуморът, стабилният човек и красноречието на това събитие. Той говори български! С него бяхме колеги и когато започнахме да танцуваме с „На хорото в Брюксел“, той предложи да отидем да играем в ресторант. Бидейки белгиец, той разполагаше с местни контакти, но в такива пространства няма достатъчно място. Затова предложи вместо това да организираме „соаре“, както той казва, за което да наемем зала. Намери зала, плати я авансово, а за разходите решихме да продаваме билети на символична цена, за да ги покрием. От мен поиска да проверя дали би имало интерес.“

„Взех имейлите на колегите – българи от институциите, направих сондаж и помолих да ми посочат допълнителни имейли на потенциално заинтересовани българи. И до ден днешен помня – отговориха ми 191 човека! Впоследствие намерихме тази зала, наехме я, предупредихме съседите. И вечерта на събитието дойдоха далеч повече хора, отколкото залата позволява! Това беше мъка! Полека-лека събрахме средства и още за третото издание започнахме да каним гости и от България.“

От своя страна, за БТА Люк Леенс сподели: 

Вие сте бил искрата, която е стартирала всичко през 2012 г. Всичко е започнало по Ваша идея?

Тези купони? (смее се) Да! В началото, Мария [Цветкова] даваше курсове по народни танци за служителите на Европейските институции в една зала по гимнастика. Те бяха много интересни и приятни, но аз предложих да наемем една зала, да организираме един истински купон, с вино и с много хора, едно истинско „соаре“, както казваме на френски. Аз бях единствен белгиец в групата и предложих да намеря зала. Бързо намерихме текущата, тя е идеална за нашите цели. Така започнахме. По-натам взехме една по-голяма зала в общината във Волюве. Там можем да каним оркестри и ансамбли от България и да предложим спектакъл с музика, танци и пеене.

Има ли интерес към хорото сред белгийската общност?

Има, да. В момента в групата има и други белгийци, макар и не много. Обикновено те вече са танцьори и са запознати с традиционните танци на други държави. Те много обичат българския фолклор, най-вече поради неговото изключително разнообразие.

Как виждате развитието на Голямото хоро през изминалите 10 години? Повече чужденци ли идват с времето, същото ли е?

Не знам. Те са винаги добре дошли, но обикновено се чувстват малко встрани, което е нормално – все пак по-голямата част от тях не говорят български. Най-добрите танцьори често са поканени от различни ансамбли и културни сдружения. 

Всичко много зависи от Мария. Тя е сърцето на групата! Преди работех в Люксембург, където културна асоциация „Гайда“ винаги е предлагала разнообразна културна програма – те организират не само хорà, но и концерти, спектакли, срещи, но имат и по-многоброен екип.

Изключително много се радвам, че въпреки, че вече съм пенсиониран, продължавам да намирам времето и силите да участвам в подобни събития. Това е моето второ семейство.