site.btaВ Босилеград се състоя първото обществено обсъждане на Стратегията за дейността на Националния съвет на българското национално малцинство

Първото обществено обсъждане на работната версия на Стратегията за дейността на Националния съвет на българското национално малцинство за периода 2026–2031 г. се състоя на 13 ноември в Босилеград. Срещата събра представители на институции, медии, граждански организации и експерти, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред българската общност в Сърбия.

Дискусията беше открита от председателя на Националния съвет Стефан Стойков, който подчерта значението на документа като стратегическа рамка за развитие на общността в областите – образование, култура, информиране и официална употреба на езика. Той посочи, че успешното изпълнение на стратегията изисква координация и активно участие от страна на всички институции и организации, ангажирани с живота на общността.

По време на срещата Стойков благодари на всички, допринесли за разработването на документа и обърна внимание на конструктивната роля на Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Сърбия. Присъствието на Милица Родич и Нино Гоголадзе, съветници по въпросите на националните малцинства към ОССЕ, даде възможност за дискусия, свързана с правата, нуждите и перспективите на българската общност.

Обсъждането премина с конкретни предложения от страна на участниците, насочени към усъвършенстване на бъдещите мерки в областта на образованието, медийната политика и културното сътрудничество. Представители на местните медии и гражданския сектор поставиха акцент върху необходимостта от по-качествено съдържание на български език, по-голяма достъпност на информацията за членовете на общността и устойчиви модели за подкрепа на медиите в Босилеград и Цариброд, с акцент да се намали политическото влияние.

В дискусията бяха засегнати и въпроси, свързани със съхраняването на културната идентичност, засилването на връзките между българските общности в различните части на страната, необходимостта от по-активно участие в културния живот на Сърбия, както и развитие на сътрудничеството с България. В образователната част бяха подчертани теми като осигуряване на учебни материали на майчин език, по-добри условия за обучение в предучилищните институции и стимулиране на младите хора да продължат образованието си в Сърбия.

По линия на медийната политика участниците коментираха нуждата от създаване на нови формати, включително детски и културни издания, както и от по-широко популяризиране на официалната употреба на българския език и превод на ключови нормативни актове.

Второто обществено обсъждане е днес, 14 ноември, в Цариброд.

Събраните мнения и предложения от двете срещи ще бъдат включени в окончателната версия на стратегията, която ще бъде представена до края на годината.

Работната версия на документа е публикувана на официалния сайт на Националния съвет. Всички заинтересовани могат да изпращат своите коментари и допълнения до края на месеца на електронната поща на институцията.