site.btaЛитературата, която се ражда в диаспората, е много богата и заслужава да се изучава, каза пред БТА литературният критик Георги Н. Николов

Книгата „Кратка антология на съвременните български автори във Великобритания“ е вече отпечатана. Издаването ѝ бе възможно благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата. Това каза в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Георги Н. Николов, който е съставител и редактор на новоизлязлата антология.

Георги Н. Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършва специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1980 г. Интересува се и изследва творчеството на български автори, живеещи извън България. Той е координатор за България на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и е съставител на сборниците „Българското слово на литературния глобус“ (2018), „55+ български автори в САЩ и Канада“ (2020) и „Енциклопедичен справочник на българската литература, създадена в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19–21 век“ (2021).

Следва пълният текст на интервюто с Георги Н. Николов:

Г-н Николов, книгата „Кратка антология на съвременните български автори във Великобритания“ е естествено продължение на излезлите преди това три други сборници, свързани с българските автори зад граница. Какво Ви подтикна да започнете да се занимавате с темата за литературата в миграция?

- Всичко води началото си от моята дипломна работа, която беше за Борис Шивачев. До преди това не бях чувал, че имаме български автори, живеещи толкова далеч по света. След него научих за Самуил Стрезов, след това за трети, за пети, нови и нови имена. И се оказа, че имаме галерия от стойностни творци на словото в различни времена и в различни географски дестинации. Така постепенно от отделни публикации, от отделни събирания на части от техните биографии и творби, се роди и идеята да обединя всичко това в книга. Първата беше „Българското слово на литературния глобус“, която излезе през 2018 година, и оттам вече тръгнаха и другите книги.

По какви критерии избрахте авторите, които да включите в новата си книга?

- Критериите бяха художествени, тематични и идейни. Тоест те трябва да отразяват човешкото в човека, социалната проблематика, родовите корени, които не трябва да забравяме по никакъв начин. Важно е да уточня, че в книгата са включени 26 имена, но с това не се изчерпва броят на българските писатели, живеещи в Англия, Ирландия, Шотландия и по островите. По списъка, който правих, те са малко над 40. Всъщност трудно е да се каже колко е точният брой на поетите, белетристите, есеистите с български корени, пръснати по света по воля на съдбата, но създадената от тях литература е вълнуваща, впечатляваща и запомняща се.

В какви литературни жанрове творят сънародниците ни, живеещи зад граница?

- Нашите сънародници пишат всичко. Пишат поезия, която е великолепна. Пишат разкази, които са много дълбоки като психология. Пишат романи, пишат есета. Така че в жанрово отношение нашата литература, която се е родила и продължава много динамично да се развива в диаспората, е много богата, много интересна и заслужава да се изучава.

Смятате ли, че литературата, създавана от българите по света, тепърва ще търси по-ясно институционално и академично признание?

- Силно се надявам да бъде така. От години ние се опитваме да създадем тук, в България, център за изучаване на българската книга по света, но не се получава и не се получава. Идеята обаче остава и сега, може би, този център ще отиде в Чикаго, където е и най-голямата българска общност.

Може ли, според Вас, литературата да бъде форма на „езиково убежище“ за българите, живеещи извън България?

- Бих казал, че тя вече се е превърнала в такова езиково убежище. Има български училища, има вече и висши учебни заведения, в които се изучава български език. И не само български език, а и фолклор, литература, култура, обичаи, което говори много в позитивен аспект. А именно, че българският корен, където и да бъде боднат, започва да черпи живителни сокове и да дава своите добри плодове. Отделно внимание заслужават и българските медии по света – по-малко от тях са вече печатни, повечето са електронни, но и едните, и другите допринасят за опазването на българщината по света.

Как бихте презентирали само с една дума книгата „Кратка антология на съвременните български автори във Великобритания“?

- Ако трябва да бъде само една дума, то нека е „продължение“. Надяваме се след време да има продължение. С още автори, с още имена.

Работите ли вече върху нов проект, свързан с българската литература по света?

- С радост мога да споделя, че да и следващата антология ще бъде посветена на българските творци от испаноговорящия свят. Не само от Испания, не само от испанските острови, но и от цялата Латинска Америка, без Бразилия, където говорят португалски. Не случайно използвах думата „продължение“, за да опиша новата антология – това ми се иска да бъде думата и за всяка следваща, защото българската духовна диаспора непрекъснато се и ще се разширява и обогатява. Тя ще взаимства най-доброто от местната култура, където нашите сънародници са се установили, ще се смесва, ще произвежда своите творби – разкази, поезия, проза, кой каквото реши и за каквото се вдъхнови. Книгите, на които съм съставител и които издавам, се явяват продължение на целия този процес, надявам се сполучливо продължение, което ни дава възможност да обръщаме поглед към културата на българската диаспора, да я уважаваме, да я познаваме и да я популяризираме. И може би най-важното – да я пазим за поколенията, които идват след нас.