site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 януари в историята

14 януари 2024 г., неделя, 2-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 12 Неделя след подир Въздвижение – на 10-те прокажени. Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина. Св. Потит Сердикийски (Отдание на Богоявление).

В България се отбелязва:

Професионалният празник на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД. Обявен е с Решение 1 на Министерския съвет от 6 януари 1994 г. за Професионален празник на служителите от войските на Министерството на транспорта.
Годишнина от създаването (1888) с Указ 4 на княз Фердинанд I на първото военизирано железопътно подразделение в Българската армия - Железопътна рота към Пионерния полк в Русе, с което е поставено началото на обособен род транспортни войски в България, които изпълняват задачи по експлоатацията, строителството и възстановяването на железопътни линии и автомобилни пътища на територията на страната. Войските на Министерството на транспорта са закрити на 31 декември 2001 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Техни правоприемници са Държавно предприятие "Строителство и възстановяване", Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" и  Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване". На 3 май 2019 г. с решение 256 на Министерския съвет Държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" се преобразува в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала. Фирменото наименование след това преобразуване е "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД.

Ромската Нова година. Празникът се нарича още Василица, Васильовден или Банго Василий (куцият Васил).  Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите. В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си ром. Според друга легенда Свети Василий спасил ромския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица. Банго Василий е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. На трапезата има сарми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Всички къщи, в които се празнува Банго Василий, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им носи късмет. В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.

На този ден в България:

1835 - В Габрово e открито първото новобългарско светско взаимно училище (дн. Национална Априловска гимназия) по инициатива на просветния деец Васил Априлов и с дарения на Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. Финансовата издръжка на училището е поета от българското население. За пръв учител в него е назначен възрожденският църковен и просветен деец Неофит Рилски. Обучението се извършвало на български език и по взаимоучителната метода, при която учителят си служел с помощта на по-напреднали ученици, за да обучават неограничен брой деца. От 1840 г. е превърнато в класно училище, а от 1872 г. прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи. От 20 юли 1889 г. гимназията се преименува на Държавна мъжка Априловска гимназия. На 5 юли 1973 г. е прието решение на Министерския съвет за учредяване на Национален музей на образованието в историческата сграда на Априловската гимназия. От 18 август 1992 г. е Национална Априловска гимназия с музей на образованието, а от 2 септември 1996 г. Министерството на образованието отделя Музея на образованието от гимназията.

1867 - Емигрантската политическа организация Добродетелна дружина в Букурещ, Румъния, съставя "Програма за политически отношения на сърбо-българите или на тяхното сърдечно отношение". Основният й замисъл е с подкрепата на Русия да се създаде една югославянска държава (Българо-Сърбия) с общо народно събрание. По инициатива на Добродетелната дружина програмата е обсъдена на събрание от 5 до 7 април 1867 г. в Букурещ, в което участват 75-80 влиятелни българи, представители на емиграцията във Влашко и Южна Русия. Събранието приема "Протокол", според който българи и сърби трябва да се обединят в общо югославянско царство. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович. Програмата не влиза в сила, тъй като не се подписва от сръбска страна.

1878 - Пазарджик е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1888 - С Указ 4 на княз Фердинанд I се създава първото военизирано железопътно подразделение в Българската армия - Железопътна рота към Пионерния полк в Русе, с което е поставено началото на обособен род транспортни войски в България, които изпълняват задачи по експлоатацията, строителството и възстановяването на железопътни линии и автомобилни пътища на територията на страната. С Указ 147 от 27 януари 1975 г. се създават войски на Министерство на транспорта, които са закрити на 31 декември 2001 г. със Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Техни правоприемници стават Държавно предприятие "Строителство и възстановяване", Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" и Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване".

1901 - В София в движение е пуснат първият трамвай (1 януари 1901 г. ст. ст.).  Поставя се началото на електротранспорта в България. В града се движат 25 мотриси и 10 ремаркета по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз, като  междурелсието е 1000 мм. Първият български ватман е Георги Мишев. Първият трамвай - номер 13, се движи по маршрута "Гарата - Граф Игнатиев" от централна гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад "Славейков". Другите линии са  Цариградската, Княжевската, Подуянската, Алабинската и т. н. Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека - стъпало. На 1 декември 1898 г. (ст.ст.) общинската управа на София отдава Концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на белгийско дружество "Електрически трамваи". В периода от 1 януари 1901 г. до 1 септември 1916 г. концесионер е белгийско дружество "Електрически трамваи", след което Софийска община поема експлоатацията на софийските трамваи. Окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18 февруари 1927 г.

1921 - Излиза бр. 1 на в. "Тракия" - орган на Дружество "Тракия" (дн. Съюз на тракийските дружества в България). Редактор е Димитър Попниколов. Излиза до 28 февруари 1935 г. По решение на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 1 февруари 1977 г. дейността на тракийската организация е преустановена, като след нейното възстановяване на 7 февруари 1990 г. в. "Тракия" започва да излиза отново през м. януари 1991 г. два пъти месечно.

1964 - Дипломатическите отношения между България и Швеция, установени на 6 юни 1914 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1992 - В Свищов е учредена Международна фондация "Алеко Константинов".

1994 - България установява дипломатически отношения с Гватемала.

1999 - В София се провежда учредителен конгрес на Съюза на стоматолозите в България. Организацията се създава на основание на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, приет от Народното събрание на 8 юли 1998 г.

2001 - Учредена е партия "Политическо движение "Евророма". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник"  от 16 февруари 2001 г. Председател е Цветелин Кънчев. Партията е учредена на основата на създадената на 12 декември 1998 г. в София Национална асоциация "Евророма". С решение на Софийски градски съд от 23 февруари 2016 г. е регистрирана като Политическа партия "Евророма".

2007 - В Хасково е измерена температура от 17,7 градуса - абсолютен максимум за последните сто години. Във Видин в 14 ч. е отбелязан температурен рекорд от 20 градуса - абсолютен рекорд в измерваните към този момент януарски температури.

2008 - Народното събрание разрешава изпращането на български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи, с личното си оръжие за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера "Ашраф" като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак в изпълнение на Резолюция 1511 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН за срок до 31 декември 2008 г.

2015 - В София на двудневно посещение пристига държавният секретар на САЩ Джон Кери по покана на министъра на външните работи Даниел Митов. Държавният секретар е приет от президента Росен Плевнелиев и министър-председателя Бойко Борисов. Сред обсъдените теми на срещите са отбраната и сигурността, енергийната диверсификация, върховенството на закона и  културните връзки между двете страни, визовият режим.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, според които от 1 май 2016 г. Регистърът БУЛСТАТ става изцяло електронен.

2017 - В София за първи път се провежда Общо събрание на прокурорите за избор на член на Висшия съдебен съвет по предвидения с измененията на Закона за съдебната власт (приети на 31 март 2016) ред. С промените се урежда пряко участие на всеки магистрат, вместо чрез провеждане на отделни делегатски събрания на съдиите и прокурорите. Събранието продължава и на 21 януари 2017 г.  Единствен кандидат за поста Розалин Трендафилов - заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Хасково, е избран с активност от 72 процента и с подкрепата на 99,087 процента от всички гласували.

2018 - В София министър-председателят на Япония Шиндзо Абе пристига на двудневно официално посещение в рамките на обиколката му в шест източноевропейски страни, Естония, Латвия, Литва, България, Румъния и Сърбия  (12-17 януари 2017).  Визитата в България, ротационен председател на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г., е четвъртият етап от обиколката на Шиндзо Абе след Естония, Латвия и Литва. Това е първото в историята на двустранните отношения посещение в България на японски министър-председател. Шиндзо Абе е придружен от голяма бизнес делегация с представители на над 30 японски компании.  Целите на визитата му в България са свързани основно с нейното председателство на Съвета на  ЕС, както и с разширяване на двустранното икономическо сътрудничество.

2021 - От прокуратурата съобщават, че задържаният в Гърция Йосиф Йосифов - Йоско Костинбродския е предаден на българските съдебни власти и конвоиран до затвора в София. През юни 2020 г. срещу Йоско е издадена Европейската заповед за арест на издирвания, с цел той да изтърпи наказание от 4 години лишаване от свобода, след влязло в сила с решение на Върховния касационен съд, по дело за изнудване и за кражба на автомобил. През 2014 г. Йосиф Йосифов е бил осъден от гръцки съд на 40 месеца затвор заради незаконно притежаване на оръжие. Той е трябвало да изтърпи присъдата си, преди да бъде предаден на българските власти.

2023 - В Чирпан са открити за 55-и път Яворовите януарски дни, посветени на рождението на поета Пейо Яворов (13 януари 1878-29 октомври 1914). Мотото на дните през 2023 година е: "Яворов - световен поет". За 11-и път е връчена Националната Яворова литературна награда, с която е отличен писателят Борис Христов. Призът се връчва на всеки пет години. Организатори на Яворовите януарски дни, които продължават до 26 януари 2023 г., са община Чирпан, фондация "Яворов" и къща музей "П. К. Яворов" под патронажа на Министерството на културата.
     
На този ден по света:

1814 - В Санкт Петербург, Русия, е открита първата държавна обществена библиотека в Русия - Императорска обществена библиотека. Основана е с указ на императрица Екатерина Втора от 27 май 1795 г. От 1932 г. до 1992 г. се нарича Обществена библиотека "Михаил Салтиков - Шчедрин". От 27 март 1992 г. се преименува на Руска национална библиотека.

1900 - Премиера на операта "Тоска" на италианския композитор Джакомо Пучини в Рим, Италия.

1943 - В Казабланка, Мароко, на конференция с участието на министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил, президента на САЩ Франклин Рузвелт и членовете на Обединения комитет на началник-щабовете на двете страни. За първи път съюзниците обсъждат въпроса за мястото и времето на съвместните си бъдещи военните операции по време на Втората световна война (1939-1945). Конференцията завършва на 24 януари 1943 г. Председателят на Министерския съвет на СССР Йосиф Сталин също е поканен на срещата в Казабланка, но не успява да присъства на заседанието заради Сталинградската битка (17 юли 1942-2 февруари 1943), която се определя като един от повратните моменти в хода на Втората световна война (1939-1945).

1953 - Йосип Броз Тито е избран за първи президент на Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ - от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия - СФРЮ). Заема поста до смъртта си на 4 май 1980 г.

1962 - В експлоатация e въведен международният нефтопровод "Дружба" от Източна за Централна Европа. През 1959 г. е подписано споразумение между правителствата на СССР, Унгария, Чехословакия, Полша и ГДР за  строителството на нефтопровода с цел доставка на съветски нефт за страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Нефтопроводът с дължина около 5000 км. През 2015 г. по нефтопровода към Централна Европа са транспортирани 65 млн. тона нефт, което представлява една трета от износа на нефт на Русия.

1969 - От космодрума "Байконур" е изведен в орбита съветският космически кораб "Союз 4" с космонавта Владимир Шаталов на борда. На 15 януари 1969 г. е изведен в орбита и космическият кораб "Союз 5". На 16 януари 1969 г. корабите успешно са скачени един с друг, за първи път в историята на космонавтиката се е състояло скачване над Земята на два пилотирани кораба и осъществено пребиваване на два екипажа едновременно в Космоса. Сближаването на корабите е направено в автоматически режим, а на разстояние 100 метра между корабите космонавтите правят последните операции по скачването ръчно. На 17 януари 1969 г. "Союз 4" се завръща на Земята, а "Союз 5" - на 18 януари 1969 г.

1972 - Принцеса Маргрете Александрин Торхилдур Ингрид се възкачва на престола на Дания след смъртта на баща си крал Фредерик Девети под името Маргрете Втора. Тя е 49-ият монарх на Дания по пряка линия за наследяване на престола и втората жена начело на страната в 560-годишната история. Маргрете Втора е и първата жена, коронясана официално. Преди нея кралица Маргрете Първа е била регент на нeвръстния си син (1387-1412). С конституцията от 5 юни 1953 г. тронът в Дания може да се наследява и по женска линия.

1975 - В щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, САЩ, за подписване е открита Конвенцията за регистриране на обектите, изстреляни в космическото пространство. Конвенцията е приета на 12 ноември 1974 г. и влиза в сила на 15 септември 1976 г.  България подписва конвенцията на 4 февруари 1976 г.

1993 - За първи път до Южния полюс достига експедиция в Антарктида, съставена само от жени, които изминават целия път със ски. В експедицията участват 4 американки начело с полярната изследователка Ан Банкрофт, които изминават със ски над 1060 км за 67 дни, без да използват самолетно снабдяване.

2000 - За първи път в света в Лион, Франция, в болницата "Едуар-Ерио" е извършена трансплантация на две ръце от донор на пациент, изгубени при експлозия в завод през 1996 г. Операцията е извършена от международен екип от лекари под ръководството на д-р Жан-Мишел Дюбернар на 33-годишния Дьони Шателие.

2005 - Европейската изследователска космическа сонда Хюйгенс, след 7-годишен полет, навлиза в 12:13 ч. българско време в атмосферата на спътника Титан на планетата Сатурн.
За първи път за предадени изображения от повърхността на Титан.

2008 - Кандидатът на Републиканската партия Боби Джиндал е избран за губернатор на щата Луизиана. Той става първият американец от индийски произход, избран за губернатор, най-младият губернатор в САЩ и първият цветнокож губернатор на щата Луизиана след Гражданската война (1861-1865).

2009 - Боливия прекъсва дипломатическите си отношения с Израел в знак на протест срещу започналата на 27 декември 2008 г. офанзива на Израел в ивицата Газа.

2010 - Президентът на Монголия Цахиагийн Елбегдорж заявява в парламента, че въвежда мораториум върху смъртното наказание в страната. Мораториумът влиза в сила веднага. Елбегдорж заявява също, че има намерение да анулира всички издадени вече смъртни присъди и да ги замени с 30 години лишаване от свобода. Екзекуциите в Монголия се изпълняват чрез разстрел. Сведенията за броя им са засекретени. По данни на "Амнести интернешънъл", през 2008 г. в Монголия са били екзекутирани най-малко петима души, а в момента на въвеждането на мораториума деветима престъпници очакват да бъдат изпълнени смъртните им присъди.

2014 - В Египет на 14 и 15 януари 2014 г. е произведен референдум за нова конституция на страната. Право на глас имат около 53,5 млн. души. Това е първото гласуване в Египет, откакто на 3 юли 2013 г. армията сваля от власт президента ислямист Мохамед Морси. Предишният основен закон, който е приет през декември 2012 г., по време на управлението на ислямистите, е отменен от армията след свалянето от власт на Мохамед Морси, първия демократично избран президент в историята на Египет.

2016 - Световната здравна организация (СЗО) обявява, че в Западна Африка е спряно разпространението на вируса ебола. СЗО прави обявлението 42 дни след потвърждаването на последния случай в Либерия - последната западноафриканска страна с активно предаване на вируса. Сиера Леоне е обявена за чиста от ебола страна на 7 ноември 2015 г., а Гвинея - на 29 декември 2015 г. Повече от 11 300 човека загиват след избухването на епидемията през м. декември 2013 г., а 28 500 са заразени.

2018 - В Делхи, Индия, на посещение пристига министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху, което е първа визита на израелски министър-председател в Индия от 2003 година. Целта на посещението, което продължава до 19 януари 2018 г., е укрепване на двустранните връзки между двете страни. Бенямин Нетаняху е вторият министър-председател на Израел, който посещава Индия. Първият е Ариел Шарон през 2003 г.

2020 - В Турция прокуратурата разпорежда задържането на 176 военни заради предполагаеми връзки с Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО) на живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен, която според правителството на Турция стои зад опита за преврат на 15 юли 2016 г. Сред лицата, за които са издадени заповеди за арест, има 143 лейтенанти, като 97 от тях са на активна служба, и 33 младши лейтенанти, 11 от които на служба, както и шестима пилоти на самолети "Ф-16". Операцията по задържане на заподозрените лица обхваща общо 49 окръга на страната.

2021 - Върховният съд на Република Корея потвърждава 20-годишната ефективна присъда на бившата президентка Пак Гън-хе по обвинения в корупция, довели до импийчмънт и отстраняването й от власт през 2017 г. Пак Гън-хе е първият демократично избран президент на страната, отстранен от власт след скандал за получаване на огромни суми, равняващи се на десетки милиони долари от големи южнокорейски концерни за нуждите на нейното семейство и на нейните фондации. Според присъдата тя трябва да плати и глоба от около 18 млрд. южнокорейски вона (16,4 млн. долара).

2023 - В Иран е екзекутиран 61-годишният бивш заместник-министър на отбраната Алиреза Акбари, признат за виновен по обвинения в шпионаж в полза на Великобритания. Смъртната присъда е изпълнена чрез обесване. Алиреза Акбари, който е имал двойно гражданство - иранско и британско, е задържан през 2019 г. и са му повдигнати обвинения в шпионаж в полза на Великобритания във връзка с преговорите на Иран със западните сили за ядрената му програма. На 11 януари 2023 г. съдебната власт в Иран съобщава, че Алиреза Акбари е осъден на смърт като "един от най-важните агенти на британското разузнаване" и уточнява, че наказанието, постановено от Върховния съд, е окончателно.
   
Родени на този ден българи:

Йосиф Ковачев, педагог и общественик (1839-1898).
Учител в Габрово, където за първи път прилага звучната метода и класно-урочната организация на обучение (1868). Учител в Щип, Македония (1869-1872), където основава първото българско мъжко педагогическо училище (1869). Училищен инспектор в Кюстендил (1872), учител в Прилеп (1874-1977). Дописен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1875). Началник на народното просвещение в Пловдив (1878). Училищен инспектор в Софийска губерния (1878-1879). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880-1881). Кмет на София (20 октомври 1886 - 1 ноември 1887). Извънреден преподавател по педагогика във Висшето училище в София(1888-1898) и дарител на училището. Автор на първия български учебник по педагогика "Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи" (1873), на "Буквар по нагледната и гласна метода" (1874), "Български буквар по звучната метода за народните школи" (1875) и др.

Иван Димов, актьор (1897-1965).
Актьор от Народния театър в София (1916;1922-1961), в пътуващия театър на Васил Гендов (1919), в "Свободен театър" на Петър Константинов  Стойчев (1919), във Видинския театър (1919-1920), в Плевенския общински театър (1921-1922), във Варненския общински театър (1922-1923), в "Задружен театър" на Георги Миятев и Димитър Касабов (1922-1923). Участва в едни от най-популярните български филми от 50-те и 60-те години на 20 в. като "Калин Орелът" - първият игрален филм на българското кино (1950) и "Тютюн" (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1957), на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Народен артист" (1949). От 1971 г. Драматично-кукленият театър в Хасково носи неговото име.

Васко Абаджиев, цигулар и композитор (1926-1974).
Дебютира като цигулар на 6-годишна възраст, а на 7 години свири собствени композиции. Деветгодишен завършва Държавната музикална академия и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст е студент в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. На 11 години, като студент в академията в Брюксел е носител на първа награда на международния конкурс "Йожен Изаи" (1937), на първа награда от конкурса "Фриц Крайслер" (1938) в Лиеж, Белгия. Лауреат на Димитровска награда (1953). Наричан е "Паганини на XX век".

проф. Никола Стефанов, философ (1932-2002).
Директор на Центъра по наукознание при Българската академия на науките  (1968-1989). Заместник-председател на Комитета  за печата (1972-1973) и на Държавния комитет за наука и технически прогрес (1973-1977). Чл.-кор. на БАН (1984). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-14 декември 1989). Автор е на "Наука и управление" (1970), "Научен подход и социална ситуация" (1983) и др.

проф. Васил Попов, математик (1942-1990).
Научните му интереси са в областите на математическия анализ, числените методи, теорията на апроксимациите. От м. септември 1965 г. работи в Института по математика при Българската академия на науките. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Бил е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в САЩ в университета в град Колумбия, щата Южна Каролина (1987-1988), в "Темпъл юнивърсити" във Филаделфия, щата Пенсилвания (1989-1990). Автор е на множество научни трудове, сред които "Прави и обратни  теореми за за едностранно приближение на функции" (1978), "Усреднени модули на гладкост" (1983) и др. Лауреат на Димитровска награда (1978). През 2000 г. в САЩ е учредена международна награда  за млади учени в областта на теорията на апроксимациите на негово име, с което се признават научните му постижения.

Васил Китов, български архитект (1944-2013).
Ръководител и автор на проекти за реставрацията на емблематични обекти от историята на България, сред които на подземията на базиликата "Света София", Боянската църква, българските храмове в Одрин и множество археологически и архитектурни паметници в България и на Балканите. Работил е и в екипа за проекта "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика". За работата си по консервацията и експонирането на археологическото ниво на църквата "Света София" е носител на награда от Националния преглед на архитектурата  2012 в категорията "Архитектурно наследство".

Дарина Стоева, журналист (1953).
От 1 април 1991 г. е главен редактор на в. "Форум медикус". Носителка на Сребърен почетен знак втора степен на Министерството на здравеопазването за изключителни заслуги в популяризирането на постиженията в медицината и здравеопазването.

Глинка Комитов, лекар (1954).
През 1980 г. е работи като лекар в болницата в Тетевен. Директор на Многопрофилна болница за активно лечение "Пловдив" (1991-1994). Заместник-директор по медицинските дейности на Националната здравноосигурителна каса (2002-2010). Директор на  Столичната здравноосигурителна каса (2010-2013). Бил е директор на Обединена районна болница - Пловдив, главен експерт по юридическите и икономическите въпроси на Общински съвет в Пловдив, началник-отдел "Експертно техническо осигуряване" на Общински съвет - Пловдив, началник-отдел "Административно-стопански" в ХЕИ - Пловдив, главен секретар на Районния център по здравеопазване в София, изпълнителен директор на Втора МБАЛ в София (2014-2015).  Управител на Националната здравноосигурителна каса (12 март 2015-5 юли 2017). Заместник-директор на Столичната здравноосигурителна каса (2018-2020).

Георги Димитров (Джеки), футболист и треньор (1959-2021).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Берое" (Стара Загора), ЦСКА (София), "Сент Етиен" (Франция), "Славия" (София), "Макаби Тел Авив" (Израел) и "Линкьопинг" (Швеция). За  националния отбор по футбол има изиграни 77 мача и отбелязани 7 гола. Участва на Световното първенство в през 1986 г. в Мексико, където е капитан на българския национален отбор. С отбора на ЦСКА е 5 пъти шампион на България и 6 пъти носител на купата. Играе в полуфинали в турнирите Купа на европейските шампиони (КЕШ) през 1982 г. и Купата на носителите на купи (КНК) през 1989 г. След края на състезателната си кариера е треньор на "Велбъжд" (Кюстендил), "Миньор" (Перник) и "Марек" (Дупница). Футболист на България за 1985 г.

проф. Христо Бозуков, инженер агроном (1960).
Председател на Селскостопанска академия "Димитър А. Ценов" (2013-2015). Служебен министър на земеделието и храните (27 януари-4 май 2017) и служебен министър на земеделието, храните и горите (12 май 2021-16 септември 2021; 16 септември 2021-13 декември 2021; 2 август 2022-3 февруари 2023; 3 февруари 2023-6 юни 2023).

Асен Драгнев, аранжор и композитор (1961).
Един от основателите на група "Спринт" (1981), с която работи между 1983 и 1989 г. Член е и на групите „Баракуда“, „Кози Рок“ и „Атлас“. Автор е на повече от 200 песни и над 500 аранжимента на песни, сред които "Спомени", "Хей здравей", "До телефона", "Две пътеки", "Роботът" и др. Има награди за песни на различни фестивали и конкурси.

На този ден са родени и:

Готфрид Зилберман, немски майстор на органи и клавесини (1683-1753).
Прави първото усъвършенстване на механизма на пианото, като изобретява т.нар. задържащ педал, който освобождава чукчетата от всички струни наведнъж.

Алберт Швайцер, немски философ, лекар, теолог, музикант органист. (1875-1965).
Автор е на книгите "Търсенето на историческия Исус" (1906), "Немският и френският орган, неговите конструкции и органно изпълнение" (1906), "Йохан Себастиан Бах" (1908), "Упадък и възстановяване на цивилизациите" (1923), "Култура и етика" (1923) и др. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г. Той използва наградата за създаване на колония за прокажени близо до болница в Ламбарене /дн. Габон/, която основава заедно с жена си през 1913 г. През 1957 г. написва "Декларация на съвестта", излъчена по радио Осло. В нея призовава обикновените хора от целия свят да се обединят и да искат от правителствата си да прекратят опитите с ядрено оръжие.

Мартин Нимьолер, немски теолог и пацифист (1892-1984).
Съпредседател на Световния съвет на църквите (1961-1968).

Джон Дос Пасос (Джон Родриго Дос Пасос), американски писател от португалски произход (1896-1970).
Автор е на романите "Посвещение на един млад човек" (1920), "Трима войници" (1921), "Манхатън" (1925), трилогията "САЩ": "42-ри паралел" (1930), "1919" (1932) и "Големите пари" (1936), трилогията "Щат Колумбия" (1939-1948), романа "В средата на века" (1961), на автобиографичната книга "Добрите времена" (1966). Освен романи, издава книги със стихове, пиеси, пътеписи и социологически статии.

Джоузеф Лоузи, американски режисьор (1909-1984).
Носител на Голямата награда на журито на фестивала "Кан" (1967) за филма "Произшествието "(1967) и на "Златна палма" (1971) за филма "Посредник"(1971).

Анатолий Рибаков, съветски писател (1911-1998).
Автор е на романите "Кортик" (1948), "Децата на Арбат" (1987), "Трийсет и пета и други години" (1990) и др.

Александър (Саша) Петрович, югославски режисьор (1929-1994).
Режисьор е на "Майстора и Маргарита"(1972) по романа на Булгаков, "Групов портрет за двама"(1977) и др. Носител на Голямата награда на журито на фестивала в Кан (1967) за филма "Срещал съм и щастливи цигани"(1967).

Катерина Валенте, италианска певица, танцьорка и актриса (1931).

Мануел Галбан, кубински музикант китарист (1931-2011).
Член на групата "Буена Виста соушъл клъб". През 1963 г. се присъединява към групата "Лос Сафирос", която смесва различни стилове като калипсо и рок с кубинска музика. Групата е сред най-популярните до разпадането й през 1972 г. През 90-те години на 20-и в. той се присъединява към "Буена Виста соушъл клъб" на американския китарист и продуцент Рай Кудър. Едноименният албум става световен хит и по-късно е в основата на документален филм на режисьора Вим Вендерс. През 2003 г. Галбан и Кудър записват заедно "Mambo Sinuendo", който през 2004 г. е отличен с "Грами" за най-добър инструментален попалбум.

Милан Кучан, словенски политик (1941).
Първи президент на Словения (8 октомври 1991-22 декември 2002).

Фей Дънауей, американска актриса (1941).
Участвала е във филмите "Бони и Клайд" (1967), "Ад под небето" (1974), "Китайски квартал" (1974), "Очите на Лора Марс" (1978), "Аризонска мечта" (1993), "Новият Дон Жуан" (1995), "Камерата" (1996),"Дънстън сам в хотела" (1996), "Джия" (1998), "Окървавена любов" (1999), "Аферата Томас Краун" (1999), "Кандидатът" (2000), "Правилата на привличане" (2002), "Денят на благодарността" (2010), "Името на страха" (2017) и др. Носителка на награда "Оскар" (1977). Носителка на награда "Златен глобус" (1977, 1985, 1999). Има звезда на Алеята на славата (1996).

Ралф Стайнман, канадски имунолог и цитолог (1943-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина или физиология за 2011 г. за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.  Другата половина от наградата получават американският имунолог Брус Бойтлер и люксембургският имунолог Жул Хофман, които я получават за работата им върху задействането на вродения имунитет.

Джан Пиеро Вентура, италиански футболист и треньор (1948).

Доминик Рощо, френски футболист (1955).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция.
 
Стивън Содърбърг, американски сценарист и режисьор (1963).
Дебютира с филма "Секс, лъжи и видео" (1989), "Извън контрол" (1998), "Ерин Брокович" (2000), "Трафик" (2000), "Соларис" (2002). През 1999 г. заедно с Джордж Клуни основават продуцентската компания "Секшън Ейт", която продуцира филмите "Бандата на Оушън" (2004), "Соларис" (2002), "Сирияна" и др. Носител на "Оскар" за най-добър филм ("Ерин Брокович", 2000), 4 награди "Оскар" - за режисура, поддържаща мъжка роля на Бенисио дел Торо, адаптиран сценарий, монтаж за филма ("Трафик", 2000).

Мартин Васкес, международен футболен съдия от Уругвай (1969).

Антонис Никополидис, гръцки футболист (вратар) (1971).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.

Джанкарло Фисикела, италиански автомобилен състезател (1973).
Участва във "Формула 1".

Нараин Картикеян, индийски автомобилeн състезател (1977).
Участва във "Формула 1".

Виктор Валдес, испански футболист (вратар) (1982).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С отбора на "Барселона" (Испания) печели три пъти турнира Шампионска лига (2006, 2009, 2011), два пъти Суперкупата на УЕФА (2009, 2011) и два пъти Световното клубно първенство (2009, 2011).

Йоан Кабай, френски футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция.

Това е денят на смъртта на:

Франческо Кавали, италиански композитор (1602-1676).
Автор на оперите "Язон" (1649), "Дидона" (1641), "Калисто" (1652) и др.

Едмънд Халей, английски астроном (1656-1742).
През 1682 г. изчислява орбитата на комета, наречена на негово име Халеева.
 
Джордж Бъркли, британски философ (1685-1753).
Представител на субективния идеализъм в западната философия. Автор е на книгите "Трактат за принципите на човешкото познание" (1710), "Три диалога между Хилас и Филон" (1713) и др.

Пиер Монсини, френски композитор (1729-1817).

Жан Огюст Доминик Енгър, френски художник (1780-1867).         
 
Луис Карол (ист. име Чарлз Лютуидж Доджсън), британски писател и математик (1832-1898).
Луис Карол завършва математика в Оксфордския университет през 1854 г. и през 1855 г. е назначен за професор по математика в колежа на Христовата църква. Неговото най-известно произведение "Алиса в страната на чудесата" (1865) е написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква. През 1872 г. излиза продължението "Алиса в огледалния свят". Автор е на сборници със занимателни задачи по математика, на книгите "Объркана приказка" (1885), "Силви и Бруно" (1893) и др.

Туше Делииванов (ист. име Петър Делииванов), български революционер (1869-1950).
От 1894 г. е деец на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) в Щип. Председател на околийския революционен комитет в Кукуш (1895-1898). През 1901 г. е арестуван от турските власти, но успява да избяга в България и да се прехвърли в четата на Христо Чернопеев. Член на Задграничното представителство на ВМОРО в София (1901-1902). След Младотурската революция (1908) се връща отново в Кукуш и е сред учредителите на Народната федеративна партия (българска секция). През  1909 г.  отново се преселва в България. До края на живота си участва дейно в прогресивното движение за освобождението на Македония.

Вилхемс Пурвитис (Пурвит), латвийски художник модернист (1872-1945).
Един от основоположниците на съвременното латвийско изкуство. Директор на Градската, художествена школа в гр. Рига (1909-1916) и ректор в Латвийската художествена академия (1919-1934).

Антъни Идън, британски политик (1897-1977).
Министър-председател на Великобритания (април 1955-8 януари 1957). Министър на външните работи на Великобритания (1935-1938, 1940-1945, 1951-1955). Първи граф на Ейвън (от 1961).

Георги Трайков (Георги Трайков Гировски), български политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1898-1975).
От 1945 г. е председател на Управителния съвет на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. Министър на земеделието и държавните имоти (23 ноември 1946-11 декември 1947), министър на земеделието и горите (11 декември 1947-20 юли 1949), подпредседател  на Министерския съвет (11 декември 1947-18 април 1956), министър на земеделието (20 юли 1949-20 януари 1950), първи заместник-председател на Министерския съвет (18 април 1956-12 март 1966). Първи заместник-председател на Държавния съвет (27 април 1972-31 октомври 1974). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 6-ото Народно събрание (1950-1976), председател на Президиума на Народното събрание (23 април 1964-18 май 1971), председател на 6-ото Народно събрание (7 юли 1971-27 април 1972). Секретар на БЗНС (31 декември 1947-30 октомври 1974), а от 1974 г. - почетен председател на БЗНС. Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-20 ноември 1974), от 20 ноември 1974 г. е негов почетен председател. Носител на орден "Георги Димитров" (1958, 1959, 1963, 1968, 1973), на Международната ленинска награда за мир (1962), на орден "Ленин"(1968). 

Хъмфри Богарт, американски актьор (1899-1957).
Участвал е във филмите "Нагоре по реката" (1930), "Вкаменената гора" (1936), "Задънена улица" (1937),  "Бурните 20-те  години" (1939), "Малтийския сокол" (1941), "Казабланка" (1942), "Да имаш и да нямаш" (1945), "Съкровището на Сиера Мадре" (1948), "Африканската кралица" (1951) (с награда "Оскар" от 1952 г.), "Босоногата контеса" (1954), "Часове на отчаяние" (1955), "Толкова по-тежко е падането" (1956) и др.

Ираклий Абашидзе, грузински поет (1909-1992).
Автор е на сборниците "Стихове" (1932), "Нови стихове" (1938), "Песен за жътвата" (1954), "По следите на Руставели" (1966) и др. Председател на Съюза на писателите на Грузинска ССР (1953-1967). Вицепрезидент на Академията на науките на Грузинска ССР (1970). Главен редактор на Грузинската съветска енциклопедия (1975-1987). Председател на Върховния съвет на Грузинска ССР (1971-1990). Герой на социалистическия труд (1979).

Сергей Корольов, съветски конструктор на ракетно-космически системи (1907-1966).
Основоположник на практическата космонавтика. Главен конструктор на първите ракети носители и на пилотираните космически кораби "Восток" и "Восход" и др. Герой на социалистическия труд (1956, 1961).

Камен Калчев (ист. име Петър Митев Калчев), български писател (1914-1988).
Редактор във в. "Септемврийче" (1946-1948). Главен редактор (1957-1959) и директор на издателство "Български писател" (1960-1962). Главен редактор на сп. "Септември" (май 1966-8 април 1975). Председател на Съюза на българските писатели (9 юли 1962-31 март 1964).  Автор на романите "Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров." (1949), "Живите помнят" (1950), "На границата" (1953), "Двама в новия град" (1989) и др., на произведения за деца, пътеписи, драми и очерци. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен на  деятел на културата" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1974), на националната литературна награда "Елин Пелин", връчвана от община Елин Пелин (1978, 1979), на Националната литературна награда "Михалаки Георгиев" (април 1987) и др.

Марк Дейвис, американски художник аниматор (1914-2000).
Създател на филмите "101 далматинци", "Питър Пан" и др.

Питър Финч (ист. име Фредрик Джордж Питър Ингъл Финч), британски актьор (1916-1977).
Участвал е във филмите "Процесът Оскар Уайлд" (1960), "Няма любов за Джони" (1961), "Далече от безумната тълпа" (1967) , "Червената палатка" (1969), "Неделя, проклета неделя" (1971) и др. Носител на наградите "Оскар" (1977), "Златен глобус" (1976) и БАФТА (1956, 1960, 1961, 1971, 1977).

Дечо Таралежков, български композитор и аранжор (1929-2002).
От 1954 г. е оркестрант в естрадни, симфонични и други оркестри. Артист оркестрант (от 1957) в Сатиричния театър в София. Аранжор (от 1957) в Българско радио. Бил е отговорен редактор на забавните предавания в Българска национална телевизия(БНТ), заместник главен редактор в Българска национална телевизия (1969-1977), заместник главен редактор на дирекция "Музика" на Българското национално радио /БНР/ (1977-1984), директор на дирекция "Забавно изкуство" към Държавно обединение "Музика" (1977-1984) и директор на "Златния Орфей" (1984-1991). Дирижирал е Биг бенда на БНР и многократно е бил сценарист и отговорен редактор на телевизионния конкурс "Мелодия на годината" и фестивала "Златният Орфей". Автор е на симфонична поема-реквием "Перущица 1876", на над 250 аранжимента и оркестрации на естрадни песни, оперети, музика към театрални постановки и телевизионни мюзикъли ("Криворазбраната цивилизация", "Вражалец") и др. Носител на наградата на Съюза на българските композитори за песента "Ех, та пролет" (1979).

Дан Гърни (Даниел Секстън Гърни), американски автомобилен състезател (1931-2018).
Участва във "Формула 1". През 1967 г. печели състезанието "24-те часа на Льо Ман". След победата си Дан Гърни отпразнува успеха си, като облива с шампанско съотборника си Ей Джей Фойт. От този момент нататък този начин за изразяване на радост от победата се превръща в традиция на автомобилните подиуми по целия свят.

Йежи Гротовски, полски театрален режисьор и педагог (1933-1999).
Режисьор на театрални постановки, сред които "Орфей" (1959), "Кордиан" (1962), "Трагичната история на д-р Фауст" (1963), "Хамлет" (1964), "Непоколебимият принц" (1965) и др.
 
Димитър Манчев, български актьор (1934-2009).
Актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 г. постъпва в трупата на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", където преминава целият му театрален творчески път. Изиграл е над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал се е в 12 български игрални филма, сред които "Оркестър без име" (1982), "Горещо пладне" (1966), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Топло" (1978),  "Трака-трак" (1996) и "Рапсодия в бяло" (2002). Носител на  наградата "Златен кукер" за особени заслуги към Сатиричния театър "Алеко Константинов" (2007).

Ина Чурикова, руска актриса (1943-2023).
През 1973 г. по покана на режисьора Марк Захаров изпълнява главна роля в постановката "Тил" в Московския театър "Ленком", където работи почти половин век. Участвала е в над 40 филма, сред които са "Тема" (1979), "Васа" (1983), "Военно-полеви роман" (1983) и "Мъртви души" (1984). Народна артистка на СССР (1991).

Алън Рикман (Алън Сидни Патрик Рикман), британски филмов, театрален и телевизионен актьор (1946-2016).
Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър във филма "Умирай трудно" (1988). Участвал е във филма "Робин Худ: Принцът на разбойниците" (1991), в който за ролята на шерифа на Нотингам получава награда БАФТА - британския еквивалент на наградите "Оскар". За главната роля в телевизионния филм "Распутин" (1996) той печели "Златен глобус", а за ролята си в постановката "Лични животи" през 2002 г. е номиниран за втори път за театралната награда "Тони". Първата му номинация е от 1987 г. за изпълнението му в пиесата "Опасни връзки". Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп (2001 и 2011).

Надежда Дженева, българска журналистка (1946-2006).
Дълги години е водеща в Българското национално радио и в Българската национална телевизия. От 2011 г. в нейна памет фондация "Надежда Дженева" връчва ежегодно наградата "Златният глас на радиото".
/АЯ/КГ/