site.btaБългарите в Унгария избраха представителите си за органите на самоуправление

Българите в Унгария избраха представителите си за органите на самоуправление
Българите в Унгария избраха представителите си за органите на самоуправление
Николай Велков гласува на изборите за национално самоуправление и на местните избори в Халастелек. Снимка: Специален пратеник на БТА Антоанета Маркова

Националната избирателна комисия на Унгария обяви резултатите от изборите за органите за самоуправление на българите и на останалите национални малцинства в страната.

На сайта на комисията са обявени вече окончателните резултати в повечето от 30-те населени места, където са гласували представителите на българската общност в Унгария. Това са 22 столични района в Будапеща и в по-големите градове, където е имало присъствие на български градинари като Печ, Дебрецен, Мишколц, Сегед, Халастелек.

Както разказа преди изборите пред БТА д-р Данчо Мусев, председател на Българското републиканско самоуправление, всички българи могат да гласуват за българско самоуправление на отделните места, където по време на преброяването поне 30 души са се декларирали за българи. Българите избираха представители на национални самоуправления по места и републиканско самоуправление, което е висшият орган. Той има бюджет, планиран в националния бюджет, право да издържа свои образователни институции, каквито са българската детска градина и училището. Те се управляват от Републиканското самоуправление. 

Българите имат 15 мандата в Републиканското самоуправление. Листата е единна, съставена след дебати с участието на всички организации на българи в Унгария. Сред тях има съгласие за вота да се регистрира листа от името на Дружеството на българите в Унгария, което е основано през 1914 година. За листата се гласува пропорционално. 

В столичното самоуправление има седем представители. По места, ако са вписани под сто души в избирателните списъци за вота на малцинството, в самоуправлението се избират трима членове. Ако за изборите са се регистрирали над сто души, те избират петима представители. За тях се гласува преференциално.

Според информацията, публикувана от Националната избирателна комисия на Унгария, листата на Републиканското самоуправление, водена от д-р Данчо Мусев, е избрана с 800 бюлетини. За изборите за българско национално самоуправление са били регистрирани 1391 представители на българската общност, гласували са 874 от тях. Активността на вота е била 70,88 на сто. За невалидни са обявени 74 бюлетини.

Столичното самоуправление, което включва седем представители, е избрано от 395 гласували. Невалидните бюлетини са 52. Водач на листата е Владимир Калицов, който и досега бе начело на столичното самоуправление на българите.

В Халастелек по списък гласуват 157 българи, те избраха петима представители на националното самоуправление. Водач на листата там е дългогодишният лидер на общността Никола Кушев, който е преизбран.

Българите са в Халастелек и района около Будапеща още от деветнадесети век. Наследниците им днес с гордост разказват, че още по онова време българските градинари са научили унгарците, че земята им може да ражда много повече зеленчуци от картофите и житото. В протежение на няколко километра по пътя от Будапеща към Халастелек е имало български градини с домати, чушки, краставици, моркови, карфиол, алабаш и праз, отглеждани от поколения градинари. Те са били заможни и макар че след края на Втората световна война част от тях губят средствата си в измамна схема, заради която някои от тях дори закратко попадат в ареста, след като възстановяват свободата си, с останалите активи и чрез заеми даряват за създаването българския Културен дом в Будапеща. Днес голяма част от тогавашните български градини вече не съществуват, върху земите има промишлени и бизнес постройки. В района между Будапеща и Халастек все още има функциониращи български градини. През годините някои от стопаните започват да отглеждат цветя и също бързо успяват да се утвърдят и като производители в тази област.

Семейството на Виолета и Николай Велкови живее в Халастелек от началото на 90-те години на миналия век. Преселват се тук, след като години наред пътуват от България, за да помагат в градината, създадена още от прадядото на Виолета Велкова. Децата им, родени в България, днес също са част от българската общност в Унгария. Синът им Младен Велков, който живее и работи в столицата, бе преизбран за председател на българското самоуправление в Девети столичен район „Ференцварош“.

Къщите на фамилията в Халастелек са две, върху малка част от някогашните имоти и градини на прадядото на Виолета, разказаха Велкови пред БТА. Днес семейството отглежда едва няколко десетки корена домати. 

Българите в Халастелек са около 150 души. Населението на града е около 12 000 души. В центъра му, близо до училището и непосредствено пред католическата църква, има български паметник – „Българският долап“. Това е градинарско колело за напояване на селскостопански земи, което българските градинари внедряват в района. Българите са научили унгарците на поливно земеделие, разказа Младен Велков. Те показали как се изграждат кавали, а до тях – вади, по които се пуска водата и така корените могат да се напояват. 

Паметникът е открит на 17 септември 2007 г. от българското самоуправление в Халастелек. Идеята за него е на Никола Кушев, а местен унгарски дърводелец го изработва. За проекта Кушев търси информация и съдействие от Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец.

Край този паметник всяка година на 22 септември българската общност в Унгария отбелязва Деня на независимостта. По споразумение на българските кметове вскички българи се събират тук, идват танцовите състави и се организира празник. Унгарските кметове са официални гости, заедно с всички местни хора, разказа Младен Велков. Българският посланик, както и официални гости от България, също гостуват на тези празненства. Те се пренасят и в района около сградата на общинската администрация на Халастелек, която е реновиран дворец на някогашния граф, управлявал района по време на Австро-унгарската империя.

Другият празник, който обединява българската общност, е на деня на св.Иван Рилски на 19 октомври. Той е избран от парламентите на България и Унгария за празник на българо-унгарското приятелство, разказа още Велков. Той припомни историята, когато през 1183 г. унгарският крал Белла Трети превзема Средец и отнася мощите на св. Иван Рилски в базиликата в столицата си Естергом. Според легендата архиепископът на Естергом казал, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван Рилски го наказва с онемяване. След това епископът се прекланя пред мощехранителницата, моли за прошка и е излекуван. Пред 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. В базилика в Естергом има българска православна икона на св.Иван Рилски и това е единствената православна икона в унгарска църква, разказа Велков. Денят на приятелството между българите и унгарците се отбелязва една година в България и една година – Унгария. Винаги, когато отбелязваме празника в София, се прекланяме и оставяме цветя пред иконата на светеца и в софийския храм „Св.София“, добави Младен Велков.

/ПТА/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:12 на 25.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация