ОБЗОР

site.btaВълна от критики след призива на папата Украйна да вдигне бялото знаме и да преговаря с Русия

Вълна от критики след призива на папата Украйна да вдигне бялото знаме и да преговаря с Русия
Вълна от критики след призива на папата Украйна да вдигне бялото знаме и да преговаря с Русия
Папа Франциск. Снимка: АП/Алесандра Тарантино

Папа Франциск се сблъска с вълна от критики, след като заяви, че Украйна трябва да "има куража да развее бялото знаме" и да преговаря за прекратяване на войната с Русия.  Главата на Римокатолическата църква каза това в интервю за швейцарската обществена телевизия, записано миналия месец, но излъчено в събота.

Интервюиращият първи използва термина "бял флаг" във въпроса си, както беше уточнено по-късно от Ватикана, като след това думите са използвани от Франциск.

"Това е една интерпретация, наистина. Но аз мисля, че най-силният е този, който преценява ситуацията, мисли за хората и има смелостта да вдигне бялото знаме и да преговаря", казва папата. Той допълни, че преговорите трябва да се осъществят с помощта на международни сили.

Смята се, че това е първият път, когато папата използва термини като "бял флаг" или "победен", обсъждайки войната в Украйна, въпреки че и досега е говорил за необходимостта от преговори, отбелязва Ройтерс.

Призивът на папата обаче беше посрещнат сдържано в Русия и с критики в Украйна и Европа.

"Начинът, по който аз го разбирам, е, че папата призова Запада да остави настрана амбициите си и да признае, че греши", каза говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от италианската новинарска агенция АНСА. Що се отнася до Русия, "ние никога не сме блокирали преговорите", добави тя.

Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли призива на папа Франциск за мирни преговори с Русия, определяйки го като "виртуално посредничество" от разстояние, предаде Ройтерс. Зеленски не коментира пряко папата или позицията му във вечерно видеообръщение, но намекна, че идеята на папата няма нищо общо с усилията на религиозните фигури в Украйна да помогнат на страната, отбелязва агенцията.

"Нашето знаме е синьо-жълто. Това е флагът, за който живеем, умираме и тържествуваме. Никога няма да развеем други флагове", написа украинският външен министър Дмитро Кулеба в социалната мрежа „Екс“. Той предупреди, че не трябва да се повтарят грешките от миналото и призова за подкрепа на Украйна и нейното население, което се бори за живота си, съобщиха АФП и Укринформ. Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна Володимир Зеленски, добави, цитиран от украинското издание „Лента“, че подобна реч е „унищожаване“ на репутацията и „посредническата мисия“ на Светия престол поради неговата предполагаема проруска позиция.

С критика излезе полският министър на външните работи Радослав Шикорски, цитиран от ДПА. „Какво ще кажете да насърчим (руския президент Владимир) Путин да има смелостта да изтегли армията си от Украйна като компенсация? Тогава мирът ще се върне незабавно, без да има нужда от преговори“, написа Шикорски в "Екс".

Латвийският президент Едгарс Ринкевичс написа в „Екс“, цитиран от Укринформ: „Човек не трябва да капитулира пред лицето на злото. Човек трябва да се бори с него и да го победи, за да вдигне злото бялото знаме и да капитулира.”

Денис Ратке, германски евродепутат от ХДС, каза, че думата „срамно“ може да се използва, за да опише коментарите на папата. „Позицията му за Украйна се отразява зле на неговия понтификат. Неразбираема е“, публикува той в „Екс“, цитиран от Гардиън.

Друг германски политик Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на комисията по отбрана на Бундестага, каза, цитирана от „Дойче Веле“, че като католичка се срамува от коментарите на папата:  „Преди украинските жертви да издигнат бялото знаме, папата трябва силно и недвусмислено да призове бруталните руски нападатели да свалят пиратското си знаме – символът на смъртта и Сатаната.

Ватиканът се опита да обясни думите на папата на фона на вълната от критики. Говорителят на Ватикана Матео Бруни каза, цитиран от АНСА, че папата е "избрал изображението на бялото знаме, предложено от интервюиращия, за да покаже... примирие, постигнато със смелостта на преговорите".  Той добави, че папата е дал да се разбере, че "преговорите никога не са капитулация".

Това не е първият път, когато папа Франциск e бил критикуван заради изявленията си за Русия и Украйна, припомня брюкселското издание „Политико“.  През август папата разгневи Киев и неговите балтийски съюзници, като възхвали империалистическото минало на Русия по време на видеоконференция с руска католическа младеж, която той нарече „наследници на Велика Русия“. След това Ватикана също беше принуден да издаде разяснение, заявявайки, че Франциск не е имал намерение да насърчава съвременната руска агресия.

„Папа Франциск трябва да погледне реалистично на света и да има смелостта да преговаря с Луцифер за предаването на Католическата църква“, иронизира Андреас Умланд, политически анализатор от Стокхолмския център за източноевропейски изследвания, в публикация във Фейсбук, цитирана от „Политико“.

Думите на Франциск все пак получиха отклик сред някои политици в Европа, макар и извън властта. Министър-председателят на германската федерална провинция Саксония Михаел Кречмер заяви, цитиран от „Велт“, че „папата е разумен човек“. „Европейците трябва да се опитат да постигнат съгласие за прекратяване на огъня още преди (президентските) избори в САЩ. Логиката на насилието и смъртта трябва да бъде преодоляна", подчерта Кречмер.

Германският политик, депутат в Бундестага Сара Вагенкнехт нарече смел призива на папа Франциск за мир в Украйна и посочи необходимостта от преговори за разрешаване на конфликта вместо нови доставки на оръжия за Киев. „Папа Франциск приема сериозно мирното послание на християнството... Критиката по негов адрес е признак на неуважение, а понякога и удар под кръста“, каза Вагенкнехт, цитирана от „Зюддойче Цайтунг“.

Според изданието „Бизнес Инсайдър“ мирните преговори са все още далече, а последните коментари на папата идват, докато украински и руски официални лица продължават да критикуват перспективите за преговори. Русия и Украйна продължават да си поставят противоречиви цели.

Зеленски каза, че макар да иска мир, той няма да се откаже от никоя територия, включително Крим, който Русия анексира през 2014 г. Украинският лидер също се опасява, че всеки договорен мир само ще даде шанс на Русия да се превъоръжи, преди да нахлуе отново. Кремъл, от друга страна, последователно отказва да участва в мирни преговори при условия, определени от Киев.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:08 на 16.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация