Редица страни, сред които Австрия, Германия, Италия, Полша, Словения, Словакия, Франция и Чехия, обявиха, че въвеждат нов граничен контрол по границите си, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Те се опитват да попречат на трафикантите на хора да използват маршрутите през Балканите, за да транспортират мигранти към Централна и Западна Европа. Това оказва натиск върху Шенгенското пространство за свободно движение и безвизови споразумения с трети страни.
Граничният контрол бе въведен поради сложните условия в сферата на сигурността и повишената заплаха от тероризъм в Европа след неотдавнашното избухване на насилие в Близкия изток, както и след терористичните нападения във Франция и Белгия. В някои страни ситуацията подхранва подкрепата за десни политически партии.
Всички страни, които затягат контрола, са членки на Европейския съюз и на Шенгенското пространство за отворени граници. Напоследък особено в централноевропейските страни се наблюдава нарастващ брой на мигранти и лица, търсещи убежище, които пристигат предимно от Сърбия през Унгария и се насочват към по-богатите западноевропейски държави.
Повторното въвеждане на гранични проверки в Шенгенското пространство е разрешено при изключителни обстоятелства, като преди въвеждането им трябва да бъде уведомен Брюксел.
Неотдавнашните терористични нападения предизвикват безпокойство
Въпреки това европейските лидери отново призоваха за по-добра защита на външните граници на ЕС и потвърдиха сътрудничеството си в областта на миграцията след смъртоносната атака в Брюксел в понеделник. Двама шведски футболни фенове бяха застреляни в близост до стадиона, където Швеция играеше срещу Белгия за класиране на турнира Евро 2024.
Терористичната военна групировка "Ислямска държава" (ИД) впоследствие пое отговорност за нападението. Заподозреният за извършител е получил отказ кандидат за убежище от Тунис, който според властите е пребивавал незаконно в Белгия. Във вторник сутринта белгийската полиция простреля 45-годишния мъж в кафене в Брюксел и той почина от раните си.
Необходим е по-единен европейски подход, "за да се преодолеят първопричините за това, което видяхме тук през последните дни", заяви в сряда в Брюксел министър-председателят на Белгия Александер де Кро на съвместна пресконференция с шведския си колега Улф Кристершон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Преди това лидерите съвместно отдадоха почит на жертвите на нападението.
Фон дер Лайен заяви, че от известно време се обсъжда европейско предложение, което "дава на държавите членки правомощието да експулсират лица, получили заповед за връщане, ако се счита, че те представляват заплаха за националната сигурност". Предложението - преразглеждане на Европейската директива за връщане - е част от широко обсъждания пакт за миграцията. "Имайки предвид, че Белгия ще поеме следващото председателство, съм уверена, че ще успеем да прокараме този пакт", каза Фон дер Лайен.
След решението на Италия да въведе граничен контрол на словенската граница поради избухването на насилие в Близкия изток, Словения обяви ревизиран режим, който ще се прилага по границите ѝ с Хърватия и Унгария.
В Хърватия, която влезе в Шенген едва в началото на тази година, решението на Словения да въведе временен граничен контрол се превърна в предизборна тема и привлече голямо внимание. Тъй като следващата 2024 г. е година, през която в Хърватия ще се произведат няколко вида избори - парламентарни, европейски и президентски, временното въвеждане на граничен контрол предизвика разгорещени дебати между правителството и опозицията. Хърватското правителство представи влизането в Шенген като свой голям успех, а сега, след като граничният контрол е въведен отново, по-малко от година след присъединяването към Шенген, опозицията иска да представи това като провал на правителството. Някои десни партии предложиха изграждането на огради и изпращането на армията да охранява границите. Правителството категорично отхвърля това предложение и твърди, че разполага с достатъчно полицаи и оборудване за ефективна защита на границите.
Италианският министър-председател Джорджа Мелони заяви в сряда, че международната ситуация е наложила Италия да преустанови действието на Шенгенския договор, след като нейното правителство реши да възстанови контрола по границата на Италия със Словения от утре, 21 октомври.
Испанското правителство не повиши антитерористичната тревога в страната до максималното ѝ ниво. Засега Испания не планира да въвежда полицейски проверки по границите си с други държави от Европейския съюз.
Проблемът с миграцията подхранва (крайната) десница
Рязкото увеличаване на броя на пристигащите мигранти през последните месеци, предимно от Сирия и Афганистан, разпали отново ожесточен дебат за имиграцията в Германия, а местните власти заявиха, че са претоварени от броя на търсещите убежище. Напливът подсили подкрепата за крайнодясната антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), която този месец постигна значителни успехи на регионални избори в две провинции.
В понеделник министерството на вътрешните работи обяви, че Германия ще въведе постоянни гранични проверки на входните пунктове от Полша, Чешката република и Швейцария. Въпреки че Швейцария не е членка на ЕС, тя е част от европейското Шенгенско пространство на отворените граници.
В понеделник министърът на вътрешните работи Нанси Фезер уведоми Европейската комисия за плановете, които ще означават евентуално въвеждане на полицейски проверки директно на границите между Германия и трите ѝ съседки.
Преосмисляне на визовите режими
В сряда евродепутатите одобриха нов закон за цифровизация на шенгенските визи, който ще ги направи по-сигурни и достъпни. Чрез цифровизацията на процеса на кандидатстване за виза законът има за цел да намали разходите и усилията при кандидатстването за виза, като същевременно осигури хармонизирани практики в цяла Европа и подобри сигурността.
Словашките евродепутати от целия политически спектър приветстваха одобрението на закона за цифровизация на шенгенските визи от Европейския парламент в сряда. Европейските страни, които понастоящем имат безвизови споразумения с ЕС, обаче са обезпокоени от възможността за повторно въвеждане на визов режим с блока.
Понастоящем ЕС изисква от Босна и Херцеговина (БиХ), например, да въведе визи за страните, за които има въведен визов режим на ЕС - задължение, произтичащо от споразумение между БиХ и ЕС от 2010 година. Въпреки че са изминали 13 години, БиХ все още не е изпълнила това задължение, което може да застраши безвизовия статут на страната. Европейската комисия си е запазила правото да препоръча на министрите на вътрешните работи на ЕС евентуално прекратяване на безвизовия режим, ако БиХ не спазва визовата политика на ЕС.
Гражданите на Северна Македония могат да пътуват без виза, да преминават транзитно или да извършват краткосрочен престой до 90 дни в рамките на 180-дневен период в страните от Шенгенското пространство. От 2024 г. обаче около 1,4 милиарда души от повече от 60 безвизови страни, включително Северна Македония, ще се нуждаят от разрешение за пътуване, за да влязат в повечето европейски държави чрез Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS). Подаването на заявление за разрешение за пътуване в ETIAS струва 7 евро, въпреки че някои пътници са освободени от тази такса.
През октомври Комисията прие предложение за укрепване на механизма за преустановяване на издаването на визи с цел по-добро справяне с нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността и миграцията. Механизмът за временно преустановяване на издаването на визи позволява на ЕС да въведе отново изискването за виза за трета страна в случай на значително увеличаване на незаконната миграция или рисковете за сигурността.
Присъединявания към Шенгенското пространство, които са на дневен ред
Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон вчера заяви след срещата на вътрешните министри на ЕС, че вътрешният контрол, дори когато е оправдан от сериозни съображения за сигурност или от незаконно преминаване на границите, трябва да се избягва, тъй като възпрепятства свободното движение на хора и стоки.
Делегациите на Румъния и България - и двете в процес на присъединяване към Шенгенското пространство - представиха мерките, които са приели за затягане на граничния контрол и за повишаване на сигурността на ЕС. Йохансон похвали напредъка на Румъния в областта на граничния контрол, миграцията и убежището.
"Не виждам никаква основателна пречка България да не бъде приета в Шенген до края на тази година", заяви българският министър на вътрешните работи Калин Стоянов пред български журналисти в Люксембург, където участва в срещата на колегите си от ЕС. Испанското председателство на ЕС се надява да постигне споразумение на Съвета през декември, за да даде зелена светлина за присъединяването на двете страни.
(Тази статия е подготвена от АФП, АНСА, Аджерпрес, Белга, БТА, ДПА, ЕФЕ, ФЕНА, ХИНА, МИА, СТА и ТАСР)
/ЛМ/
news.modal.text
