site.btaАнтарктида е най-голямата природна лаборатория в света, каза проф. д-р Христо Пимпирев в Пловдив

Поздравявам тези, които се върнаха с рибите и се грижиха за тях през тропика, през екватора, през бурите на Атлантическия океан, когато не можеш да седиш прав в кораба от вълните, за да можете вие да ги видите долу в аквариума, каза проф. д-р Пимпирев пред гостите в Регионалния природонаучен музей в Пловдив (РПНМ) на събитие тази вечер, посветено на Антарктида.

„Действително, това е уникална сбирка за света и знам през какви премеждия мина Огнян Тодоров, за да успее и да намери средства, за да могат Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев да отидат и да докарат тези риби живи и жизнени“, добави той. Професорът каза, че първата му работа, след като дошъл в музея, била да слезе в залата с аквариума при рибите, защото те са му много мили и скъпи. Той е бил и когато е пристигнала първата риба, които в началото са били две, но по време на пътуването едната не е оцеляла.

 „Сам човек за никъде не е, камо ли сама риба, затова трябваше да отиде екип от специалисти, които разбират от риби и музейно дело, от това как да докараш една ледена риба, която живее в студения южен океан, където температурата остава 12 месеца под нулата, жива до тук“, допълни той. Според него това е много трудна задача, тъй като ледената риба е много особена риба – ендемит, който живее само в студени води и ако температурата се вдигне дори с 4-5 градуса, тя ще загине. Нейната кръв е бяла, безцветна, в нея няма хемоглобин, посочи той. Професорът уточни, че единствено ледената риба седи на дъното, но това е така, защото е дънна риба, затова е на дъното, но вече се храни, което означава, че се е адаптирала към тукашните условия. 

Проф. д-р Пимпирев разказа историята на френския лекар Жан-Баптист Шаркот, който заминал да изследва Антарктида и кръстил кораба си „Защо не?“ (Pourquoi pas), понеже всички го питали защо оставя Париж за полярните води и го мислили за луд. „Ако беше останал в удобната си клиника в Париж, никой нямаше да знае кой е той, а ето, че е един от най-известните полярни изследователи“, добави той. Пошегува се, че така е и с рибите, които ще останат в музея, а на следващата експедиция може да докарат и жив пингвин.

По думите му, човек трябва да мечтае, и то да мечтае много силно, за да сбъдне мечтите си, както сега: „Ето една мечта е вече налице, тя е долу в ледения аквариум, но идват други мечти, така че трябва да вярваме в тях, за да ги изпълниме. Един от гвоздеите на тази експедиция беше именно това – докарването на живите риби тук, в сърцето на България, в континентален Пловдив“.

Той показа и снимки на остров Смит от Южни Шетландски острови. Бреговете са му стръмни, слизат веднага в морските дълбини и акостирането с лодки е изключително трудно, разказа проф. Пимпирев. „Досега на този остров са успели да акостират само четири експедиции – две британски, една чилийска и една на САЩ, като британските и на САЩ са комерсиални експедиции за покоряване на най-високия връх, по-скоро спортни експедиции, където изследователите са пуснати с хеликоптер от кораба. Ние пробвахме на третото отиване на нашия кораб „Св. св. Кирил и Методий“ да стигнем до този остров и не само да стигнем, но и да акостираме с надуваеми лодки на 10 януари тази година. И тъй като островът е отделен от останалите острови на Южношетландския архипелаг, там вълните са много големи. Това е първата група, която слезе на този бряг“, каза ученият.

Той поясни, че на 12 февруари, при второто отиване до острова, са акостирали на малък залив и успешно са взели проби от скалите за проучвания. Тези проби в момента се изледват и съвесм скоро ще бъдат публикувани в изданието на British Antarctic Survey - Antarctic Science.

Според професора тези скали са много интересни, различни и много богати на медни минерали. Въпреки, че почти 15 кг образци са били взети, геоложките изследвания едва сега предстоят. „Всички предварителни резултати показват, че трябва да се направя едно много по-сериозно изследване и аз мисля то да започне още с тази експедиция, защото другите нации, които изследват Антарктида, не спят, а тя, освен на уникален животински и разтителен свят, е много богата и на ценни минерали и метали“, каза ученият. 

Проф. д-р Пимпирев напомни, че морското ниво се покачва драстично, както и температурата на океана. Разказа за скорошното си участието на световната конференция на ООН в Ница за океаните. „С топенето на ледниците ще последват невиждани миграции на хора, защото ще бъдат залети огромни части от земната повърхност. 40% от населението на земята живее по крайбрежието, защото там земята е много плодородна“, посочи той.

„Антарктида е най-голямата природна лаборатория в света, която е лакмусът на климата. Лакмусът на процесите, които засягат цялото човечество и ние трябва да мислим за тези процеси, защото сме част от тази планета. Ние като нация трябва да сме силни и да можем да заявим, че сме част от света. Трябва да имаме самочувствие на българи и го имаме, защото сме на Антарктида. Наравно сме с нации, които, докато ние сме били пооданици на Османската империя, те са откривали нови континенти - Испания, Португалия, Великобритания, Нидерландия. А ето че сега си имаме научно-изследователски кораб, сега сме в Световния океан и даже си донесохме тук риби от него, и то от южната му част, където е най-трудно, където има айсберги, където има ледници“, каза още проф. Пимпирев.

Събитието продължи с представянето на уредниците в РПНМ Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев, които разказаха за приключенията си по време на първото участие на представители от РПНМ в антарктическа експедиция и преноса на живи риби от Антарктида до аквариума на музея.

Пред БТА те посочиха, че тяхната цел е била както обогатяване на колекциите на РПНМ, така и бъдещи изследвания върху адаптационните механизми на антарктическите организми в контролирани условия: „Ние сме пилотен проект, тези видове могат да се видят само при нас. Ние не само ги изучаваме, но ги показваме на децата с образователна цел, като по този начин провокираме в тях любовта към всичко свързано с природата“.

Проф.д-р Христо Пимпирев е геолог и полярен изследовател, доайен на българската антарктическа програма. От 1993 г. е председател-учредител на Българския антарктически институт, а от 2007 г. е директор на Националния център за полярни изследвания. Автор е на 12 книги, седем документални филма и над 250 публикации в български и чужди списания. Носител е на отличия, сред които орден „Кирил и Методий“ (първа степен) и „Командор на Ордена на Исабел Католическа“, присъден от краля на Испания Фелипе VI. На името на учения са кръстени Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика.