site.btaЛятото на 2023 г. е с валежи около и под нормата в по-голямата част от България, сочи справка на НИМХ

Тази година лятото се отличава с положителни аномалии на средните сезонни температури и със сравнително големи отклонения в количеството на валежа в Западна България. Има характер на топло лято с валежи около и под нормата в по-голямата част от страната. Това сочи справка на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за времето през сезон лято на 2023 г.

Астрономическото лято започва на 21.VI.2023 г. и продължава до 23.IX.2023 г. Метеорологичното лято е календарният тримесечен период от 1.VI до 31.VIII.

Средните сезонни температури основно са над климатичната норма. На фигура 1 са показани карти на средната сезонна температура и на нейното отклонение от климатичната норма. На фигура 3 в лявата колона са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите летни месеца. 

Сезонните количества валеж в голяма част от страната са под и около климатичната норма. С най-големи положителни отклонения са валежите в Западна България, в част от Родопите, както и на изолирани места в Предбалкана. Летните валежи са под нормата предимно в Източна България, Горнотракийската низина и крайните южни части на страната. На фигура 2 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма. На фигура 3 в дясната колона са показани карти на месечното количество валеж като процент от нормата за трите летни месеца.

Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/seasonAnalyses. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/minalMesets и https://bulletins.cfd.meteo.bg. Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

През юни месечните температури са под и около нормата в по-голямата част от страната.

Месецът се отличава като най-влажен – на много места в страната валежите са над нормата, а най-големи отклоненията са в Западна България. Най-голямото 24-часово количество валеж е 115 мм от дъжд и град, измерено в Кесарево, обл. Велико Търново, на 26.VI. Значително под нормата са отделни райони в Източна и Североизточна България.

В резултат на значителните валежи през юни са регистрирани редица наводнения: на 1.VI в Берковица, на 4.VI в селата Ребърково, Люти дол и Липница, на 12.VI отново в Берковица, селата Врачеш и Новачене, на 14.VI в Етрополе, Нови Искър и София, на 15.VI в София, селата Желява, Бухово и Яна, на 16.VI в Криводол, селата Димово, Лиляче, Медешевци, Чичил, Гаганица и Боровци, на 17.VI в Дунавци. Интензивните валежи на 12.VI (измерени са 59 мм за 90 минути), предизвикали приливна вълна на река Берковска и второ в рамките на 10 дни наводнение в гр. Берковица, нанасят сериозни щети по инфраструктурата, сгради и домове. Обявено е бедствено положение, а щетите са за над 13 милиона лева.

През по-голямата част от юни агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво време, с чести интензивни валежи и градушки, които нанасят сериозни, а на много места в западните райони – и непоправими щети по черешовата реколта.

Вследствие на валежите през юни в Дунавския водосборен басейн речните нива се повишават значително и средномесечните водни количества на реките са над месечните норми. В Черноморския басейн речните нива са без съществени изменения, а средномесечните водни количества на реките са под месечните норми. В Източнобеломорския басейн през по-голямата част от месеца речните нива са без съществени изменения, като в резултат на валежи има регистрирани краткотрайни повишения при отделни измервателни пунктове, средномесечните водни количества на реките в басейна са предимно около и под месечните норми. В Западнобеломорския водосборен басейн речните нива са без съществени изменения, а средномесечните водни количества на по-голямата част от реките са над месечните норми. 

Месец юли се откроява със средни месечни температури над нормата. В периода 11–26.VII е регистрирана гореща вълна във всички райони на страната с надморска височина до 800 m – от 8 до 12 дни в Северна България и до 16–17 дни в Южна България, с максимални температури ≥34 °C. По време на горещата вълна в 38 равнинни метеорологични станции температурите достигат или надвишават 40 ℃. На 25–26.VII в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Варна, Ямбол и Стара Загора са измерени температури ≥42 ℃. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на НИМХ в населени места е 43 °С (Русе, 25.VII).

Валежите през юли са значително под нормата в голяма част от страната. С наднормени валежи се открояват райони в Североизточна България, отделни части от Горнотракийската низина и планинските райони в Югозападна България.

На 23.VII мощни бури с градушки се разразяват в района на Видин и Враца. Сериозно засегнати са общините Бяла Слатина и Кула – паднали електрически стълбове, скъсани електропроводи, счупени покриви. Вследствие на паднали дървета е затруднено движението по пътищата, причинени са материални щети и прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването. Бедствено положение е обявено в част от територията на община Бяла Слатина, включително самия град и селата Търнава, Попица и Търнак.

През повечето дни от юли агрометеорологичните условия се определят от сухо и горещо време. В голяма част от полските райони са регистрирани максимални температури до и над 38–39 ºС, а на отделни места в Северна България – над  40–41 ºС. Тези стойности потискат нормалното протичане на вегетационните процеси при късните земеделски култури и са причина за повреди – листни пригори при част от късните пролетни култури, преждевременен листопад при овошките, окапване на цветовете и завръзите при зеленчуковите култури от късното полско производство. В агростанция Силистра при 50% от царевичните посеви, отглеждани при неполивни условия, е констатирано преждевременно пожълтяване на листа. Сухото и горещо време повишава риска от пожари. На отделни места в североизточните райони от пожари е унищожена част от неприбраната зърнена реколта. Падналите градушки в края на месеца нанасят сериозни щети на земеделските култури. В северозападните райони, в областите Видин и Плевен, градушка с големина на орех унищожава насаждения със зеленчукови култури, нанася механични повреди по овошките и лозовите масиви. В агростанция Бъзовец бурята и силният вятър причиняват полягане на посевите със слънчоглед.

През по-голямата част от месец юли нивата на реките в Дунавския водосборен басейн се понижават и средномесечните водни количества на повечето реки са под месечните норми. В Черноморския басейн водните нива на реките също се понижават и средномесечните водни количества на реките са под месечните норми. Понижават се водните нива на реките и в Източнобеломорския басейн, а средномесечните водни количества на реките в басейна са предимно около и под месечните норми. В Западнобеломорския водосборен басейн речните нива също се понижават и средномесечните водни количества на по-голямата част от реките са под месечните норми.

Месец август през по-голямата си част е със средни месечни температури над нормата. 

Месечното количество валеж е под нормата за голяма част от страната, като отклоненията са най-значими по черноморското крайбрежие и в Странджа. Наднормени са валежите в Западна България и в Лудогорието.

През второто десетдневие вятърът от североизток по черноморското крайбрежие се усилва. В резултат вълнението също се усилва, като в периода 14–16.VIII достига 4 бала, а северно от нос Калиакра – 5 бала. Към 26–27.VIII вятърът отново се усилва и вълнението е умерено (4 бала). По плажната ивица има щети, а бурното море взема и човешки жертви.

През август ограничаващ фактор за  развитието на късните земеделски култури продължава да е дефицитът на почвена влага. Това налага повишаване на поливните норми при късните зеленчуци, вторите култури и късните хибриди царевица. След задълбочилото се засушаване падналите валежи в края на август и през първото десетдневие на септември са твърде закъснели за част от късните земеделски култури, които вследствие на дефицита на почвена влага приключват преждевременно развитието си.

През по-голямата част от месец август нивата на реките в Дунавския, в Черноморския и в Източнобеломорския водосборен басейн се понижават, а средномесечните водни количества на реките са около и предимно под месечните норми. В Западнобеломорския водосборен басейн в резултат на валежите през първата половина на месеца се регистрират краткотрайни повишения на речните нива в целия басейн, но средномесечните водни количества на по-голямата част от реките са под месечните норми.

На фигура 4 е показана диаграма на сезонния ход на средната за страната средноденонощна температура, а на фигура 5 – диаграма на сезонния ход на средната за страната 24-часова сума на валежите. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/minalMesets.

На фигура 6 са представени условията на почвено засушаване през сухите и горещи месеци на лято 2023 г. – юли и август.

През тримесечния летен период на 2023 г. общият обем на речния отток в страната е 4206 млн. m3. Стойността му е с около 63% повече спрямо същия период на 2022 година. На фигура 7 са представени графично данни за средномесечните водни количества през юни, юли и август.

НИМХ публикува Месечен хидрометеорологичен бюлетин (печатно издание: ISSN 1314-894X; онлайн издание: ISSN 2815-2743) и Годишен хидрометеорологичен  бюлетин (печатно издание: ISSN 2738-781X; онлайн издание: ISSN 2815-2735). Те са достъпни на https://bulletins.cfd.meteo.bg.

/АКМ