Стихосбирката „На границата. Поезия в пукнатината“ на Донка Димова, с постоянно местожителство в Бремен, спечели наградата за поезия в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“ 2022, съобщават организаторите от Национален дарителски фонд (НДФ) "13 века България".
Състезанието се организира за първи път от Националния дарителски фонд „13 века България“ в партньорство с администрацията на президента на Република България. Журито е било в състав проф. д.н. Пламен Антов от Института за литература на БАН, Милена Димитрова - главен експерт в кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова, и Явор Койнаков, главен експерт в Държавен културен институт към министъра на външните работи.
Материалното изражение на наградата представлява отпечатването на отличените творби в България от Университетското издателство „Свети Климент Охридски“, като НДФ „13 века България“ финансово обезпечава материалите и консумативите за всяка една от тях в размер до 3000 лв.
В предишен материал БТА представи отличената с първа награда в раздела за проза Здравка Владова-Момчева от Великобритания със сборника разкази „Кръстопътища и острови“. Сега от екипа на НДФ разказват за спечелилата наградата за поезия Донка Димова, автор на стихосбирката „На границата. Поезия в пукнатината“.
В мотивационното си писмо за участие в конкурса Димова пише: „Всеки е обградил собствения си личен комфорт със страх – като с бодлива тел, изплетена от предразсъдъци и вярвания. Но ако позволим границата да стане място на срещи, а не място на раздели, между бодливата тел може да разцъфнат цветя. Надеждата покълва във всяка пукнатина в границата, колкото и малка да е тя. Стихосбирката ми се занимава със социалните граници, с онова, което може да се разбере като изкуствена разделителна линия между близко и далечно, между познато и непознато, между приемане и отхвърляне. Стихотворенията разказват за много близки до нас и в същото време много далечни фигури и образи. За бежанци, за самоубийства, за наркодилъри. В първата част на книгата „Бодлива тел“ тези герои хвърлят сянка върху нормалността на живота. Изображенията са обезпокоителни и повдигат въпроси. Тези въпроси са по-различни от обикновено: Кой се грижи за проблемните фигури на обществото? На кого му липсва лудостта? Крале ли са бежанците със златните наметала? Кой подменя безмълвната сянка в ъгъла? Пукнатината в границата е символ на „другия“, който прониква в идеалния свят на нормалността. Всички описани ситуации показват, че разделението е реално и оформя обществото. Стиховете са написани от перспективата на разказвач, който не участва пряко в действието. Първата част се определя от отрицателни образи като смърт, страдание, бягство, бедност. Те се отразяват на лирическия разказвач във втората част „Слънчеви зайчета“. Безопасната перспектива на наблюдателя е осветена, но тази светлина не е мирна, не носи топлина и надежда. Напротив, отражението на светлината е страховито, защото сянката и светлината са пряко свързани помежду си. Силни чувства като страхове, безсилие, недоверие, желания за самоунищожение изпълват окопите. В тази част вече няма място за далечно наблюдение. Заплахата се оказва съвсем близо и далечното страдание вече е тук. В третата част „Пропукана“ стихотворенията преминават от състрадателно към борбено настроение, придобиват смелост, самочувствие и надежда. Краят на книгата остава отворен, също толкова отворен, колкото и повдигнатите въпроси или развитието на обществото. Читателят остава да търси лични отговори и пукнатини.
Мотивацията ми да пиша на тези теми е лична и дълбока. За мен поезията е изкуство, а целта на изкуството е да задава неудобни въпроси и да показва неудобни истини. Работя от много години като консултант и социален работник с хора на ръба на обществото. Тази работа промени светогледа и нагласата ми. Смятам, че тези хора, които се оказват от другата страна на границите, които аз съвсем реално срещам и обичам. Те също трябва да имат глас, образ, място в изкуството, заслужават го. Пиша стихотворенията си за тези реални герои, но се надявам историите ми да пропукат поне една граница и да порасне поне едно цвете в пукнатината.“
Донка Димова е родена в Бургас, там завърша немска гимназия. Пише стихове от дете. С произведенията си печели конкурса за младежка поезия „Искри“ на БНР. В родния си град е част от литературното студио „Митични птици“ на поетесата Роза Боянова. Публикува стихове в сборниците „Митични птици“, „Поезия от магическата къща“, „Парченце залез между пръстите“.
Завършила е и "Политология, европеистика и социална политика" в Бремен и Хановер. В Германия помага на хора в неравностойно положение, консултант е по социални и образователни въпроси, както и специалист по вътрешноевропейска миграция и право. От 2016 работи с деца и младежи, води курсове и кръжоци по творческо писане според метода на „Езиковите игри“ (Spiele mit Sprache). Публикува стихове в литературни списания като „Море“, „Слово“ и „Златорог“. През 2014 издава самостоятелна стихосбирка „Превод на ежедневието“, която печели награда на Община Бургас – плакет „Христо Фотев“. Твори и на немски език. Публикува в алманаха „Немска поетична библиотека“, както и в литературните списания „Колер“, „Етцетера“ и „Свободен Стих“. Активно участва в литературния живот в Бремен, организира литературни четения, част е от литературни фестивали, работи с творци от различни жанрове – театър, музика, изобразително изкуство, филм. Участва във Филмовия фестивал в Бремен. В началото на 2021 печели награда на Евангелската културна църква в Бремерхафен и неин стих е разпечатан в огромен мащаб, за да покрие един от църковните прозорци. В същата година текст на Донка Димова е озвучен в аудио-инсталация и огласява три дни центъра на Бремен. Стиховете й са превеждани на няколко езика. „На границата. Поезия в пукнатината“ е втората ѝ самостоятелна стихосбирка.
