site.btaПреподавателка печели приза за разказ в конкурса на НДФ „13 века България“ за съвременна българска художествена литература без граници

Здравка Владова-Момчева, живееща във Великобритания, със сборника си разкази „Кръстопътища и острови“ и Донка Димова (Германия), със стихосбирката „На границата. Поезия в пукнатината“ победиха в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“ за 2022 година на Националния дарителски фонд (НДФ) „13 века България“, съобщиха организаторите.

Авторките са отличени в разделите за разкази и поезия. За роман приз не е присъден от журито в състав проф. д. н. Пламен Антов - Институт за литература – БАН (председател), Милена Димитрова - главен експерт в кабинета на вицепрезидента, и Явор Койнаков - главен експерт в Държавен културен институт към министъра на външните работи.

Конкурсът се организира за първи път от Националния дарителски фонд „13 века България“ в партньорство с администрацията на президента на Република България. Целта на състезанието е да подкрепи творчеството на български език без географски ограничения, да подпомогне отпечатването на отличените от компетентно жури стихове и белетристика, да популяризира литературните произведения на българската диаспора в България и сред българите по света, да съдейства за запазването на българската книжовност, традиции, култура и език.

Материалното изражение на наградата представлява отпечатването на отличените творби в България от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, като НДФ „13 века България“ финансово обезпечава материалите и консумативите за всяка една от тях в размер до 3000 лв.

Победителката в раздела „Разкази“ на конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“ 2022 - Здравка Владова-Момчева, е родена във Велико Търново. От 2000 г. живее във Великобритания и от 15 години преподава български език и литература в Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на страната ни в Лондон. Член е на „Лигата на българските писатели в САЩ и по света“, на Борда на директорите на „Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина“. Награждавана е със златен медал от Агенцията за българите в чужбина за заслуги в областта на запазването и разпространението на българския език и култура зад граница. Има и две научни разработки в подкрепа на преподавателите в българските училища зад граница. Ето какво още разказва тя за себе си пред организаторите на конкурса:

„Пиша поезия и проза от 14-годишна възраст, а когато пристигнах на Острова, новата езикова среда ме стимулира да творя и на английски език. Животът между две реалности – българската и английската – се оказа моето щастливо предизвикателство, защото преживяното на чужда земя ми даде по-добрата гледна точка към моята собствена страна. Имах шанса да оценя всичко, което България е формирала в мен като личност и творец, за да отстоявам себе си и ценностите на своята национална култура, както и да накарам другите да ги уважават. Постепенно разбрах, че да си българин в глобалната действителност е предимство, поради изключителната устойчивост, с която ние привнасяме в нея най-доброто от своята идентичност – традициите, светогледа, чувството за хумор, съхраняването на българското. Така се формира и голямата тема, която преминава като лайтмотив през моите разкази, повече от 200 на брой – "своите" и "чуждите" в големия свят извън Родината, където тези две понятия често се смесват в името на човешкото.

Бях поканена да сътруднича като автор в един от вестниците на Острова - „БГ БЕН“ и  така, в продължение на много години в моята рубрика „Очи в очи“ бяха отпечатани десетки разкази, които написах, вследствие на натрупания опит и впечатления тук. Междувременно не престанах да пиша и поезия на двата езика – български и английски, да участвам в международни  конкурси, да печеля награди за поезия и проза, да работя с огромно удовлетворение в българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Часовете с моите ученици също са вдъхновение за мен. Усещането, че допринасям за запазването на майчиния език зад граница е като споделяне със своите на най-голямото ми богатство – българското слово. Заслужава си. Винаги ще си заслужава! Затова и не преставам да пиша, да издавам книги, да бъда отворена към всичко, което привлича моето авторско любопитство – този капризен феномен. 

От моите творчески постижения през годините искам да спомена двуезичната стихосбирка „Тракийско съкровище“, публикувана в Канада от издателска къща „Палабрас прес“, след като пилотното стихотворение „Песента на Орфей“ спечели първо място в конкурса на издателството с участници от 60 страни от четири континента. Щастлива съм, че сборникът ми с разкази „Ало, България!“ беше отпечатан в България, а след това измина дълъг път до Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, където е част от българската колекция на тази институция. Гордея се и със своя роман „Солджър“, епизод от който беше награден с второ място в конкурса „Новият Йовков“, организиран от „Сдружението на жените военнослужещи в България“, а впоследствие получи приза „Роман на годината“ 2021, на EUROTV MEDIA за български автори, трайно установени в чужбина. 

Важно е да продължавам да творя и отстоявам българското духовно пространство зад граница. За мен получените награди през годините не са самоцел. В личен план, те ми напомнят, че се справям добре като съвременна българска авторка в условията на две култури. Затова първото място, присъдено на моя сборник с разкази „Кръстопътища и острови“ в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“, организиран от Администрацията на Президента и НДФ „13 века България“, е голяма чест за мен. Той идва в момент, когато всички ние – българските автори и читатели у дома и по света имаме нужда да бъдем заедно. Да оповестим, че България не е само географска територия, но и духовна такава, и че нейните хоризонти се простират далеч отвъд границите ѝ. 

Благодаря с дълбоко уважение на двете български институции извън Родината, които номинираха моите разкази за този конкурс – Българско училище (БУ) „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Те доказаха точно това – че можем да бъдем заедно, че оценяваме културния и литературен принос на представители от своята общност, че срещаме оценката и разбирането на институциите у дома, че продължаваме в обща българска посока. 

Гордея се, че новата ми книга ще носи на корицата си логото на НДФ „13 века България“ – символ на духовното единение на страната ни.“