site.btaРаботна среща на експертната общност в сферата на опазването на недвижимото културно наследство се състоя днес

Първата работна среща на експертната общност в сферата на опазването на недвижимото културно наследство се състоя днес в хибриден вариант в галерия “Средец” на Министерството на културата и в платформата Zoom. Неин инициатор беше директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров.

Темата на дискусията е как да се обединят усилията на НИНКН и на експертните организации за мониторинг, актуализация на списъка на недвижимото културно наследство, идентифицирането и изучаването на нови недвижими културни ценности.

Целта на общите ни действия е да спрем унищожаването на културно наследство, отбелязват организаторите и посочват, че едва 480 обекта от 39 600 са реално защитени от закона, над 400 изчезват всяка година. Опазването на материалните културни ценности е кауза, в която сме съмишленици. С общи усилия тя може и трябва да стане приоритет на обществото и на държавата, смятат от института.

В срещата се включи служебният министър на културата проф. Велислав Минеков. Той отбеляза, че дневно получава поне 20 - 30 жалби за преписките и становищата в НИНКН. По думите му обаче институтът буквално е унищожен пред очите му. От институция със състав 120 души, за около десетина години той се е смалил до 45 души, като само около 10 от които са с право на становище, което е критично. Как да работи НИНКН, попита министърът. 

Минеков призова експертите да се използваме този кратък период, може би два месеца и половина, през който ще е неговото присъствие в министерството, за да се подготвят промени в закона, които да бъдат внесени в Народното събрание, когато то започне работа. Надявам се да бъдем упорити пред Народното събрание, да влизаме в комисии и да настояваме докато всичко това се случи. В противен случай ще имате не само корупция, но и разруха, така както сте я виждали навсякъде в България. Надявам се да имаме успех, допълни той.

Директорът на НИНКН арх. Петър Петров представи дейностите, които са извършени в института при опита   да бъде започнат процеса по изучаване на недвижимо културно наследство и по неговата актуализация. Той разказа, че миналия декември е депозирал към министъра на културата докладна записка с предложение за увеличаване на щата на НИНКН с бройка, която по негови изчисления е минимално необходимата за функциониране на института. В тази бройка около 50 души са за дирекцията, занимаваща се с изучаване, като идеята беше тези хора всъщност да приемат работата на външни експертни групи, които работят по актуализация, и да могат да изготвят заключителните оценки, които по закон са ангажимент на НИНКН. Той отбеляза, че в това предложение е фигурирала и дирекция “Мониторинг и световно наследство”, като напомни, че нито един световен паметник в България няма план за опазване и управление, какъвто трябва да има. Директорът отбеляза, че на тази докладна записка не е получен отговор. Петров обясни, че е направил предложение НИНКН да мине на делегиран бюджет, за да може да назначава на временни трудови договори допълнително експерти, които да извършат тази актуализация, но това също е било отказано.

Имам докладна записка за техническо обезпечаване на дейността по актуализация с преносими 3D скенери и с техника, компютри и дронове, които да могат по съвременен начин, бързо, ефикасно и ефективно да заснемат и да направят документиране на нашето наследство, но и на това предложение няма отговор, обясни арх. Петров. Друга докладна записка до министъра на културата без отговор е била за командировъчни разходи за три месеца за 60 човека, които без заплащане да извършат актуализацията, разказа още той. Виждате в каква ситуация работим в момента, отбеляза Петров и допълни, че единственият начин да се случат нещата, е да има взаимодействие между всички, които са на срещата, за да може да започне оздравителен процес. Този процес е спешен, крайно необходим и без него нашето наследство си отива пред очите ни, независимо дали искаме или не искаме това, посочи директорът на НИНКН.

Всъщност ние имаме казус в момента трябва да бъдат описани 40 000 обекта, състоянието на които е неизвестно и още 4 и 5 хиляди нови, които не са включени, отбеляза арх. Петров и допълни, че срещу този огромен брой обекти са изправени 14 човека в института и неизвестен брой специалисти извън него, които имат капацитет и възможности, но в момента те по никакъв начин не са организирани. Как да бъдат организирани тези хора, как да бъде структуриран този експертен потенциал на България, попита той. Според него за решаването на проблема има няколко варианта, които минават и с частична промяна в Закона за културното наследство, и с промяна в структурата на НИНКН, и чрез промяна на начина на даване на окончателен статут на тези обекти. 

Имаме проблеми на много места, но първата задача е как да се организираме да започнем този процес, посочи той и отбеляза, че според него 60 души за трите месеца до края на годината могат да започнат в определени селища идентификацията, като за това ще са необходими за командировъчни разходи и за материали 450 000 лв. Директорът на НИНКН отбеляза, че има споразумение с университетите - УАСГ и Висшето строително училище “Любен Каравелов”, очаква споразумение и с други организации, включително и с неправителствени. Имаме възможност да започнем веднага, сега, още от есента този процес докато паралелно с това се случват и другите необходими промени, посочи той. Според него идеята на тази поредица от срещи е как да се излезе най-бързо от ситуацията с най-малко загуби, тъй като всеки ден наследството търпи загуба. 

Главният архитект на София Здравко Здравков предложи идентифицирането на недвижими културни ценности да се обвърже с кадастралната карта. Според него трябва да се направи стратегия за дигитализация, която да обвърже достъпа на архивите със съответната информация в кадастралната карта. 

Археологът Диана Гергова предложи НИНКН да използва системата “Археологическа карта на България”, в която се записват всички проучвани археологически обекти в страната.

Работната среща е първата от поредица разговори, продължение на инициативата на института за неотложни законови промени и за общественото осмисляне на недвижимото културно наследство като жизнена среда, национална идентичност и икономически ресурс с висока добавена стойност. В края ѝ арх. Петров предложи на участниците в дискусията да сключат споразумение за съвместна дейност.