site.btaНигерийски учен събира в България опит в дигитализацията на музейни колекции  

Нигерийският учен проф. Бенджамин Адиса Огунфолакан е на работно посещение в България.  Той е директор на Музея за естествена история ”А. Г. Левентис” към Университета “Обафеми Аволово” в гр. Иле-Ифе, Нигерия, и е гост на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН). Двете музейни институции участват в съвместен проект, посветен на дигитализацията на културното наследство. По него нигерийският клъстер на Европейската мрежа на културните институти (EUNIC) ще финансира цифровизирането на колекциите на Музея за естествена история в Иле-Ифе. Проектът се финансира от Делегацията на ЕС. По същата програма в Германия ще е изследовател от Музея за африканска история в Бенин, Испания пък ще е домакин на учен от Музея за модерно изкуство в Лагос, а Чехия - на Музея за модерна история в Абуджа.

За съвместните си идеи пред БТА разказаха директорът на НПМ-БАН проф. Павел Стоев и проф. Бенджамин Адиса.

Това е проект, който е иницииран до голяма степен от нашите колеги в Нигерия, чрез българското посолство в Абуджа, и с помощта на представителството на Гьоте институт в африканската страна. Връзката между двете институции беше направена преди около три месеца, като Н. Пр. посланик Янко Йорданов беше много активен в организирането на цялата дейност, сподели българският учен.

Идеята е да подпомогнем Музея за естествена история в Иле-Ифе, който е единственият в Нигерия природонаучен музей, в дигитализирането на техните образци, каза още проф. Стоев. Той отбеляза, че колекциите на двата музея имат близки характеристики, притежават обекти от живата и неживата природа - фосили, минерали и скали, но също така и образци от насекоми, птици, бозайници.  

Причината за това партньорство да бъде избран НПМ-БАН е свързана с факта, че заедно с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-БАН) е част от научната инфраструктура „Разпределената система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)“, която участва в паневропейската „Разпределена научна инфраструктура DiSSCo“. От миналата година двете структури на БАН са бенефициенти по този международен дигитализационен проект. Само за първата година на работа имаме дигитализирани около 40 000 обекта, отбеляза Стоев. Крайната цел е да се създаде общ европейски портал, през който учени, мениджъри, администратори на биологична информация да могат да правят проверка на наличните в различните институции образци за техни научни нужди. Покрай този проект, по който ние вече цяла година работим с международни партньори по дигитализирането на нашите колекции, вече имаме доста натрупан опит и можем да го споделим с нигерийските ни колеги, посочи още проф. Стоев.

Програмата на проф. Адиса в България е доста натоварена. Той е в страната ни от 22 юни и ще остане до края на месеца. Адиса има работни срещи не само с кураторите на всички отдели в НПМ-БАН - “Ентомология”, “Ботаника”, “Минералогия” и т.н., но и в сродни музейни институции в рамките на Българската академия на науките - в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей, в Антропологическия музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей, в Националния археологически институт с музей, както и в самата Академия. Освен това проф. Бенджамин Адиса ще посети и Палеонтологичния филиал на НПМ-БАН в Асеновград, както и Регионалния природонаучен музей в Пловдив. 

Той също така има голямо желание да види как работят нашите таксидермисти и да научи повече за подходите, които ползваме в НПМ-БАН при препарирането на животни, тъй като тяхната експозиция все още расте и имат нужда и от такъв чисто технически опит, отбеляза Стоев.
  
Проф. Адиса разказа пред БТА, че още с първите си срещи тук се е убедил, че дигитализацията е необходима в днешния свят, когато информацията вече е глобална. Това, което видях не само тук, в Националния природонаучен музей, но и в Етнографския музей тази сутрин ме убеди, че трябва да започнем този процес и при нас, в Нигерия, посочи той.
 
Проф. Адиса разказа, че Музеят за естествена история е основан през 70-те години на ХХ в., като част от Зоологическия отдел на Университета “Обафеми Аволово”. По-късно се е обособил като самостоятелен институт към висшето учебно заведение с шест различни отдела. През 1992 г. към него се е присъединил и отделът по археология в Университета. Днес към Музея съществуват звена по археология и антропология, ентомология, ботаника, зоология, геология, палеонтология, както и по приложни изкуства.
 Строителството на сградата на музейната институция е започнато през 70-те години, по-късно е прекъснато, и е възобновено през 2010 г. с финансовата помощ на фондация “А. Г. Левентис” и през 2011 г. тя е била завършена. Това ни позволява сега вече да се насочим изцяло към изследователската си дейност, отбеляза нигерийският учен.  

Бенджамин Адиса, който е професор по археология, изрази своя специален интерес към посещението си в Националния археологически институт с музей при БАН. Ще се радвам много да видя с какво разполагат колегите и да обсъдим възможностите ни за съвместна работа, посочи той. 

Проф. Павел Стоев разказа, че България има традиции в изследването на Африка, особено по време на социализма. По думите му учени в НПМ-БАН са организирали или участвали в много експедиции в различни части на континента, включително в Нигерия. За съжаление, през последните 20-30 години тези контакти, които сме имали, са се загубили, допълни той и отбеляза, че в сегашното партньорство вижда възможност да се продължи тази дейност и отново да се възстанови интересът на българските зоолози и ботаници към Африка. Това е един от най-интересните от природонаучна гледна точка континенти, посочи Стоев.
 
Според директора на НПМ-БАН следващата стъпка в това партньорство с Музея за естествена история е да направят обратно посещение в Иле-Ифе и оттам нататък да мислят за конкретни съвместни дейности. 

Той напомни, че наскоро в страната ни е била нигерийска делегация, водена от външния министър Джофри Ониеама, която е посетила и НПМ-БАН. Това показва, че на държавно ниво отношенията между двете страни се развиват, което е наистина хубаво, допълни Стоев.