От 2007 г. в България проектите се изпълняват в евро, така е и до днес и това не е причина да се притесняваме, каза кметът на Казанлък Галина Стоянова по време на местна конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Днешният ден ще остане в историята на новините на БТА с разделението на българското общество по отношение на приемането на еврото, след няколко часа се очаква конвергентният доклад, каза кметът на Казанлък. Ние вече не гадаем, че той ще бъде положителен, но и към сегашен момент хората изразяват своето "за" и "против", добави тя. Казанлък може да даде няколко примера защо гласовете "за" тежат повече от тези "против", каза Галина Стоянова.
"Темата, която БТА поставя, е нашето сближаване с Европа на позиция образование, знание, култура. С какво ние сме близки с Европа - от нашето приемане в ЕС са минали няколко програмни периода, в момента сме в третия. В тези периоди местната власт и държавата се ползват от европейското финансиране, което да подпомага развитието на регионите. За трите програмни периода от 2007 г. досега в община Казанлък са направени проекти на стойност над половин милиард лева. За сравнение, бюджетът на община Казанлък през 2012 г. беше 35 млн. лева, към момента той е над 100 млн. лева. Във всеки един програмен период община Казанлък се е възползвала от над 100 млн. лева външно европейско финансиране за развитие на различни сфери на обществения живот и инфраструктура. Спрямо общия бюджет средствата, които са дошли от ЕС, са в няколко пъти повече, а в сравнение с местния бюджет - данъци и такси, които населението плаща, са десетки пъти повече", обясни Галина Стоянова.
Средствата по кохезионната политика дадоха възможност на градове като Казанлък, на по-големи и по-малки населени места и равномерно по регионите на България, да се развят не само откъм инфраструктура, но и откъм образователна и културна инфраструктура, да създадат центрове на икономическо развитие, на образованието, знанието и културата, подчерта кметът. Тя отбеляза още, че тези центрове посрещат европейците на наша територия, които не само идват за празнични събития или като туристи, но и остават да работят.
"Условията за живот в нашите градове и региони се подобриха, те стават все по-добри, макар че изискванията на нашите граждани са големи, защото очакването България да се развие с тези темпове е било дълго отложено във времето, ние наистина искаме по най-бързия начин да станем като онези европейски градове, които познаваме от нашите екскурзии в Европа", каза Галина Стоянова.
Кохезионната политика трудно се осмисля от хората, но за нас кметовете и ръководствата на общините, за местната власт това е една незаменима подкрепа, която не идва равнопоставено за всички, а е в състезание и конкуренция за всички 265 общини, обясни кметът на Казанлък. За да дойдат тези средства, борбата между общините е голяма, състезанието да подготвиш и представиш един проект за оценка изисква много усилия, експертна готовност на екипите, които работят, а изпълнението е истинско предизвикателство, защото изпълняваме проектите с български фирми, а те невинаги работят по европейски, обясни тя.
От 2007 г. насам винаги сме изпълнявали нашите проекти в евро и сме ги отчитали в евро и от това не е настъпвала причина да се притесняваме или да имаме проблеми в работата с еврото, посочи Галина Стоянова.
"Европа е до нас и тя се опитва да ни помогне. Едно е да искаме да ни се помогне, друго е да искаме да се възползваме от тази помощ. Пример за това как не искаме да се възползваме е Планът за възстановяване и устойчивост", каза кметът на Казанлък. Според нея България не е взела парите по плана, защото е обвързала получаването им с множество закони, които в нестабилна политическа ситуация не могат да се приемат. Това също остава далеч от нашите съграждани, които днес стачкуват против еврото, това е ресурс, който България можеше да вложи в развитието на своята икономика, в развитието на малкия и средния бизнес", отбеляза Галина Стоянова.
По Плана за възстановяване и устойчивост в Казанлък ще се възстановят 18 блока - жилищни сгради, които не само изглеждат зле като външен вид, но и не са добри като условия за живот, обясни кметът на града.
