site.btaНавършват се 80 години от създаването на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ в канадския град Торолд

Навършват се 80 години от създаването на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ в канадския град Торолд, съобщи за БТА Павлина Петрова, началник на Държавен архив – Ловеч.

Тя разказа, че масовата миграция на българи в Канада започва в началото на XX век, като основната част мигранти идват най-вече от териториите, останали извън пределите на България. Освен тях мигрират и стотици други българи, търсещи работа и по-добри условия на живот. Заселват се предимно в Торонто и други градове в провинция Онтарио, където индустрията е добре развита. Според преброяването от 1941 г. броят на жителите в Канада, заявили българска идентичност, е 3260 души, като от тях 2555 живеят в Онтарио. 

„В условията на мултинационалното канадско общество нашите сънародници успяват до голяма степен да запазят етническото си самосъзнание, поддържат връзки с българите в САЩ, създават общи организации и печатни издания. Изграждат се десетки благотворителни, отраслови, културни и други организации. Едно от тях е създаденото преди 80 години Радювенско селско спомагателно дружество „Прогрес“ в гр. Торолд, провинция Онтарио, Канада“, посочи Петрова.

Тя добави, че по данни от документи на дружеството, съхранявани в Държавен архив – Ловеч, за периода от 1928 г. до 1945 г. на територията на Канада живеят 103-ма емигранти от ловешкото село Радювене. На 6 юни 1945 г. в дома на Недялко Недев в гр. Торолд част от тях основават спомагателно дружество за събиране на средства от дарения, членски внос и други инициативи, с които да се подпомагат животът и развитието на родното им място. За председател на дружеството е избран Илия Петков, а секретар е Недялко Недев. В състава на контролната комисия влизат Данчо Недев, Вълко Христов и Минчо Петров. На учредителното събрание са определени размерът на членския внос от 1 долар на месец и датата 1 юли за провеждане на пикник с лотария, приходите от която да са в полза на дружеството.

Около месец по-късно, на 30 юни, се провежда извънредно събрание, на което присъстват и техни съселяни, дошли от Торонто – градът, населен с най-голямата колония български емигранти в Канада. Един от важните въпроси, обсъдени на това заседание, е дали членският състав на дружеството да се формира само от радювенци, живеещи в гр. Торолд, или в него да се приемат и техни съселяни, живеещи в други канадски градове. Всички присъстващи изразяват съгласие, че дружеството трябва да е отворено за всеки радювенец, желаещ да стане член, независимо от това къде живее.

Освен мъже в дружеството могат да членуват и жени, като определеният за тях членски внос е 50 цента на месец. Важно условие е възрастта на всеки новоприет член да не надвишава 60 години. В случаите, когато някой от вече приетите членове навърши тази възраст, той се обявява за „почетен“ и не е задължен да плаща членски внос. В края на 1945 г. броят на действителните членове е 35 души, като през годините нараства почти двойно. 

„Оформянето на дружеството като самостоятелен субект поставя на дневен ред и въпросите за изработването на устав, печат и откриването на собствена банкова сметка. Предложени са няколко варианта на устав, като първият е на Загоритското спомагателно дружество „Мир“, основано на 15 декември 1918 г. от български емигранти в Торонто. Загоричане е село в Западна Егейска Македония. По гръцка статистика от 1905 г. в него живеят 2500 българи. След Балканската война през 1912 г. селото преминава под юрисдикцията на Гърция, в резултат на което голяма част от българското население се изселва у нас или мигрира на Запад. Вторият предложен за разглеждане устав е на спомагателното дружество, основано от български емигранти от с. Дъбене, Карловско. В крайна сметка е приет уставът, разработен от Стойко Ненчев, а на Едрю Христов е възложено да организира отпечатването на 100 броя от него. За съжаление във фонда на дружеството не е запазен нито един екземпляр от устава“, разказа началникът на Държавен архив - Ловеч.

Отново по предложение на Стойко Ненчев дружеството приема името „Прогрес“, изписано в средата на печата, чийто дизайн е с елипсовидна форма и надпис Raduvenian benefit associdtion PROGRESS Toronto, Ont., Canada. 

На името на дружеството е открита сметка в клона на Канадската търговска банка в Торонто. Чрез общо гласуване са определени трима от членовете, имащи право да внасят и теглят пари от банката, като наличността в касата на дружеството не може да надвишава 20 долара. 

В началото на всяка календарна година се провежда общо събрание, на което контролната комисия представя отчет за финансовите постъпления и разходи и чрез гласуване се избират нов председател на настоятелството, касиер и състав на контролната комисия. За патронен празник на дружеството е определен 30 септември.

На 1 юни 1945 г. дружеството провежда първия си благотворителен пикник с лотария, като реализираният приход от него е 170,47 долара. Освен традиционните ежегодни пикници, които се организират в началото на лятото, благотворителни събирания се правят на Петковден, Коледа и други празници. Обикновено се провеждат на места, известни със забележителностите си и атрактивни туристически дестинации - Сент-Катаринс, Ниагарският водопад и т.н. Обяви и информация за събитията се публикуват във вестник „Ново време“ - печатен орган на българската емиграция в Торонто. Поканват се не само членове на дружеството, семействата им, близки и приятели, но и техни съселяни, живеещи в други градове в Канада и САЩ. 

„Обикновено на тези събирания традиционното меню е агнешко печено. Празниците преминават с много веселие, музика, народни хора, танци и добро настроение и завършват с обща фотография на всички присъстващи. Приходите от продажбата на храна, напитки, лотария, както и от дарения се отчитат в полза на дружеството“, каза още Павлина Петрова.

На 11 април 1947 г. в бр. 37 на в. „Ново време“ е отпечатан доклад за двегодишната дейност на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“, изнесен от председателя Добри Ненчов на годишното отчетно събрание. Дефинирани са двете основни идеи за създаването на дружеството - събиране на средства за подпомагане на село Радювене в народополезни начинания, които да оставят спомен за емигрантите, напуснали родния си дом, и подпомагане при необходимост на членове на дружеството. Наличността от събраните до края на 1946 г. средства от членски внос, дарения и благотворителни мероприятия е 1189,71 долара. 

Началникът на Държавен архив – Ловеч каза, че първата благотворителна инициатива за село Радювене е през 1946-а – годината, останала известна в историята с продължителния глад. Събрани са 450 долара, които са изпратени в помощ на бедните. До 1953 г. със средства на дружеството е построен паметникът на загиналите партизани, за който са събрани и изпратени 120 долара, купен е киноапарат за 2326 долара и годишен абонамент на читалището за вестник „Ново време“, отпечатван в Торонто; купен е часовник с камбана за 2060 долара.

„По това време се появяват и първите явни разногласия между членовете на дружеството. На годишното събрание, проведено на 20 април 1952 г., Илия Петков отказва да даде отчет за постъпилите и изразходваните парични средства в касата на дружеството, както и да предаде сметководната книга, в резултат на което той и още трима членове са изключени. Това донякъде подронва авторитета на дружеството и намалява доверието в него. През следващите години броят на членовете постепенно намалява, а дейността му замира“, описа събитията от онова време Петрова.

На 21 ноември 1955 г. се провежда последното общо събрание на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ - Торолд, на което е взето решение за преустановяване на дейността му. Финален благотворителен жест е изпращането на 500 долара на кмета на ловешкото село с препоръка парите да бъдат употребени за изграждане на кула за часовника, купен преди това със средства на организацията.

Архивът на дружеството е съхранен благодарение на последния му секретар Илия Кочов, който през 1980 г. го предава на кмета на село Стояново (днешното Радювене – б.а.), посочи Павлина Петрова. Тя допълни, че в Държавен архив – Ловеч документите постъпват през 1988 г. и са регистрирани във фонд № 1170. Запазени са протоколните книги от общите събрания на дружеството, кореспонденция между Канадската банка в гр. Торолд, Българска народна банка – клон Ловеч, и кметството в село Радювене за преведени суми; благодарствени писма от кмета на селото и читалището за изпратените дарения; списъци на членовете на дружеството, дарители и др. Сред материалите са печатът на дружеството и групова снимка от 1945 г., направена по време на благотворителен пикник в Сент-Катаринс, Канада. Документите обхващат периода 1945 – 1982 г. и според началника на Държавен архив – Ловеч са ценен източник на информация за живота и дейността на българската емиграция в Канада.