site.btaФондация “Алтернативи и Анализи”: Позиция на Форума за Демократично Действие

Визитата на вицепремиера и лидера на БСП Атанас Зафиров в Китай, както и последвалите реакции на премиера Желязков, външния министър Георгиев и самото партийно ръководство, нанасят съкрушителен удар върху претенциите на Бойко Борисов и Делян Пеевски, че именно те гарантират геополитическия избор на България. Под носа на т.нар. „проевропейско“ правителство се реализира посещение на най-високо държавно и партийно равнище, което обаче представлява не само БСП, а България и нейното правителство.

Снимката на Зафиров редом до китайския лидер Си Дзинпин е недвусмислено доказателство.

Истината е проста: БСП не може да съществува без външен център на влияние. Докато Москва затъва в изолация, война и икономически неблагополучия, днешните наследници на комунистите си търсят нов патрон - Пекин. Те го наричат „балансиране на външната политика“. Но в действителност това е пореден опит за измъкване на България от рамките на ЕС и НАТО и прикачването й към авторитарната ос на Орбан, Вучич и Фицо.

Да, всяко българско посолство е длъжно да съдейства при официални визити, както е направило и в този случай. Но същественото е друго: БСП заявява открито, че води собствена външна политика, в противоречие с нашите съюзнически ангажименти. Това е поведение на управляваща партия, която поставя партийния интерес над националния.

Големият въпрос не е дали България трябва да развива отношения с Китай - това е безспорно. Големият въпрос е как да го прави. Ще влизаме ли в Китай през русофилския вход, като васали на Кремъл? Или ще поддържаме отношенията си като пълноправен член на ЕС и НАТО - в синхрон със съюзниците ни, на равноправна и взаимно изгодна основа?

Нека не се заблуждаваме: Китай има много лица. За държавите от западната общност той е партньор за високотехнологично сътрудничество и инвестиции. За държавите в орбитата на Москва той е източник на кредити, евтини стоки и дългови зависимости.

Ако България позволи БСП да изземе и приватизира отношенията с Китай, ще се озовем именно в групата на зависимите, не на равноправните.

Затова обществото има право да получи отговор:

•        Кой води външната политика на България? Самонаричащите се „евроатлантици“ или сключилото сделка за властта про-кремълското ръководство на БСП?

•        В каква посока върви държавата ни - към интеграция със Западната демокрация или към периферията на източните авторитарни режими?

•        Колко струват твърденията на Борисов, Пеевски и Желязков, че са „гаранти на евроатлантическия избор“, докато допускат подобни визити зад гърба на институциите и обществото, а същевременно громят проевропейската опозиция с арести и репресии?

В името на европейското развитие на България изискаме яснота по външната ни политика. България има само един стратегически избор - Европа и НАТО. Всяко отклонение и неяснота е път към зависимост, изолация и национална слабост. Опитите да се „играе в много посоки“ само дават лоши сигнали към партньорите ни, поставят ни в унизително положение и на практика пречат на нормалното приемане на България за пълноправен член на европейските структури.

Не можем да позволим да рискуваме бъдещето на държавата и на децата ни заради политическия егоизъм на партийни лидери със затихващи функции.