site.btaСтановище по проекта на Наредба за регистъра на арбитражите

СТАНОВИЩЕ НА АС ПРИ БСК ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА РЕГИСТЪРА НА АРБИТРАЖИТЕ

10.11.2025

ОТНОСНО: Проект на Наредба за регистъра на арбитражите, публикуван за обществено обсъждане на 10.10.2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕОРГИЕВ,

Представям на Вашето внимание становище на Арбитражният съд към Българска стопанска камара (АС на БСК), относно проекта на Наредба за регистъра на арбитражите (Наредбата).

Становището е изготвено от адв. Асен Алексиев – арбитър в АС на БСК, международен арбитър с дългогодишна практика в арбитражни производства пред Международната търговска камара в Париж, Световната организация по интелектуална собственост в Женева, Швейцария, Виенския международен арбитражен център и други международни арбитражни институции със седалище в чужбина, член на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара в Париж през периода 2007 – 2015 г.

Следните разпоредби от проекта за Наредба за арбитражите, могат да създадат ненужни затруднения, забавяния и разноски във връзка с арбитражните производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина:

1. Относно чл.2, ал.4 от Наредбата

Тази разпоредба изисква всички заявления да се подават с квалифициран електронен подпис.

Тъй като Законът за арбитража, както и чл.6, ал.1 от Наредбата изискват заявлението за вписване на арбитражното производство да се подаде в 7-дневен срок от формирането на арбитражния състав, изискването за използване на квалифициран електронен подпис може да създаде сериозни затруднения и забавяне по отношение на чуждестранни арбитри, които не разполагат с квалифициран електронен подпис или чиито издадени в чужбина електронни подписи не могат да бъдат използвани за целите на вписването. Заявлението трябва да бъде подадено от едноличния арбитър или съответно от председателя на арбитражния състав, които много често са чуждестранни граждани без никаква връзка с Република България.

Предлагаме в чл.2, ал.4 от Наредбата да се даде възможност за подаване на заявления от чуждестранни арбитри и в писмена форма, така както е предвидено в чл.4, ал.8 от Наредбата.

1. Относно чл.6, ал.5, т.1 и чл.6, ал.6 от Наредбата

Тези разпоредби изискват представяне в Регистъра на арбитражите на искането за разглеждане на арбитражния спор, на съобщенията за заседания по делата и на арбитражните решения.

В огромното мнозинство от случаи, в които се разглеждат арбитражни производства пред чуждестранна арбитражна институция, производствата са на английски език или на друг чужд език. Това означава, че в тези случаи искането за разглеждане на арбитражния спор, съобщенията по делото, и арбитражните решения също ще бъдат на чужд език. Разпоредбите на чл.6, ал.5, т.1 и чл.6, ал.6 от Наредбата не уточняват на какъв език трябва да бъдат представени документите, посочени в тях и дали ще се изисква превод на български език на документите, които са на чужд език, а практиката на българските институции е да изискват производствата пред тях да се провеждат на български език и документите на чужд език да се придружават от превод на български език. Същевременно, Законът за арбитража изрично позволява международните арбитражни производства да се провеждат на чужд език, и няма никакво основание и оправдание да се изисква превод на български език на документи по такива производства за целите на вписването в Регистъра на арбитражите. Изискване за такъв превод ще причини неоправдани значителни забавяния и сериозни разноски.

Предлагаме в чл.6, ал.5, т.1 и в чл.6, ал.6 от Наредбата да се уточни, че искането за разглеждане на арбитражния спор, съобщенията за заседания по делото, и арбитражните решения се представят на езика, на който са изготвени, без да се изисква превод на български език.

1. Относно чл.6, ал.5, т.2 от Наредбата във връзка с чл.4, ал.7 от Наредбата и Приложение №2 към чл.4, ал.7 от Наредбата

Съгласно тези разпоредби, арбитърът в арбитражно производство с място на арбитраж на територията на Република България, образувано пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, следва да представи декларация, с която декларира, че заявените от него обстоятелства в заявлението са истинни.

Съгласно чл.6, ал.2 и ал.3, заявлението следва да съдържа, измежду другото, и данни за страните по делото – име или наименование и адрес; дата на постъпване на искането за разглеждане на спора (искова молба); и наименование, идентификационен номер и седалище на чуждестранната арбитражна институция.

Предвид установените международни стандарти за избягване на конфликти на интереси, обичайната практика на международните арбитражни институции е да определят като еднолични арбитри и председатели на арбитражни състави лица с друго гражданство, които не са имали предишни контакти със страните. До назначаването им по делото, арбитрите имат контакт единствено с арбитражната институция, която ги назначава, и няма как да проверят дали данните за страните са истинни. Такава декларация не се изисква от самите страни и от техните процесуални представители по Наредбата. Освен това, данните за датата на постъпване на искането за разглеждане на спора биха могли да бъдат удостоверени единствено от арбитражната институция, в която е постъпило искането.

По тази причина, и предвид краткия 7-дневен срок за заявяване, не би следвало да се изисква от арбитрите да декларират истинността на заявените от тях обстоятелства относно страните и относно датата на постъпване на искането за разглеждане на спора.

Предлагаме текстът на декларацията в Приложение №2 към Наредбата да се измени в смисъл, че деклараторът декларира, че заявените от него данни отговарят на данните в приложените към заявлението документи.

Обръщаме също така внимание, че чуждестранните арбитражни институции нямат идентификационни номера, и такива не би следвало да се изискват.

1. Относно чл.12, ал.2 от Наредбата

В случаите, когато се вписва арбитражно производство с място на арбитраж на територията на Република България, образувано пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина, тази разпоредба възлага на служителите от МП да проверят пълнотата на приложените към заявлението документи, както и истинността на данните относно чуждестранната арбитражна институция. Разпоредбата не предвижда ред и критерии за извършване на тази проверка, и не е ясно в какви случаи служителите от МП може да решат, че документите не са пълни или че данните относно чуждестранната арбитражна институция не са истинни. Освен това, обръщам внимание, че Наредбата изисква заявителят да подаде декларация за истинност и вярност с оригинала на представените документи.

Предвид изложеното, с цел предвидимост и правна сигурност, предлагаме проверката, извършвана от служителите на МП по отношение на заявления за вписване на арбитражни производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред постоянни арбитражни институции със седалище в чужбина, да се ограничава до пълнотата на подадените данни и съответствието им с представените към заявлението документи.

1. Относно чл.19, ал.3 от Наредбата

Тази разпоредба предвижда издаването на справки по имена на страна по дело, съдържаща данни за наличието и броя на арбитражните дела, в които страната участва. Съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата, справките се извършват чрез публичния интерфейс на Регистъра, което означава, че всеки има достъп до тях.

Издаването на справки за наличието и броя на арбитражните дела, в които участва дадено лице, не защитава никакъв легитимен интерес, разкрива чувствителна информация на лицето, и противоречи на разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.1 от Наредбата, която ограничава свободния достъп до Регистъра само до информацията за арбитражните институции, имената и професиите на арбитрите към тях.

Предлагаме чл.19, ал.2, т.5 и ал.3 от Наредбата да отпаднат. 

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК