site.btaНачалникът на отдел "Селско стопанство" на Тараклийския район Димитър Георгиев представи доклад, посветен на състоянието на района

"За да може районът да съществува и да отстоява своите позиции, той трябва да има положителен икономически баланс. Не може да се говори за запазване на района, ако икономиката е в състояние на банкрут. Районът трябва да демонстрира растеж, развитие и ефективност. И това е възможно", посочи началникът на отдел "Селско стопанство" на Тараклийския район Димитър Георгиев в доклад, представен на тържествено заседание, посветено на юбилея на района.

В своето изказване Георгиев представи подробен анализ на състоянието на аграрния сектор и на преобразованията, които отрасълът е преживял през последните десетилетия.

Преминаване от съветската система към пазарна икономика

В началото на своето изказване той припомни, че селското стопанство на района е преминало през редица сериозни трансформации. До 1991 година работата се е извършвала по съветска методика: съществували са ясни планове, задания, технологични инструкции и разпределение на произведената продукция. След провъзгласяването на независимостта на Молдова секторът се е оказал в условията на пазарна икономика, за която местните специалисти не са имали опит. Прекъсването на икономическите връзки след разпадането на СССР, трудностите на 90-те години и промяната на формата на собственост са оказали сериозно влияние върху ефективността на стопанствата.
Особено значима промяна е внесла програмата "Pămînt" ("Земя"), в рамките на която държавните средства за производство – земя, техника, имущество – са преминали в частния сектор. "Ние трябваше сами да се ориентираме, да определяме обемите, направленията и пазарите на реализация", посочи Георгиев.

Структура на земите и тяхното запазване

Въпреки сложните преходни процеси площите на земеделските земи в района практически не са се променили. Освен това след преминаването на три населени места под управление на Тараклия през 1994 година територията на района се е увеличила с около 1500 хектара. Общо районът разполага с 51,5 хиляди хектара земи за земеделско ползване, от които 49 хиляди са обработваеми, добави той.

Производствени показатели

Георгиев отбеляза, че обемите на производство на зърнени, зърно-бобови и технически култури не са намалели, а през някои години районът е достигал до 200 хиляди тона реколта – ниво, което по онова време е било практически недостижимо.

Проблемът с многогодишните насаждения и животновъдството

По думите му сериозно предизвикателство остава съкращаването на площите с лозови масиви и овощни градини. До 1991 година районът е имал 9 хиляди хектара лозя, а днес – около 3 хиляди. Площите с овощни градини са намалели от 2600 хектара на 280 хектара. Причините са както обективни, така и субективни. Въпреки това през последните години засаждането на многогодишни култури, особено лозя, се активизира: създават се модерни масиви с капково напояване, подпорни конструкции и системи за формировка. Пример е частен стопански субект (SRL), който миналата година е получил 427 центнера грозде от хектар – показател, смятан преди за недостижим. Животновъдството също преживява спад: ако през 1991 година в района е имало 10 хиляди глави едър рогат добитък, то днес – едва 1200. Поголовието на свине е намаляло от 18 хиляди на 6 хиляди.

Модернизация на техниката и стопанствата

През последните десет години в района е настъпила мащабна модернизация на аграрния сектор. По думите на Георгиев до 80 на сто от площите се обработват със съвременна, високопроизводителна селскостопанска техника.
Особеност в района е, че 80 на сто от земите се обработват от големи икономически оператори, което изисква отделен подход при субсидиране, компенсиране и дотации. "Не могат да ни поставят в един ред с дребните и средните стопанства – половината от действащите норми просто не работят при големи площи", отбеляза той.

Недостатъчна преработка

Един от ключовите проблеми, посочени от Георгиев, е ниският дял на преработената продукция. Около 90 на сто от селскостопанската продукция се продава като суровина. "Ние губим приходи, а преработвателите печелят три пъти повече. Тази ситуация трябва да се промени – и ние ще работим по това", заяви той.

Кадрови проблеми

Отделна част от доклада беше посветена на острия недостиг на работна ръка. Преди 15 години в аграрния сектор на района са работили 40 на сто от жителите, а днес – едва около 20 на сто. Заради липсата на работници фермерите не могат да разширяват площите с многогодишни насаждения. Недостигът на механизатори, шофьори, стругари, заварчици и слесари остава най-сериозният проблем. Георгиев подчерта, че техниката, която често струва стотици хиляди или милиони евро, изисква висококвалифицирани специалисти. "Днес комбайнът е като ходещ самолет. Една грешка може да струва много – и това са частни инвестиции", отбеляза той.

Икономическите показатели – основа за запазването на района

Особено място в своето изказване Георгиев отдели на въпроса за икономическата устойчивост на Тараклийския район. Той подчерта, че запазването на района като административна единица е невъзможно без положителни икономически и финансови резултати. "За да може районът да съществува и да отстоява своите позиции, той трябва да има положителен икономически баланс. Не може да се говори за запазване на района, ако икономиката е в състояние на банкрут. Районът трябва да демонстрира растеж, развитие и ефективност", подчерта Георгиев. Той добави, че районът не добива злато и не произвежда нефт, но може да осигури устойчиво развитие чрез селското стопанство, ако потенциалът бъде използван правилно.

Икономически перспективи и заключение

В заключение началникът на отдела посочи, че районът остава аграрен по своята същност и селското стопанство ще продължи да бъде приоритет. При правилен подход районът отново може да бъде сред водещите, както вече е било в определени години. "Имаме история, имаме опит и имаме потенциал. Нужно е да привличаме кадри, да развиваме преработката, да модернизираме производството и да работим заедно за бъдещето на района. Поздравявам всички с днешния празник и желая здраве и успехи", завърши Димитър Георгиев.

Освен Димитър Георгиев в тържественото събитие, посветено на 115 години от създаването на Тараклийската околия, 85 години от образуването на Тараклийския район и 45 години от неговото възстановяване, с поздравления и доклади участваха председателят на район Тараклия Лазар Дерменжи, Алла Карагьоз – по материалите от дипломната работа "История на района Тараклия (1940–2008 г.)", Степан Цолов – с доклада "Развитие района 2003–2007 г.: проблемы и достижения", както и Василий Минчев, бивш редактор на районния вестник "Свет", който представи доклада "Цели и задачи районной газеты "Свет".

Своите изследвания и дейност представиха също Николай Куртев – председател на Тараклийския филиал на Съюза на писателите "Искра" и председател на Съюза на ветераните на район Тараклия, с доклада "О деятельности Союза писателей "Искра", о работе союза ветеранов, о династии семьи Куртевых", както и Иван Боримечков – създател и бивш директор на театъра на бесарабските българи "Смешен петък", който изнесе доклада "О создании и достижениях театра бессарабских болгар "Смешен петък". С доклад "Музейное дело и туризм в районе Тараклия" се включи и Татяна Некит, директор на Музея на културното наследство в град Тараклия.

Темата "Будущее Тараклийского района глазами молодежи" беше представена от Герги Даниил – студент във филиала на Русенския университет "Ангел Кънчев" в Тараклия.

В програмата бяха включени и музикални изпълнения на местни артисти, а в залата бяха подредени изложби с исторически, културни и архивни материали. Празничната програма започна с поднасяне на цветя пред паметника на първия председател на Тараклийската околия Иван Беров. Честването завърши с прожекция на филма "Юбилею района Тараклия посвящается" и прием.