site.btaПроектопромените в Закона за съдебната власт ще допринесат за по-ефективното функциониране на съдебната власт, смятат от Съюза на съдиите

Проектопромените в Закона за съдебната власт ще допринесат за по-ефективното функциониране на съдебната власт, смятат от Съюза на съдиите
Проектопромените в Закона за съдебната власт ще допринесат за по-ефективното функциониране на съдебната власт, смятат от Съюза на съдиите

Комплексната оценка на Съюза на съдиите в България (ССБ) е, че проектът на промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) е напълно съобразен с последните изменения в Конституцията и ще допринесе за по-ефективното функциониране на съдебната власт, каза в интервю за БТА председателят на Съюза Татяна Жилова.

Според нея новите положения в законопроекта по отношение на номинирането и избора на членовете на професионалната квота на двата съвета – съдебния и прокурорския, са насочени към оптимизирането на процедурата и създаването на гаранции за прозрачен и честен вот. 

Положителното в предложения проект за ЗСВ са поставените изисквания за характеристики на електронната система за дистанционно гласуване и одитирането й, които да преодолеят установените недостатъци и да обезпечат сигурността на дистанционното гласуване, каза тя.

Целта на законопроекта е да гарантира професионализъм и партийна неутралност на парламентарната квота. Предложена е ясна дефиниция за “партийно неутрално лице“, която е лесна за прилагане и ще облекчи процеса по номиниране и допускане на кандидатите, припомни Жилова.

Следва пълният текст на интервюто:

Наскоро приключи общественото обсъждане по предложените промени в ЗСВ. Отговаря ли според ССБ проектозаконът за ЗСВ в пълна степен на измененията в Конституцията?
Да, комплексната ни оценка е, че проектът е напълно съобразен с последните изменения в Конституцията и ще допринесе за по-ефективното функциониране на съдебната власт.

Една от най-важните промени е свързана със статута на изборните членове на Висшия съдебен съвет. Как трябва да постъпи законодателят?
В периода от 1992 г. до 2007 г. изборните членове на ВСС не преустановяваха правораздавателната си дейност, а я съвместяваха с административните си задължения в кадровия орган, подпомагани от администрацията на ВСС. При сегашния правен режим изборните членовете на ВСС не правораздават, а осъществяват само административни функции. Практиката показа, че кадровият орган се откъсна от проблемите на съдиите. С последното изменение на Конституцията бе изрично предвидено, че изборните членове запазват съдийския си статут, т.е. те не изгубват качеството си на съдии, следователно
тяхното основно задължение остава да правораздават. Това според нас не е крачка назад, а връщане към нормалното функциониране на съдебната власт. При съществуващата кадрова обезпеченост на администрацията на ВСС и съвременните средства за комуникация, съвместяването на двете дейности не може да е проблем. Честа практика и към настоящия момент е членовете на ВСС да не присъстват лично в заседанията, а да се включват онлайн. Разбира се, натовареността на изборните членове в съдебния орган трябва бъде съобразена с допълнителните им функции в кадровия орган. 

Съгласни ли сте с текстовете за процедурата за номиниране и избор на членовете на Висшия съдебен съвет от професионалната квота и от Народното събрание?
Новите положения в законопроекта по отношение на номинирането и избора на членовете на професионалната квота на двата съвета – съдебния и прокурорския, са насочени към оптимизирането на процедурата и създаването на гаранции за прозрачен и честен вот. Нека да припомня, че миналите избори за членове на ВСС от професионалната квота бяха проведени чрез електронна система за дистанционно гласуване, която не гарантираше нито аветничността на вота, нито анонимността му, нито правилното му отчитане, поради което възникнаха много съмнения за манипулиран вот.

Положителното в предложения проект за ЗСВ са поставените изисквания за характеристики на електронната система за дистанционно гласуване и одитирането й, които да преодолеят установените недостатъци и да обезпечат сигурността на дистанционното гласуване. Предвижда се също  изслушването на кандидатите и гласуването да се извърши в два последователни почивни дни, а не през една седмица – промяна, която според нас ще повиши избирателната активност сред съдиите.

По отношение на номинирането и избора на парламентарната квота законопроектът се стреми да ограничи политическото влияние. Натрупаният опит до сега доказа, че изборът на членовете на парламентарната квота е резултат от безогледни партийни договорки и взаимни услуги между политическите партии, разпределяне на „порциите“ във ВСС, без да се отчитат професионалните качества и нравственият интергритет на кандидатите, поради което и логично в общественото пространство се наложи изразът „политическа квота“, изразяващ точно нейния характер. Обществото толкова е свикнало с това положение, че не прави разлика между парламентаризъм и партийност.

Целта на законопроекта е да гарантира професионализъм и партийна неутралност на парламентарната квота. Предложена е ясна дефиниция за “партийно неутрално лице“, която е лесна за прилагане и ще облекчи процеса по номиниране и допускане на кандидатите. Разширен е кръгът на лицата, които могат да правят номинации, като са включени Висшият адвокатски съвет и представители на трите водещи юридически факултета според рейтинга на МОН. Косвено чрез депутати номинации могат да правят и представители на гражданския сектор. Това са нови положения в процедурата, които по наше мнение я правят по-демократична, отворена към гражданите и юридическите среди, които са извън съдебната власт, и я връщат към стандартите за парламентаризъм.

Друг от важните въпроси е свързан със статуса на съдиите. Какви промени са нужни в тази посока?
Статутът на съдиите е система от много институти – несъвместимост, несменяемост, права и задължения, подбор, кариерно израстване, атестиране, дисциплинарна отговорност, продължаващо обучение и квалификация. Ако не възразявате, ще се спра само на подбора и кариерното израстване, също така и на командироването, тъй като според мен това са темите, които в най-голяма степен се разпознават от обществото като проблемни.

И с право, именно процедурите по подбор, кариерното израстване и командироването се установиха като механизми за прокарване на влияние в съдебната система. Проектът за ЗСВ се стреми да въведе по-добра прозрачност при конкурсите за първоначално встъпване и повишаване, като по-подробно урежда критериите за оценка на кандидатите. Възстановява се отново събеседването с кандидатите за повишаване в длъжност – процедура, която ако се провежда добросъвестно, ще даде много по-добра представа за качествата на кандидатите. А ако се води протокол от събеседването или се
прави запис, това ще намали субективизма при оценяването. Считаме също за положителна промяна обжалването на резултатите от конкурсите да се извършва пред смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), аналогично на изборите за членове на ВСС.

Специално внимание искам да обърна на ограничаването на срока за командироване на съдиите до 12 месеца и забраната командироването да бъде продължено в същия съд за период от две години. Така институтът на командироването се съобразява със същинското си предназначение – да бъде извънреден способ за решаване на извънредни и краткотрайни кадрови нужди, а не скрита форма за кариерен растеж и механизъм за създаване на зависимости.

Заложени са промени в закона, които касаят Инспектората към ВСС и Националния институт на правосъдието (НИП). Как да бъде променен ЗСВ в тази посока?
Преди последното измнение на Конституцията и при сегашния ЗСВ инспекторатът е изцяло политически орган – подчертавам политически, а не парламентарен, аналогично на „политическата“ квота във ВСС, работи неефективно и се ползва с изключително ниско доверие. Целта на предложения проект за ЗСВ е да даде засилени гаранции за обективност и безпристрастност на избора на инспектори и главен инспектор , така че да се ограничат партийните и други нерегламентирани влияния. Освен че са завишени изискванията към кандидатите, законопроектът предоставя възможност на общите
събрания на ВКС и ВАС, както и на прокурорите от Върховната прокуратура и на следователите от Националната следствена служба (НСлС) да правят номинации.

Ролята на НИП за обучението и поддържането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите е с особено голямо значение, особено за младшите съдии, включително и за финалния изпит в края на задължителното обучение. Одобряваме новите положения, свързани с възможността действащ съдия да бъде избран за директор на НИП.

/ТТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:04 на 20.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация