site.btaЗелени идеи, зелени практики

Разделно събиране на отпадъци, рециклиране, пестене на вода и енергия, пътуване с градски транспорт или ходене пеша са част от екосъобразните практики, с които депутати допринасят за опазването на природата. По случай Деня на Земята БТА попита народни представители от седемте парламентарни групи как те съдействат за опазването на околната среда. 

Опазването на околната среда е тема, която ще бъде обсъждана и на специална конференция на 29 април в Русе в рамките на инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент.

Начинът, по който изразходваме нашите ресурси, е такъв, че една планета няма да ни бъде достатъчна, затова всички носим отговорност с поведението си, заяви Цветелина Заркин от „Продължаваме Промяната“.  Според нея всеки носи лична отговорност, а родителите трябва да дават примери на децата. Всяко наше действие има последствие, допълни тя. „В нашето семейство разделяме отпадъци, говорим откъде идва водата и колко е ценна. Когато купуваме нещо, обсъждаме от какво е направен продуктът“, разказа Заркин. Тя открои като проблем отпадъците – те лесно достигат до почвата, а оттам се замърсява и храната.

Младен Шишков от ГЕРБ-СДС определи като недопустимо изхвърлянето на отпадъци в природата. Ако в града все пак има някакво организирано сметосъбиране и сметоизвозване, в планината няма кой да направи това вместо нас, посочи той. Шишков каза, че осъзнава ангажимента на Народното събрание в прилагането на законодателни мерки в полза на природата. Той смята, че през последните години са били транспонирани европейските директиви в тази посока, но все още някои текстове трябва да се прецизират, за да станат по-ефективни. По думите му, обаче, това не е едностранен процес. Каквито и закони да приемем, ако не се измени мисленето на хората, много трудно ще се промени средата, в която живеем, посочи той. Една от екосъобразните практики, които прилага в ежедневието си, е да намали използването на хартия. Разпечатвам двустранно текстовете, които са ми необходими, или често чета от таблет, когато правя изказвания от парламентарната трибуна, посочи той.

Фатме Рамадан от ДПС каза, че всяка година се включва в кампании за почистване на паркове, събиране на отпадъци и засаждането на дървета. От дете знам, че лампата не трябва да е включена, ако няма нужда от нея, както и да не се оставя течаща вода, каза тя. В ежедневието си тя се стреми да не използва найлонови торби. Това са на пръв поглед дребни неща, но те водят до пестене на природен ресурс, каза Рамадан. Според нея една малка стъпка е хората да спрат да изхвърлят касовите си бележки на излизане от магазина на улицата. По думите й, възрастните трябва да са пример за децата.

Явор Божанков от „БСП за България“ каза, че полага усилия да възпитава децата си да са отговорни към природата. Той посочи като добра практика разделянето на отпадъци и тяхното рециклиране. „Най-важното наследство, което ще оставим на поколенията, е околната среда“, коментира той. Нашето консуматорско общество отиде твърде далеч – много често купуваме нещо само защото можем да си го позволим, а не защото наистина имаме нужда от него, отбеляза Божанков. Той не ползва автомобил, ако това наистина не му се налага. В града разчита на метро, велосипед, а напоследък най-често ползва електрически скутер. Божанков се старае и в дома си да прилага екосъобразни практики – събиране на дъждовна вода и използване на помпа за напояване. Планувам да инвестирам в панели за собствено производство на електричество, допълни той. Божанков обърна внимание, че България и Европа са бедни на суровини, тъй като повечето от тях идват от отпадъците (метали, пластмаса, хартия). И обясни, че заради това е важно как управляваме отпадъците, защото това се превръща във въпрос на национална сигурност, защото „най-важното наследство, което ще оставим на поколенията, е околната среда“.

Пламен Абровски от „Има такъв народ“ коментира, че хората са длъжници на природата. „Когато ние си отидем, единствено природата е това, което ще оставим на нашите деца. Природата е инвестиция в бъдещото за поколенията“, каза той. Според него екосъобразното земеделие е важно. Когато крайният потребител търси храна, той трябва да търси екологично произведена такава. По този начин може да имаме много по-голям ефект върху промените на климата и опазването на околната среда, обясни депутатът. Освен да популяризира тази тема, той има кауза да подобри културата на ловците. По думите му е важно при лова да не се нарушава екоравновесието. Той смята, че ловците трябва да се грижат за биоразнообразието, да правят хранилки и други.

Трябва да почитаме Земята не само на днешната конкретна дата, посочи Зорница Стратиева от „Демократична България“ (ДБ). От години тя се включва в кампании за почистване. Участва активно в тази на Риболовния клуб „Балканка“ за почистване на реки. Стратиева обърна внимание, че в деретата на реките се събира голямо количество отпадък. „Кампаниите за почистване са правилен подход за превъзпитаване на обществото“, смята тя. Стратиева сподели, че няма шофьорска книжа и се придвижва с градския транспорт. Според нея за междуградско пътуване най-добре е да се разчита на БДЖ. Стратиева даде и друг пример за екосъобразна практика – да спираме кранчето на водата, докато си мием зъбите. Тя е убедена, че културата за опазване на околната среда започва от семейството и си спомня, че нейните родители никога не са си позволявали да изхвърлят угарките от цигарите на земята, въпреки че са били активни пушачи. Много е важно хората да знаят, че колкото по-чиста пазим околната среда, толкова по-добър ще бъде и нашият живот, подчерта тя.

Искра Михайлова от „Възраждане“ вижда тясната връзка между енергетиката и екологията. Тя смята, че двете ресорни министерства трябва да работят в изключителна симбиоза. Михайлова коментира, че Министерството на околната среда и водите трябва по-сериозно да се заеме с конкретните си правомощия по контрола за опазването на природата. Като слабост в работата на министерството тя посочи проблема с разделното събиране на отпадъци. Общините не могат да решат този проблем заради липса на адекватно национално законодателство, посочи тя.