site.btaВ България между 100 и 200 хиляди души се нуждаят, но не получават грижи за продължителен Ковид, заяви в Бургас проф. Коста Костов


Има доказателства, че физикалната рехабилитация има имуномодулиращ ефект при лечението на Long Covid (от англ. - продължителен или дълъг Ковид - бел.а.), подобрява защитата на организма и упражненията наистина помагат. Това е доказано в научно проучване. Рехабилитационните програми обаче не подобряват всички сипмтоми. Това отбелязва професорът по белодробни болести Коста Костов от Медицински център INSPIRO. Той представи актуални данни от май тази година, отнасящи се до диагнозата продължителен Ковид по време на Четвъртата национална конференция за здравен туризъм, която се провежда днес в Бургас.
Проф. Костов отбеляза, че такава диагноза не съществува все още в България и пари за лечението ѝ не се дават. Участниците в конференцията се съгласиха с него, че за дълъг Ковид изобщо не се говори. Макар Министерство на здравеопазването да няма официални данни, той посочи, че в България между 100 и 200 хиляди души се нуждаят, но не получават специализирани грижи за продължителен Ковид. Според него обаче профилактиката на това заболяване има потенциал за развитие като част от здравния туризъм у нас.
Той даде като пример тройно нарасналите разходи за здравеопазване в Германия, особено през последните години след добавянето на лечението на продължителен Ковид. Общата сума за 2024 г. е над 60 млрд. евро. В това число влизат тройно повече разходи за тази диагноза в сравнение с миалагичен енцефаломиелит със синдром на хронична умора - състояние, което в България се идентифицира като "поствирална астения".
Проф. Костов заяви също, че България е на второ място по смъртност от Ковид и то с лъжливи данни, като допълни, че застава зад думите си и може да ги докаже. "Списание Economist преди по-малко от две години публикува данни от България, в които показва, че в надсмъртността, която е дадена за Ковид, има една допълнителна смъртност от 30-40 хиляди, която е необоснована“, заяви специалистът по белодробни болести. Според него тези цифри се дължат именно на продължителния Ковид. Затова и той смята, че действителната смъртност от Ковид в България не е от около 40 хиляди, а е от близо 80 хиляди души.
Като обнадеждаващи проф. Костов посочи данните, че дори и след тежко протичане на острата фаза на Ковид, може да настъпи пълно възстановяване. В същото време дори и след леки форми може да настъпят продължителни симптоми. Най-често се наблюдават три фенотипа на заболяването - респираторен, когнитивен и хронична умора. Освен това липсва диагностичен тест и биомаркери за активен дълъг Ковид, както и прогностични маркери за развитие на продължителен Ковид.
Проф. Костов подчерта пред колегите си на конференцията, че диагнозата продължителен Ковид не е за изключване, а данните посочват още, че до 35% от пациентите с остра инфекция могат да страдат от нея.
/ТТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина