site.btaОтглеждането и възпитанието на кучетата зависи от хората, каза проф. Красимира Узунова

От хората зависи възпитанието и отглеждането на тези иначе толкова добронамерени животни - кучетата. Това заяви в интервю за БТА проф. Красимира Узунова, д.в.м., преподавател във Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет - Стара Загора. Тя е ръководител на катедра "Общо животновъдство", секция "Хигиена, етология и защита на животните". Коментарът на Узунова е по повод случая в Долна Оряховица, при който жена загина след нападение на кучета.

Специалистът е на мнение, че поведението на животните зависи от грижата, положена за тях. По думите ѝ при отглеждане на кучета е добре да се определи типът на нервната система на животното, което да предопредели стъпките за неговата социализация. Типизиране на нервната система на кучето в България все още не е въведено, макар че то е важно, отбеляза Узунова.

На въпрос има ли външни признаци, предвещаващи проявата на агресия, преподавателят посочи безпричинното ръмжене, оголването и щракането на зъби. Узунова съветва, колкото и да е трудно, при среща с такова куче човек да запази самообладание и да не бяга. 

Следва пълният текст на интервюто:

Проф. Узунова, как ще коментирате трагичния случай в Долна Оряховица, при който жена беше разкъсана от кучета?

- Не съм много добре запозната, но мога да кажа, че е недопустимо в 21 век да загинеш по този зверски начин. За такива случаи са виновни хората. Ако стопанинът на животните ги беше обгрижвал както трябва, защото те нямат място на улицата без повод и наблюдение, това нямаше да се случи. Домашните любимци винаги трябва да са се разхождат под контрол на собственика, само тогава ще избегнем такива инциденти като в Долна Оряховица и село Мокрище преди няколко години. От хората зависи възпитанието и отглеждането на тези иначе толкова добронамерени животни.

Има ли външни белези, сигнали, които да ни подскажат, че кучето е агресивно?

- Да, съществува такъв поведенчески модел от страна на кучето, който най-общо казано включва три поведенчески активности, които могат да ни подскажат на прима виста, че животното е агресивно. Това са безпричинно ръмжене, оголване на зъби, щракане с тях във въздуха, след което последва ухапване. Нека акцентирам, че и трите етологични признака се проявяват без конкретен повод. Страхът е този, който поражда принципно агресията. 

В тази връзка не можем да не отбележим, че агресията бива два вида - нормална и патологична. Нормалната е тази, когато кучето съвсем в реда на нещата се впуска да защити стопанина си, например, ако той е в опасност. Патологичната се проявява без конкретен повод - липсва целенасочено дразнене на кучето от субект или обект.

Каква трябва да е реакцията на човек при среща с такова куче?

- Когато човек срещне агресивно куче, не трябва да бяга, а да запази спокойствие, което е много трудно, разбира се, като това зависи и от темперамента на човека. Ако човек побегне, животното се дразни, настървява. Следователно, трябва да се запази самообладание. Бягството, особено ако човек няма къде да се скрие наблизо, е по-лошият вариант. По-добре е да започне да говори на кучето спокойно, да не ръкомаха много с ръце и разбира се, да потърси помощ съобразно конкретната ситуация.

Поведението на човека се предава на кучето - ако той излъчва страх и тревожност, и кучето ще се страхува и ще бъде тревожно. Страхът поражда агресията.

Занижен ли е, според Вас, контролът за отглеждането и развъждането на смятаните за по-агресивна порода кучета като питбулите?

- Да, контролът е занижен, защото съществуват много нерегистрирани обекти (ферми) за развъждане на такива кучета, а стопаните нямат необходимото познание за това. Оттук произтичат проблемите като неправилно социализиране на животните поради неуспешно отглеждане, неотговарящо на ветеринарномедицинските изисквания, развитие на патоетология при животните, както и увеличаване на безпризорната кучешка популация.

Може ли поведението на кучетата да се промени при работа със специалист, ако вече е проявило агресия, изразяваща се в хапане?

- Да, след работа със специалист, кучето е възможно да бъде превъзпитано. В тази връзка бих искала да поясня, че приобщаването на  животното към околната среда, социализирането му, бива първично и вторично. Първичното се случва между третата седмица и третия месец след раждането му. Ако през този период възпитанието му е правилно, животното ще развие успешен поведенчески модел, който е много траен. Ако обаче през периода то е приучвано към зловредни дейности, като например бой между кучета, животното ще стане агресивно.

Вторичното социализиране е възможно да започне на всяка възраст, но то се случва много трудно и е нетрайно. Изисква се много труд и търпение от страна на стопанина, за да се избегнат лошите привички на животното. Социализирането на кучето зависи от типа на нервната му система. Това животно притежава като хората четири типа нервна система (темперамента) - сангвиничен (силен, уравновесен), холеричен (силен, по-малко уравновесен), флегматичен (бавен) и меланхоличен (асоциален, най-слабият тип). Най-достоверни резултати в тази посока се получават чрез различни методи, един от които е „Огледалото на Брето“. Това следва да е през периода на първичното социализиране.

Ако се типизира нервната система, стопаните ще имат правилен подход към своите питомци. Най-лесно се социализират сангвиници и холерици. Много по-трудно се случва с флегматиците и меланхолиците. Следователно ще се изисква много повече време и работа за успешното социализиране на един меланхолик, отколкото на един сангвиник. Ако стопанинът знае, че кучето му е меланхолик, ще бъде наясно, че трябва да работи по-дълго и упорито с него. Типизиране на нервната система на кучето в България все още не е въведено, макар че то е важно.