site.btaМитрополит Иларион: Руската православна църква не иска лидерство в православния свят

Ако искаме да възстановим единството на Православието, е необходим диалог, поясни митрополитът.

Константинополският патриарх Вартоломей обвини Руската православна църква, че претендира за първенство в православния свят, като предостави автокефалия на Абхазия и направи редица други тежки изявления по един от грузинските телевизионни канали. Тези обвинения бяха коментирани в интервю за РИА Новости от ръководителя на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Иларион.

Владика, на какво основание са обвиненията срещу Московската патриаршия, и как ще коментирате твърдението, че следва „идеологията на Третия Рим“ и копнеж да „стане лидер“ на православния свят? 

Това е остаряла реторика още от времето на Студената война, 60-те години на миналия век. Миналата година ЦРУ беше разсекретено и след това публикува редица интересни документи, които леко разкриват тази тема. По това време разузнаването на Съединените щати активно проучваше, в контакти с Константинополския патриарх Атинагор, идеята, че Константинополската патриаршия може да бъде полезна като противовес на съветското влияние върху православния свят. Тогава започнаха да се появяват аргументи, че Руската църква копнее за надмощие в световното Православие, че ние проповядваме идеологията на „Третия Рим“. Впоследствие съответните тезиси бяха озвучени в контактите на ръководството на Фанар (центърът на Цариградската църква в Истанбул - бел. Ред.) заедно с американски дипломати.

А къде тогава е истината - Руската църква не иска да бъде първата в православния свят? 

Разбира се, че не. Това е чиста митологема и съм го казвал много пъти. Доволни сме от мястото си в диптихите. Официалната ни позиция относно лидерството в Православната Църква е изложена в документ, приет от Светия Синод през 2007 г. - всеки може да се запознае с него. Преди принудителното прекъсване на общуването с Константинопол, ние също признахме лидерството на Константинополския престол по чест, в съответствие с формулировката на правилата на Вселенските събори. Няма нито един официален документ на Руската Църква, нито едно официално изявление, нито една реч на патриарха, която да обявява, че Москва е Третият Рим. „Третият Рим“ е религиозно - политическа идея, дошла в Русия от Византия през 16 век. През 1589 г. Константинополският патриарх Йеремия II в Законодателната харта за създаване на патриаршия в Русия нарича Руското царство „Третият Рим, надминаващ всички по благочестие“. Но тази идеология никога не е била официално одобрена в Руската Църква. Да се ​​декларира, че Руската Църква в своите действия се ръководи от идеологията на „Третия Рим“, е все едно да кажеш, че Константинополската патриаршия се бори за изпълнението на така наречената „Велика идея“ (възстановяването на гръцката държава в бившите граници на Византийската империя). Единствената разлика е, че сред константинополските патриарси през 20 век наистина е имало привърженици на „Великата идея“ - на първо място, патриарх Мелетий (Метаксакис). Но сред московските патриарси е нямало нито един, който да изрази подкрепа на идеята за „Третия Рим“.

Съгласни ли сте с тезата на патриарх Вартоломей, че Руската Църква „няма право да дава автокефалия нито на Абхазия, нито на някой друг“? 

Подобна формулировка на въпроса, извинете, сама по себе си е абсурдна. Руската Църква никога не е претендирала за правото да предоставя автокефалия на „никого като цяло“. («to anyone in general»). Константинопол претендира за правото да предостави автокефалия на всеки. Но в историята автокефалията е била предоставена не само от Константинополската патриаршия. Например автокефалията на древната Грузинска Църква е предоставена от Антиохийската патриаршия.

Абхазия и Южна Осетия са признати за канонична територия на Грузинската патриаршия и Руската Църква никога не е оспорвала това.

Но Руската Църква някога все пак е предоставила автокефалия на своите общности в Северна Америка? 

Да, защото Православието в Северна Америка се бе зародило благодарение на проповедта на руските монаси и руските мисионери. Благодарение на техните безкористни усилия и широтата на мисионерските им възгледи и мироглед, Православната Църква на Америка не се изолира в рамките на една национална традиция, но успя да се интегрира дълбоко в живота на своята страна. Сега тя е напълно независима и самобитна Църква, със своя харта и литургични традиции, с вътрешен начин на живот и свой собствен, специален възглед за проповедта и мястото на Църквата в света.

Московската патриаршия нямаше желание и амбиции да получи влияние върху „най-богатата православна общност в Америка“, както разказва за това патриарх Вартоломей? 

Не виждам нищо лошо или унизително във факта, че гръцката диаспора в САЩ подкрепя финансово Константинополската патриаршия. Патриаршията се намира в доста ограничени обстоятелства и при всички случаи тази помощ свидетелства за благочестието и патриотизма на гръцката диаспора в САЩ. Но би било груба грешка да се проектират настоящите финансови отношения между Фанар и гръцката диаспора в САЩ върху историята на мисията на Руската църква в Северна Америка. Мисля, че монахът Херман от Аляска, докато проповядваше на алеутските племена в Кадиак през 18 век, най-малко е мислил за материални изгоди и печалби. Освен това, как даването на автокефалия може да осигури някакви ползи за Руската църква, дори хипотетично?

А уместно ли е сравнението на процеса на признаване на Православната църква на Украйна (ПЦУ), която е създадена на базата на украински разколнически структури и на която Константинопол даде автокефалия, с признаването на автокефалията на Православната църква на Америка (ПЦА)? В действителност, в интервю на Патриарха Вартоломей, ПЦА беше наречена „псевдо-автокефална църква“, която „до ден днешен все още не е призната от никого“? 

Прави впечатление, че тези думи бяха изречени от грузинските медии. Междувременно Грузинската Православна църква призна автокефалията на Православната църква на Америка като една от първите. Автокефалният статус на Православната църква на Америка се признава от значителна част от поместните православни църкви. И разбира се, никой, дори в Константинопол, не се съмнява в каноничното достойнство на Предстоятеля и Епископата на Православната църква на Америка. Патриарх Вартоломей и главите на други Поместни църкви се срещат и служат заедно с Негово Блаженство митрополит Тихон. А колко са предстоятелите, освен самият патриарх Вартоломей, които са били в съслужение с Епифаний Думенко (ръководител на ПЦУ - бел. Ред.)? Дори онези православни йерарси, които под натиск се съгласиха да признаят украинските  разколници, избягват да служат с тях.

Как мислите, откъде патриарх Вартоломей е взел информацията, че Руската църква има епископ в Абхазия и Южна Осетия?

Може би от некомпетентни съветници? Прочетох грузинското интервю и неавторизирания му превод на английски, но гръцката реч на самия патриарх на записа се чува много лошо. Ако патриарх Вартоломей наистина е казал така, то това е заблуда. Руската църква няма епископ нито в Абхазия, нито в Южна Осетия. Отдавна забелязахме, че Константинополската патриаршия е слабо информирана – например, по украинския въпрос.

Какво имате предвид за осведомеността по украинския въпрос?

Фактът, че някои от разколниците, признати от него в Украйна, не са имали апостолска приемственост, патриарх Вартоломей, както чух, не е бил изобщо информиран навреме от неговите съветници. И нашите съобщения по тази тема или не достигнаха до Патриарха, или са били пренебрегвани от него. В Украйна той „възстанови по сан митрополита на Лвов“ - бивш женен протоерей, който преди преминаването си в разкола не е бил нито митрополит, нито е заемал длъжност в катедрата на Лвов. Доклади и документи, официално и неофициално публикувани в защита на нахлуването на Константинопол в Украйна, съдържат редица груби грешки в историята и структурата на вътрешния живот на Руската църква. Мисля, че и в този случай говорим за някакво недоразумение, за лоша информираност на първия човек. Или за друга пропагандна митологема - в духа на баснята за „Третия Рим“ и за предполагаемото ни желание за „световно господство“.

Според  Вас съществува ли някаква възможност за Константинопол да поправи създалата се ситуация?

Има една руска поговорка: „Седем пъти измери и веднъж отрежи!“. Ако искаме да възстановим единството на Православието, имаме нужда от диалог. През август 2018 г. Негово Светейшество патриарх Кирил посети Истанбул. Тогава той предложи на патриарх Вартоломей да не бърза със заключенията, а съвместно и на сериозна научна основа да проучи украинския църковен въпрос. За голямо съжаление на цялото Православие, патриарх Вартоломей тогава каза, че няма време за това.

Оригинал : РИА Новости

Руска православна църква, София

/ПП/