site.btaСилата на "Дарик" е в това, че започва с 'да', казва програмният директор на радиото Константин Вълков

Има много думи - незадължително лоши, които започват с 'не'. Мисля, че силата на "Дарик" е в това, че започва с 'да'. Това казва пред БТА програмният директор на радиото Константин Вълков. 

На 21 януари 1993 година, в 12:00 ч., в българския ефир за първи път на честота 98.3 мегахерца прозвучава "Дарик радио". Отначало радиото разполага с 5 студиа, 20 щатни журналисти, 30 сътрудници и 15 кореспонденти в страната и двама в чужбина. Мотото на медията, която започва с 24-часова собствена програма, е "Всичко желано е възможно само чрез "Дарик радио".

По думите на Вълков, спецификите на разпространение на радиото го превръщат в нещо непреходно, още повече - че десетки години са минали от прогнозите, че то ще умре. Програмният директор смята, че най-силните години на "Дарик" предстоят - защото се разпространява по нов начин, случва се по нов начин и предизвикателствата на журналистиката са други. Нещата се променят и в забързаното ежедневие хората сякаш пропускат да навлязат в по-голяма дълбочина, затова целта на радиото е да анализира, да обяснява и да бъде една стъпка по-надълбоко, казва още той.

Константин Вълков пред БТА, в разговор с Даниел Димитров - за програмата и съдържанието, за най-силните години  на "Дарик" и за най-големите постижения,  за слушателската активност. И още: Умее ли да слуша аудиторията? Всяко радио ли може да бъде фоново? Какво прави радиото непреходно като медия? Как си представя "Дарик" след пет години?

Господин Вълков, приема се, че програмата и съдържанието са най-ценното нещо за една медия...

- Да.

... на какво залага радиото днес, през 2023 година, в това отношение?

- Днес, без претенции да бъде изпреварваща медия, каквато беше преди този бум на социалните мрежи, на който сме свидетели, целта на медии като радиото е да обяснява новините, да дава един по-широк контекст на всичко това, което се случва. В никакъв случай това не изключва условието да бъдем първи, да бъдем изпреварващи. Но нещата малко се промениха и в забързаното ежедневие хората сякаш пропускат да навлязат в по-голяма дълбочина, да надникват под повърхността. Тоест, целта на радиото наистина е да анализира, да обяснява, да бъде една стъпка по-надълбоко, ако мога така да кажа.

Аудиторията днес по-толерантна ли е към радиото като медия, умее ли да слуша? И въобще, това как се променя през годините от Вашата гледна точка?

- Трябва да призная, че ако гледаме данните за развити пазари като Великобритания, Франция, Германия - мисля, че те са много меродавни от гледна точка на слушаемостта на радио - то през последните три-четири години тя се повишава осезаемо. Разбира се, част от причините за това са очевидни - задръстванията. Друга причина е това, което се случи с така наречения "хоум офис" - работата от вкъщи. Много хора слушат радио като медия, която предпочитат, докато работят. Така че данните са много положителни. Мисля, че това се наблюдава и в България - има ръст в слушаемостта на радио. И това за нас, разбира се, е много радващо.

Актуално ли е все още понятието слушателска активност? Има ли я тази активност?

- Слушателската активност е разпределена по нов начин. Има станции, които разчитат сто процента на нея. Една от най-слушаните новинарски станции във Великобритания например разчита сто процента на слушателската активност. Тяхната програма почти 20 часа от денонощието е фокусирана върху включвания на слушатели.

Но днес радиото не е само аудио медия, тя е и визуална. Ние, например, излъчваме голяма част от програмата си и в социалните мрежи - като видео съдържание. Имаме четири камери в студиото. Слушателската активност е такава, каквато е в другите медии през социалните мрежи - коментари, реакции... Така че, в този смисъл, по-скоро не се отличаваме от останалите медии, телевизии, интернет.

Какво прави радиото непреходно като медия?

- Първото нещо - малко и в кръга на шегата - че това е единствената медия, която официално е позволено законово да се слуша в колата. Не си представям, че ще има друга медия скоро, която да замести радиото. Нито можеш да гледаш телевизия - макар че някои хора го правят, нито да ровичкаш в интернет - макар че доста хора го правят. В този смисъл, радиото е непреходна медия.

Второто нещо е, че, без да подценявам силата на радиото и на тези, които слушат - тя е така наречената фонова медия. Можеш да правиш нещо друго, докато слушаш радио. Това също е незаменимо. Много по-трудно е да четеш и да правиш нещо друго, както и да гледаш телевизия, и да правиш нещо друго. Така че спецификите на разпространение на радиото го превръщат в нещо непреходно. Още повече, че десетки години са минали от прогнозите, че то ще умре. Връщам се отново към данните за Великобритания, Франция и Германия, които според мен са много точни. Не само, че се повишават приходите в радио, но и слушаемостта.

Казахте фоново радио. Всяко радио ли може да бъде такова?

- Не. В някакъв смисъл, бумът на аудио стрийминг в музикалните платформи е добре за говорещите станции, каквато е "Дарик". По-скоро, виждаме спад на слушаемостта на музикално радио - защото хората слушат музика по друг начин. Но има ръст на слушаемостта на говорещото радио. Фоново употребявам в добрия смисъл - защото може да се слуша, докато правиш нещо друго.

За Вас кои са най-силните години на "Дарик"?

- Най-силните години със сигурност предстоят. И това не е клише. Мисля, че връщането назад във времето е нещо, което поне за мен не съществува и не важи. Донякъде това е и недъг на характера (Смее се - бел. а.). Защото, нещо като приключи, то приключва на секундата за мен и гледам напред.

Така че наистина - това, което ще се случи утре например, е далеч по-интересно от това, което се е случило вчера. Тъй че най-силните години на "Дарик" предстоят - защото се разпространява по нов начин, случва се по нов начин, а и предизвикателствата на журналистиката са други.

Има ли постижения на "Дарик", с които се гордеете?

- Че хората, които работят в "Дарик", обичат това, което правят. Това е най-голямото постижение. Не работят нито за кариерно развитие, нито за нещо друго, те наистина обичат "Дарик".

Успя ли да се превърне "Дарик" в школа, както всяка голяма медия?

- Мисля, че успя, и това е доказателство. Но пак казвам - това е минало. Трябва да гледаме напред.

Как си представяте "Дарик" след пет години?

- Представям си го с много наситена програма, в никакъв случай неотговаряща на дневния ред, който се налага от социалните мрежи. Със собствен дневен ред. Излъчващо се като видео съдържание. Всъщност, това е...

И накрая, ако трябва да се заиграете с петте буквички на "Дарик"...

- Ще използвам само две от буквите, ако позволите. Има много думи - незадължително лоши, които започват с "не". Мисля, че силата на "Дарик" е в това, че започва с "да".

"ДАРИК" ИСТОРИЯ

На 21 януари 1993 година, в 12:00 ч., в българския ефир за първи път на честота 98.3 мегахерца прозвучава "Дарик радио". Отначало радиото разполага с 5 студиа, 20 щатни журналисти, 30 сътрудници и 15 кореспонденти в страната и двама в чужбина. Мотото на радиото, което започва с 24-часова собствена програма, е "Всичко желано е възможно само чрез "Дарик радио".

Основателят на частното радио Радосвет Радев събира екип от журналисти, познати на слушателската и зрителската аудитория. Иван Константинов е ръководител на репортерите и кореспондентите, Румен Ивайлов е водещ на нощния блок, Емил Братанов е музикален продуцент, Мария Кутева отговаря за бизнес предаванията, Величко Конакчиев е водещ на сутрешния блок.

Първият програмен директор на радиото е Владимир Танев, който започва с амбицията радиото да наложи свой стил за отразяване на актуални събития. Основната насоченост на радиото първоначално е към бизнеса. В предаванията "Финансов канал", "Индустриален канал", "Международен търговски канал" се дискутират актуални и проблемни въпроси от българската икономика. Всеки от слушателите на "Дарик" би могъл да намери нещо за себе си  в неговите предавания "Дарик кафе“, "У дома“, "Купон на изток от рая“, "Докосване“ "Казино 13“, "Играйте с нас“, "Актуална антена“, "Сега“, "Денят“, "Музикална кутия“, "Гонг“.

Без аналог в останалите български радиостанции през 1993 г.  е неделното тричасово предаване "Произведено в България“ на английски език - седмичен обзор с новини от областта на икономиката, политиката и културата, насочен към чуждестранните бизнесмени и дипломати в страната. Едно от най-слушаните предавания на радиото е обзорното предаване "Седмицата", на което автор от 1994 г. до избирането му за генерален директор на БТА на 27 януари 2021 г. е Кирил Вълчев.

Първата извънстолична радиостанция се появява в Добрич. В Деня на народните будители, на 1 ноември в 12:00 ч., "Дарик" излъчва първата си емисия в Добрич, на честота 103,7 мегахерца. През септември 1995 г. радиото вече е водещо в класацията на най-добре предавани новини на частните радиа според допитване на "Галъп". През 1996 г., освен в София и Добрич, "Дарик" има свои студиа във Враца, Горна Оряховица, Кюстендил и Ямбол. През 1997 г. радиото открива регионални студиа в още седем града в страната -  Бургас, Русе, Варна, Пловдив, Пазарджик, Хасково и Шумен. Същата година, на 5 октомври, "Дарик" се мести в модерна 8-етажна сграда в София, първата след тази на БНР, строена специално за радио. На 22 юли 1998 г. "Дарик" открива регионалната си станция в Габрово. Радиото вече има 11 регионални станции в страната, творческият състав на радиото в София е 43 души, над 100 са работещите в него за цялата страна, 15 са външните автори на предаванията, като сред тях са Тодор Колев, Джони Пенков и Николай Кънчев.

През годините по традиция "Дарик", на рождения си ден - 21 януари, подарява ефира на слушателите си, като всички предавания са водени от тях.  От 1996 г.  радиото провежда традиционната си анкета "Политик на годината“ и "Събитие на годината“.  Сред инициативите на радиото са "Мъж на годината“, "Най-добрият град за живеене в България“, "Най-добрите лекари в България“, "Стиховете остават“, "Предай нататък“.

На 20 януари 2000 г. програмата прозвучава за първи път чрез спътника "Интелсат 705“. На  17 октомври 2000 г. "Дарик" получава лиценз за първо частно национално радио. На 15 май 2001 г. открива регионалната си станция в Плевен. На 1 октомври същата година в Благоевград и на 8 октомври в Стара Загора Дарик радио за първи път излъчва регионалните си програми. По-рано - на 14 февруари 2021 г., "Дарик" започва да предава от Велико Търново. На 29 април 2003 г. Дарик радио открива регионалната си станция в Сливен. От 2011 г. в София започва излъчвания радио "Дарик 18“, което от 14 февруари 2014 г. е радио "Дарик носталжи".

От създаването на "Дарик" през 1993 г. до смъртта му на 6 август 2021 г. председател на съвета на директорите и негов изпълнителен директор е основателят на радиото - Радосвет Радев. "Дарик радио" е неговата сбъдната мечта. То носи името на древната персийка монета дарик, съществувала по времето на персийския цар Дарий (380 пр. н. е - 330 пр. н. е.).  От септември 2021 г. главен изпълнителен директор е предприемачът Христо Христов, започнал кариерата си в "Дарик". Според проучване от юли 2021 г. "Дарик радио" е най-слушаното радио в София и третото по слушаемост в страната. 

/ДД, МГ, екип "Справочна информация" / БТА