site.btaДългият сръбски завой към Китай

От 2 до 4 септември сръбският президент Александър Вучич посети китайската столица Пекин по повод честванията на 80 години от края на Втората световна война, а през май присъства на военния парад в Москва по същия повод, и така продължи да се движи по дългия сръбски завой на Изток, който все повече отдалечава бившата югорепублика от Европейския съюз и Запада. 

Стоманена - така нарече дружбата между Сърбия и Китай Александър Вучич през юли, когато Европейският съюз втвърди тона и предупреди Китайската народна република, втора по население в света след Индия, че европейският пазар е отворен за китайските стоки, но не вижда съответната реципрочност от страна на Пекин.

Днес китайският президент Си Цзинпин след срещата си с Вучич също използва определението "стоманено" по отношение на приятелството между двете страни.

В Пекин сръбският президент се срещна с повече от дузина китайски фирми, благодари им за инвестициите, окуражи ги да продължат и отправи молба Китай да продължи да прави бизнес в Сърбия.

Междувременно сръбските власти обявиха, че Китай е най-големият инвеститор в Сърбия с вложения от 7, 2 милиарда евро за 2025 г., а търговският обмен между двете страни е 8,5 млрд. евро. 

Вучич определи срещата си днес в Пекин със Си Цзинпин като много сърдечна и сподели подробности от разговорите.

„Научавам много от Си. Той удължи срещата ни с около 15 минути. И говори извън обичайното, което е рядкост за китайски президент. Той прави това, когато е с приятели. Говорихме си и малко за история, за миналото. Запознах го с историята на сръбския народ, а той ме запозна с това, през което са преминали китайците“, каза Вучич и оцени, че Сърбия е получила голямо внимание в Китай.

"Това говори достатъчно за нашата външна политика", допълни сръбският президент.

Белград има подписано търговско споразумение с Брюксел, но страната е със статут на кандидат за членство в ЕС, което я освобождава от част от строгите правила, които важат в рамките на общността. 

По-малко от месец преди посещението си в Китай Вучич обяви, че никой в ​​ЕС не може да го вини, че е говорил с китайските си приятели по каквато и да е тема, тъй като той не вини никого от тях, че са говорили с китайците. "Плашиш мечка с ръжен", каза сръбският президент тогава.

В изказването Вучич визира Срещата на върха в Пекин, която се проведе в края на юли по повод 50 годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китайската народна република и ЕС.

„Поздравявам ги за това, трябва да идват тук по-често. Да видят как вървят нещата, да общуват малко, да си сътрудничат. Ще бъде по-добре за Европа, ще бъде по-добре за Китай, ще бъде по-добре за всички,", заключи Вучич по време на посещението си в Пекин.

Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас заяви вчера обаче, че президентите на Китай Си Цзинпин, на Русия Владимир Путин, на Иран Масуд Пезешкиан и на Северна Корея Ким Чен Ун представляват „автократичен съюз“, който поставя под въпрос международния ред, основан на правата на човека.

„Докато западните лидери се събират на дипломатически форуми, автократичният алианс търси бърз път към нов световен ред“, каза Калас по повод заседанието на Стратегическия форум в словенския курорт Блед - една от водещите международни конференции в Централна и Югоизточна Европа.

Тя определи гледката на лидери, присъстващи на военния парад за Деня на победата във Втората световна война в Пекин, като пряко предизвикателство към международната система.

„Това не е просто антизападна оптика“, заключи Калас.

Преди посещението на Вучич в Пекин партньорството между Сърбия и Китай бе подсилено и в сферата на сигурността, когато в края на юли на китайска територия се проведе първото съвместно военно учение със Сърбия.

Преди обявяването на учението китайският държавен вестник Global Times публикува интервю на 10 юли с подполковник Далибор Алексич, командир на подразделение за противовъздушна отбрана, което използва две китайски оръжейни системи: FK-3 и HQ-17AE.

Придобиването от Сърбия на китайски противовъздушни системи допринесе за по-нататъшното укрепване на приятелството и сътрудничеството между двете страни, каза Алексич пред Global Times и добави, че като експерт по оръжия е очарован и от „много други китайски оръжейни системи“.

Китайският президент Си Цзинпин заяви на среща със сръбския президент Александър Вучич през май миналата година, че „Китай е готов да задълбочи стратегическата комуникация със Сърбия, да засили взаимната подкрепа, да подобри сътрудничеството в областта на търговията и инвестициите, да продължи да подкрепя изграждането и експлоатацията на съответните проекти, да използва пълноценно техния демонстрационен ефект и да постигне повече резултати, които носят взаимна полза и печалба“.

Преди година Вук Вуксанович, старши изследовател в Белградския център за политика на сигурност, коментира, че „Сърбия за пореден път показа, че Китай, а не Русия, е най-важният ѝ партньор на Изток в момента, особено като се има предвид, че руско-сръбските отношения са под постоянен контрол заради Украйна“.

Наскоро вестник „Лондон Таймс“ посвети статия на задълбочаването на отношенията между Сърбия и Китай, в която се казва, че Пекин инвестира в Сърбия толкова, колкото целият ЕС, и че "това е лоша новина за западните партньори".

Военно неутралната Сърбия, която обаче е член на програмата на НАТО „Партньорство за мир“ е първата страна кандидат за членство в ЕС, която проведе военно учение с Китай, но формите на сътрудничество между двете страни не спират до тук.

Заради потока от китайски туристи от години китайски полицаи патрулират съвместно със сръбските си колеги в Белград, а един от чуждите езици, на които са преведени имената на улиците в сръбската столица, е китайски.

Но нито един европеец няма да има нужда от преводач от сръбски, когато закупената китайска военна техника дефилира за първи път на планирания през септември военен парад в Белград , а дългият сръбски завой на Изток неотклонно продължи, поне до края на мандата на Александър Вучич.