Изложба „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“

site.btaРумънската журналистка Кристина Чиляку пред БТА: Бих искала да видя британец начело на НАТО

Румънската журналистка Кристина Чиляку пред БТА: Бих искала да видя британец начело на НАТО
Румънската журналистка Кристина Чиляку пред БТА: Бих искала да видя британец начело на НАТО
Снимка: БТА

"Бих искала да видя британец начело на НАТО". Това заяви в интервю за БТА румънската журналистка от Диджи24 Кристина Чиляку. Спорeд нея това би бил най-добрият избор, тъй като отношенията между Великобритания и САЩ са най-силните в НАТО, а Румъния също е голям приятел с Обединеното кралство. 

Днес Кристина Чиляку гостува в пресклуба на БТА в Букурещ, където проследи чрез видеоконферентна връзка на живо откриването на изложбата на БТА „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“. Събитието се проведе едновременно в националните пресклубове на Агенцията в страната и в чужбина. 

“Членството на Румъния в НАТО е един от най-големите успехи на страната”, убедена е Кристина Чиляку. По думите й Румъния, заедно с България и Турция, е успяла да насочи вниманието на света към Черно море и потенциалните заплахи в региона.

”Никой не се подготвя за война и не заплашва Русия. Русия прави пропаганда върху собствените си граждани и се опитва да провокира паника сред гражданите на други държави, респективно страните членки на НАТО”, смята още журналистката. 

Кристина Чиляку е телевизионен продуцент и репортер с над 20 години опит на терен. През последните 10 години тя продуцира и води свое предаване в Диджи24 - „Дипломатически паспорт“, което запознава румънските зрители с ключови глобални проблеми чрез интервюта с водещи световни политически, икономически и дипломатически фигури. 

Eто какво сподели Кристина Чиляку в интервю за БТА. 

Кристина, как се промени НАТО през годините и как се промени Румъния в НАТО?

Членството на Румъния в НАТО е един от най-големите успехи на страната. Голяма част от населението на Румъния приема Алианса, радва се, че той ни защитава и че ние сме негов член. 

Но как се промени Румъния в НАТО? На първо място започнахме да инвестираме повече в отбрана. Това се наложи и от войната, която се води на границата ни. Смятам, че все повече граждани разбират, че ние сме НАТО. “We are NATO” - това е моторът, двигателят на организацията. Какво означава това? Че и ние сме директно отговорни за това, което означава отбраната на страната. Затова се правят инвестиции. 

Румъния, заедно с България и Турция, насочи вниманието на света към региона на Черно море. Той се споменава в заключенията на срещите на върха на Алианса от няколко години насам и това е общо усилие. Тук ще добавя и Грузия, защото и тя е важна в Черно море. Всички тези страни, заедно с Румъния, надигнаха по-висок глас, направиха това усилие да привлекат вниманието към региона. И светът разбра каква е заплахата в региона.  

Но не се инвестира само в отбраната на Черно море. Инвестира се и в развитието на страните от региона. По-силни сме, ако имаме икономики, които се поддържат сами. 

Огромна инвестиция се прави и за разширяването на военната авиобаза „Михаил Когълничану“ край Констанца. Тя ще се простира на 2800 хектара и през 2040 г. може да стане най-голямата военна база на НАТО в Европа. Международната преса я нарече “Град на НАТО в Румъния”. Но Москва съзря опасност, заплаха в това. Вчера (28 март) руското външно министерство излезе с позиция, че дейностите на НАТО в Източна Европа и Черноморския регион са насочени към подготовка на съюзниците за потенциален сблъсък с Русия.

Това е полемика, която няма никакъв смисъл. Румъния не се подготвя за конфликт с никого. Румъния е мирна държава. Да бъдеш в НАТО означава да обезсърчаваш, а не да окуражаваш един конфликт. Румъния се подготвя единствено да бъде по-силен член на НАТО. Правим това с помощта на американските ни партньори. Не е тайна за никого, че в базата “Михаил Когълничану” има военни от повече държави. НАТО, освен всичко останало, е и прозрачно. Не може да се каже същото за Русия. 

Подобен тип изказвания от страна на Руската федерация имаше и през 2016 г. например, когато в Девеселу в Румъния се изграждаше противоракетен щит. Тогава Москва крещеше с пълно гърло, че Румъния застрашава ядрените способности на Русия. Ние нямаме ядрени ракети на територията на Румъния. Имаме само противоракетен щит. Базата “Михаил Когълничану” ще се развива за дълъг период от време. Говорим за 20 години, не за една нощ. Там се изгражда град. Има нужда от масивна инвестиция. Никой не се подготвя за война и не заплашва Русия. Русия прави пропаганда върху собствените си граждани и се опитва да провокира паника сред гражданите на други държави, респективно страните членки на НАТО. 

Искам да повторя, че в Румъния хората все по-добре разбират какво означава НАТО и колко добре е да бъдеш в НАТО. Достатъчно е да погледнем към границата и да видим какво се случва в Украйна. Навлязохме в трета година на война. Наблюдаваме и ситуацията в Република Молдова, където се води тежка хибридна война, война на дезинформация. Тези неща се случват и защото тези страни не са имали късмета да бъдат членки на НАТО.

Днес се срещнахме в пресклуба на БТА в Букурещ, за да отбележим заедно 75 години НАТО и 20 години България и Румъния в НАТО. Ти от години следиш темата НАТО. Присъствала си на повечето срещи на върха на организацията, правила си интервюта с най-високопоставените хора в Алианса. Ако трябва да откроиш едно интервю или събеседник, кое би било?

Две неща си спомням ясно и до днес. Първото - бях модератор на конференция, организирана от Института АСПЕН в Букурещ заедно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Оставих публиката да задава колкото се може повече въпроси на Йенс Столтенберг. Дискусията не беше цензурирана и последният въпрос дойде от гражданин, който очевидно бе с проруска ориентация. Той започна да провокира генералния секретар, че Украйна заслужава войната, която са започнали руснаците, защото не е държава, а руска територия. Това бе моментът, в който генералният секретар, един иначе изключително спокоен човек, който никога не губи мисълта си, никога не демонстрира емоции, стана изключително язвителен и ясно заяви на този гражданин: “Нищо не оправдава започването на една война”. Много ми хареса този отговор и ми се запечата в ума, защото е истина. Нищо не оправдава започването на една война. Войната означава страдание, смърт, стотици засегнати животи и бъдещето на една страна, което също е тежко засегнато. 

Второто, което ще помня, е интервюто ми с бившия шеф на разузнаването на НАТО, защото НАТО не означава само 32 страни членки, а и над 80 тайни служби, които събират информация, защото, за да имаш мир, често трябва да се готвиш за война. Така е приказката. И в това интервю, говорейки за прозрачността на Алианса, как се комуникира на ниво НАТО, научих колко добре сме защитени като членове на този Алианс и как работят всички тайни служби в страните съюзници, за да бъде сигурно, че ще осуетят всеки опит за провокация, която може да дойде от страна на някой неприятел.

Организация за потушаване на кризи или организация в криза е НАТО в този сложен контекст? 

Кризите подсилиха НАТО. Преди руснаците да започнат войната в Украйна, имахме 30 държави членки, сега са 32 с Финландия и Швеция , които са силни партньори. Фактът, че НАТО не губи нито секунда в подкрепата си за Украйна, безпокои много Руската федерация. Те се изнервят, надяваха се, че бързо ще спечелят войната. Партньорите на НАТО, не НАТО като съюз, а страните членки, които разбират какво означава демокрация, суверенитет, независимост на една държава, правят усилие да подкрепят Украйна, и казват - няма да се откажем от Украйна. 

Да се откажеш означава, че и друг път силна държава може да застраши по-малка държава и това, което в момента виждаме, да се повтори навсякъде по света. Фактът, че партньорите, членовете на НАТО не дават на заден ход, че НАТО е солидарна и инвестира все повече означава, че НАТО не е в криза, а направи крачка напред, било то и принудена от обстоятелствата. Можеше и да не направи всички тези ходове, ако Русия не бе започнала война в Украйна. НАТО знае какво прави и има план за бъдещето.

Като говорим за бъдещето, ще видим ли румънец начело на НАТО? 

Не знам, макар че бих искала да знам отговора. Имаме 32 партньори, НАТО може да бъде ръководено от кандидат от всяка една от тези държави. Важно е да не се губи общата идея за Алианса, в този смисъл няма толкова голямо значение от коя държава ще е новият генерален секретар. Ако някой ме попита кой бих искала да е новият генерален секретар на НАТО, бих отговорила - британец. Струва ми се най-добрият избор, защото отношенията между Великобритания и САЩ са най-силните в съюза. Румъния също е голям приятел с Обединеното кралство. Имаме специална връзка. Така че от гледната точка на един румънски журналист, бих искала да видя начело на НАТО британец, но не зависи от мен. 

/СГ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:56 на 27.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация