Конституционният съд отхвърли искането на председателя на заличеното от Централния регистър на Северна Македония сдружение „Иван Михайлов” Битоля Люпчо Георгиевски да се произнесе по конституционността на ретроактивното действие на измененията в Закона за сдруженията и фондациите.
Според внесеното искане „оспорената разпоредба има ретроактивно действие и създава правна несигурност, тъй като се предвижда в тримесечен срок вече регистрирани сдружения и фондации да хармонизират наименованието, програмата, целите и дейността си с оспорения закон”.
С промените на този закон, приети единодушно и от управляващите, и от опозицията в Северна Македония през ноември 2022 г., всички сдружения трябва да отговарят на условия имената им да не съдържат имена на лица, „свързани с фашизма, нацизма, Третия райх” и пр., като условието е с ретроактивно действие за всички вече регистрирани сдружения и фондации. В посочения в промените на закона тримесечен срок за имената на две от българските сдружения - "Иван Михайлов" от Битола и "Цар Борис Трети" от Охрид, се произнесе специално създадена комисия към Министерството на правосъдието в Северна Македония, че не отговарят на тези условия и след отказа на сдруженията да променят имената си те бяха заличени от Централния регистър.
Сезиран от Люпчо Георгиевски, чрез адвокат Насер Рауфи, Конституционният съд на Северна Македония съобщава, че искането за оценка на чл. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за сдруженията и фондациите е отхвърлено, тъй като съдът вече се е произнесъл по този въпрос.
През май тази година, сезиран от адвокат Зоран Стояновски, Конституционният съд отказа да образува процедура, за да разгледа конституционността на Закона за имената на сдруженията и фондациите.
„Съдът приема за относим чл. 54 от Конституцията, в който се установява, че свободите и правата на човека и гражданина могат да бъдат ограничавани само в случаите, установени от Конституцията, и че ограничаването на правата и свободите не може да се отнася до свободата на вяра, съвест, мисъл публичното изразяване на мисъл и вяра. Конституционният съд прецени, че абсолютността и неограничеността на тези свободи не означава, че е позволено да се злоупотребява с тях, в смисъл на нарушаване на обществения ред и спокойствие, накърняване на достойнството и неприкосновеността на личността, както и поставяне под въпрос на свободите и правата на други граждани. Съдът прецени, че е погрешно тълкуването и изводът на вносителя, че с оспорените законови промени се въвежда цензура върху неприкосновените права и свободи на сдружаване и учредяването на сдружения“, съобщиха от Конституционния съд тогава.
Според съобщението в случая със Закона за имената на фондациите и сдруженията няма ретроактивно действие по смисъла на конституционната забрана за такова, защото става въпрос „за уеднаквяване на вече регистрирани организации с новите законови промени и установяване на еднакви правни правила за всички сдружения на граждани и фондации, което представлява установяване на единен, а не двоен правен режим по отношение на условията за регистриране на сдруженията”.
/ВН/
news.modal.text
