site.btaСдружение "Въздух за здраве": Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици

Отбелязваме Международния ден на чистия въздух за синьо небе

Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени. 

По данни на Health Effects Institute / State of Global Air[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.

Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво.

Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.[2]

От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия. 

Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters.“ символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара“ с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.

Какво се прави на глобално ниво:

●     Новата директива на ЕС за качеството на въздуха (в сила от декември 2024 г.) е съобразена с Насоките на СЗО от 2021 г. и цели да адресира трансграничното замърсяване и да влияе върху законодателството извън ЕС. Страните трябва да я приложат в законодателството си до декември 2026 г. и да осигурят пълно спазване на новите стандарти до 2030 г. (World Health Organization).

●     Преработка през 2026 г. на Гьотеборгския протокол за борба с киселинността, еутрофикацията и приземния озон към по-строг контрол и ангажименти за намаляване на редица замърсители на въздуха. Здравните аспекти ще бъдат следени от Съвместната целева група към Центъра по околна среда и здраве на СЗО/Европа (World Health Organization) в диалог с учени и политици. 

●     Серия научни обзори и мерки на СЗО,  обобщават основните данни за замърсяването на въздуха и данните от секторите енергетика и здравеопазване и предлагат практически отраслови решения с акцент върху климата и регионалните особености. Авторите на обзорите подкрепят координираните усилия за подобряване на качеството на въздуха и общественото здраве (World Health Organization).

Какво може да се направи на локално ниво:

●     По-чист транспорт: въвеждане на мерки за ограничаване на трафика -  нискоемисионни зони, приоритет за обществения транспорт, насърчаване на пешеходното и велосипедното придвижване, електрификация на градските автобуси.

●     Битово отопление: намаляване на емисиите от битовото отопление чрез продължаване на програми за подмяна на печки на дърва и въглища с по-чисти източници на енергия (електричество, централно отопление, възобновяеми източници).

●     Индустриален контрол: по-строг мониторинг и изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите в предприятията.

●     Управление на отпадъците: забрана и контрол върху горенето на отпадъци; развитие на системи за разделно събиране и рециклиране, редовното почистване на улици и обществени пространства за предотвратяване на разпространението на утаен прах.

●     Озеленяване и градско планиране: създаване на зелени буферни зони около натоварени пътища, училища и детски градини, интегриране на „зелена инфраструктура“ в градовете.

●     Мониторинг и прозрачност: разширяване на мрежата за измерване на качеството на въздуха, включително чрез граждански станции; публично достъпни данни в реално време.Необходимо е непрекъснато подобряване на местните данни за качеството на въздуха, използването на иновации за събиране на информация, моделиране и анализ.

●     Промоция на здравето: кампании за информираност относно здравните рискове от замърсяването на въздуха и мерки за защита на уязвимите групи – деца, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания. Здравните специалисти са едни от най-силните гласове в тази борба, защото ежедневно виждат последствията от замърсяването върху своите пациенти.

Подобряването на качеството на въздуха в България не е въпрос на бъдещи намерения, а на неотложна необходимост, която изисква реални действия, водени от наука, отговорност и обществена подкрепа. Чистият въздух е право, а не привилегия.


[1] Health Effects Institute / State of Global Air. Bulgaria: Air Pollution and Health Country Profile (2021).
[2] Environmental Epidemiology, Air pollution inequalities in Europe: A deeper understanding of challenges in Eastern Europe, 2025