site.btaСъхраняването на българския дух може да стане единствено чрез езика, каза за БТА учителят Жанина Илиева

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза за БТА преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. „Занимаваме се с тази тема, защото смятаме, че в съвременното общество понякога езикът не заема достатъчно почетно място, което заслужава и то българският език. Нормално е в глобализиращ се свят да нахлуват чуждици и все повече да ги търсим и заради технологиите. Но смятам, че съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено и само чрез езика. 

От инициативната група са организирали редица срещи в училищата по темата за опазване на българския език. „Срещнахме подкрепата от учителските колективи, като идеята е, разговаряйки с преподавателите, те да обръщат внимание в ежедневната си работа върху езика и конкретно върху съхраняването на чистотата му. Ако можем една българска дума да не я заменяме с чуждица, това ще бъде един малък успех“, добави преподавателят. 

По думите й най-лесно чуждите думи попадат в езика, в ежедневието, в бита чрез медиите. „Даваме си ясна сметка за това, но смятам, че има и начин да се противодейства и това е хубавата книга. Затова има различни инициативи, свързани с четенето и насърчаването му. Според мен, когато детето успее да се докосне до книгата, да чете, да използва дори по-стари български думи в речта си или поне да попита какво означават те, пак сме постигнали нещо“, каза още Жанина Илиева. 

По думите й четящото дете пише добре, има повече умения за създаването на различните видове текстове. 

Според нея до 7 клас не е толкова страшна тенденцията за навлизане на чужди думи. „Децата все още се ориентират в езика, в начините на съчетаване на словото. Проблемът идва при по-големите ученици, които са под влияние на медиите и на по-силното влияние на технологиите“, посочи още Илиева. 

По думите й използването на чуждици идва и от желанието да се изкараме по-умни, че сме нещо повече от другите. „Това донякъде е от липса на самочувствие на българи, които добре владеят и познават богатството на българския език и слово. Смятаме, че ако употребим чужда дума, ще се почувстваме по-важни“, добави Илиева. 

Тя заяви още, че трябва да се познава богатството на езика и да му се доверим. Разбирането, че езикът е част от нашето минало, национална идентичност, доверието към него може да ни помогне да оцелеем като нация, да вървим напред, посочи още Жанина Илиева, която повече от 10 години е била журналист, 26 години е учител, също е и редактор на книги. 

Съдейки по своя опит, според нея сериозен проблем е грамотността. „Трябва наистина да се започне от училище с голяма строгост и изисквания към работата с учениците, защото истината е, че ако едно дете до края на 4 клас не получи основна, базова грамотност, после вече става много трудно“, заяви още преподавателят.

Тя каза още, че една от инициативите на групата „За езика и рода български“, свързана грамотността и с избягване на чуждиците, бе организираното наскоро езиково състезание „Българският език без чуждици“. То бе насочено към насърчаване на учениците да използват родния си език чисто и грамотно, без излишни чуждици, да развиват умения за създаване на текстове с правилна езикова форма. В него се включиха 49 ученици ловешките училища. 

Според възрастовата група писаха по темите: „Отмъщението на думите”, „Какво ще се случи с езиците през 2080 година, „Българският език в дигиталната епоха – приспособяване или обезличаване”. Журито от преподаватели по български език и литература  оцениха  творбите по оригиналност, езиково богатство, отсъствие на чуждици, структура и стил. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 24 май по време на церемония по връчване на ежегодните персонални награди на изявени дейци в областта на образованието и възпитанието - барелеф „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи още Жанина Илиева.