site.btaТенорът Роландо Вийязон дебютира като режисьор в операта "Метрополитън" със „Сомнамбула“ на Белини

Тенорът Роландо Вийязон е участвал в главната роля във „Вертер“ на Масне през 2006 г. в Ница, Франция, когато започва да мисли как би режисирал операта, пише Асошиейтед прес в репортаж от Ню Йорк.

„Казах си: „О, тази последна картина е много трудна. Той се самоубива, но продължава да пее в продължение на 40 минути. Как да го изиграя?“, спомня си той. „И започнах да измислям, да създавам за собствено забавление постановка“.

Почти две десетилетия по-късно Вийязон прави своя дебют като режисьор в опера "Метрополитън" със „Сомнамбула“ на Белини, която се играе със солисти Надин Сиера, Хабиер Андуага и Александър Виноградов.

„Той е много чувствителен към певците“, казва сопраното Надин Сиера. „На режисьорите, които не са певци, им е трудно да почувстват психологическата борба, с която понякога се сблъскваме на сцената. Искаме да направим нашите герои колкото се може по-реалистични чрез действията си, но понякога е трудно, защото трябва да пеем и високи тонове.“

Вийязон е израснал в столицата на Мексико, печели конкурса „Опералия“ на Пласидо Доминго през 1999 г. и дебютира в Европа същата година в „Манон“ на Масне в Генуа, Италия. Дебютира в операта "Метрополитън" в „Травиата“ на Верди през 2003 г. и придобива широка известност, когато пее Алфред редом до Виолета на Анна Нетребко в аскетичната постановка на Уили Декер на фестивала в Залцбург през 2005 г.

През 2007 г. Вийязон има проблеми с гласа, което го принуждава да отмени ангажиментите си, а през 2009 г. се подлага на операция за отстраняване на киста от гласните струни. През 2015 г. развива тревожност при изяви на сцена и през 2018 г. се подлага на нова операция за облекчаване на рефлукс.

„Две неща съвпаднаха, когато спрях да пея за една година през 2009 г. – пишех първия си роман и подготвях постановката си, но и двете неща не се осъществиха, защото трябваше да почивам“, каза той. 

Все пак „Вертер“ на Вийязон вижда бял свят през 2011 г., а на следващата година той режисира „Любовен еликсир“ на Доницети в Баден-Баден, Германия, като същевременно пее ролята на Неморино.

След това режисира „Травиата“ на Верди, „Дон Паскуале“ на Доницети, „Прилепът“ на Йохан Щраус, „Пуритани“ на Белини и „Севилският бръснар“ на Росини. Предстои му да работи по „Вълшебната флейта“ на Моцарт и „Италианката в Алжир“ на Росини.

Неговата „Сомнамбула“ се развива в ледено алпийско селце и е представена за първи път в Париж през 2021 г., след това в Ница през 2022 г. и в Дрезден, Германия, през 2023 г. Постановката трябваше да бъде представена в операта "Метрополитън" през сезон 2023/2024 г., но беше отложена поради съкращения в бюджета.

„По време на репетициите Роландо винаги беше на сцената с певците“, каза генералният мениджър на операта Питър Гелб. „Обикновено режисьорите са в залата, но прекарват голяма част от времето си, гледайки от далечно място. Той беше по-близо до певците, отколкото повечето режисьори.“

Вийязон отхвърля щастливия край на Доницети и либретиста Феличе Романи. Вместо Амина да се събуди от сомнамбулното си състояние, когато научава, че Елвино ще се ожени за нея, тя му връща пръстена и бяга, избирайки независимостта.

„Той наистина ни разбира“, каза Хабиер Андуага. „Не иска да правим нищо странно или необичайно с тялото, защото знае, че всички движения са важни, но пеенето е най-важното.“

Вийязон се е учил от работата си с редица топ режисьори, сред които Декер, Джоунс, Робърт Карсен, Клаус Гут, Кристоф Лой и Барт Шер.

„Ричард Джоунс ми каза: „Ако изпълнителят не направи това, което искаш, или е недостатъчно талантлив, или наистина няма как да се направи. И в двата случая няма да получиш това, което искаш, така че продължи напред и помисли за нещо друго.“

БТА припомня, че Роландо Вийязон изнесе концерт с пиано в столичната зала „България“ през април т.г. Концертът „Белканто“ бе част от проекта на Соня Йончева – „Съкровени гласове“.