site.btaПоезията говори за нещата, за които човешкият език е недостатъчен, каза пред БТА Едвин Сугарев

Това, което прави поезията, е да говори за нещата, за които човешкият език е недостатъчен, да ги намекне по някакъв начин. Да придаде трансцендентални измерения на битието, да покаже вълшебствата на този свят, които обичайно отминаваме, без да забележим. Това каза пред БТА поетът Едвин Сугарев.

Тази вечер в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ той ще представи монографията си „Вик в тишината“. Книгата е посветена на творчеството на българския поет Борис Христов.

„Винаги съм искал да напиша нещо за поезията на Борис Христов. Писал съм отделни статии. Сега реших, че бих могъл да се опитам да направя монография. Разбира се, имах известни колебания, като се има предвид високата летва, поставена от двете монографии на проф. Иван Станков. Но реших, че е интересно писането на поет за поета. Тъй като поетическият занаят дава една по-различна оптика на сетивата и могат да се уловят неща, които не са достъпни критическото око или ухо“, коментира Сугарев пред БТА.

По думите му сред примерите за нещата, които могат да бъдат уловени предимно от друг поет, са начинът, по който се конструират и въздействат стихотворенията на Борис Христов, особените функции, които имат някои метафори, екзистенциалните проблеми, които са заключени в тях и които най-често намират образ чрез различни метафорични композиции.

„В случая функцията на поета, който анализира свой събрат, е свързана с това да бъде нещо като резонаторна кутия за неговите послания и да им даде по-конкретен и ясен образ, тъй като в една поезия далеч не всичко е свързано с логиката и далеч не всичко се базира върху реалността“, коментира поетът.

Според него фигури, които са важни в творчеството на Борис Христов, са тези на майката, на жената, на самотния човек и на бунтуващия се човек, който не се подчинява никога и който цени свободата над всичко. В поезията му присъстват още сблъсъкът между тленното и вечното, разбиранията за добро и зло.

„Вик в тишината“ представлява един по-дълбок прочит, при който се виждат неща, които първоначално не се забелязват, посочи Сугарев. „По този начин се изваждат на повърхността неща, които аз не съм си представял, че могат да бъдат намерени. Например, различни асоциации между неговите произведения в проза и стихотворенията, различни елементи в неговите повести, които имат изцяло автобиографичен характер и др“, допълни още поетът.

Едвин Сугарев е български поет и литературен изследовател. Завършва българска филология в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. Година по-късно влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, а от 1991 до 1996 г. и от 2003 г. до днес е  редактор на „Литературен вестник“.

От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в Нов български университет (НБУ). Член е на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност.